Решение № 231 от 04.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШ.Е

№ 231 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300502704 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр. София, ЕИК 030269049; против решение № 3346/24,07,2024 г., постановено по гр. д. № 5972/2023 г. на РС Пловдив, с което дружествотожалбоподател е осъдено да заплати на П. Г. В., ЕГН **********; сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания от травматични увреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 21,09,2022 г. в гр. П. на кръстовището между бул. „***“ и бул. „***“, причинено виновно от водач на МПС марка Мазда, модел 626, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 21,09,2022 г. до пълното й изплащане.

Предявяват се оплаквания за недоказаност на претендираните вреди и за прекомерност на присъденото обезщетение и несъответствието му с критериите за справедлив размер.

Ответникът по жалбата П. Г. В., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със 1 становищата на страните, съдът приема следното:

Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 432 ал.

1 от КЗ. Предявен от П. Г. В., ЕГН **********; против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр. София, ЕИК 030269049. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания от травматични увреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 21,09,2022 г. в гр. П., на кръстовището между бул. „***“ и бул. „***“, причинено виновно от водач на МПС марка Мазда, модел 626, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочената главница.

Ответникът оспорва иска по основание и по размер.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивните жалби оплаквания, съдът приема следното:

Обстоятелствата във връзка с повдигнатия спор са изяснени в първоинстанционното производство, пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства. РС е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност и е достигнал до фактически изводи, които не се оспорват пред настоящата инстанция:

Не се спори, че към 21,09,2022 г. гражданската отговорност на водача на МПС с рег. № *** е валидно застрахована при ответното дружество.

Не се спори, установява се и от събраните пред РС доказателства, че на 21,09,2022 г. в гр. П., на кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“, настъпило ПТП, при което ищецът – като водач на велосипед, претърпяла травматични увреждания. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, АУАН и Наказателно постановление. От същите се установява, че произшествието е причинено от водача на посочения по-горе лек автомобил, който извършил наруШ.е на разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП като не е пропуснал движещия се по път с предимство велосипед и помежду им (в предната част на автомобила и в дясната страна на велосипеда) настъпил удар.

Изложеното обосновава извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на застрахования при ответника водач на лекия автомобил.

В резултат от настъпилото ПТП на ищеца са причинени травматични увреждания: контузия на дясна глезенна става – разтягане на външен ставен 2 лигаментен апарат. Несъмнено травмите са предизвикали у нея негативни преживявания, представляващи неимуществени вреди.

Следователно установени са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - застраховател: наличие на валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от застрахования делинквент, вреди и причинно-следствена връзка между същите и застрахователното събитие.

Спорен пред настоящата инстанция е дължимият размер на обезщетението. Същият следва да се определи по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). При определянето му следва да се съобрази вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания.

Размерът на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

От заключението на изготвената пред РС СМЕ се установява, че вследствие травмите от произшествието ищецът е търпял интензивни болки и страдания в първите дни след произшествието. Според заключението на експерта, необходима е имобилизация на ставата и прием на аналгетици и противовъзпалителни медикаменти, в резултат на което с времето болките постепенно намаляват. В конкретния случай се установява, че възстановяването е отнело повече от четири месеца. От заключението на СМЕ е видно, че при прегледи и консултации на ищеца със специалист-ортопед, извърШ. на 09,12,2022 г., на 18,01,2023 г. и на 01,02,2023 г. е установено дясната става да е оточна, с палбаторна болезненост и с ограничени движения. Наред с това ищецът в продължителен перид от време изпитвал затруднения при изпълнение на служебните си задължения на *** в Център за Спешна медицинска помощ, изискващи да се качва и слиза от служебния автомобил.

Наред с физическите болки и дискомфорт, в продължителен период от време ищецът търпял и емоционални страдания поради преживяното, изпитвал страх да пътува в автомобил, не можел да спи. Последиците оттравмата наложили смяна на обичайния му начин на живот и преустановяване на активната спортна дейност, с която той се занимавал до момента, което допълнително се отразило отрицателно върху емоционалното му състояние.

3

Като отчита изложените по-горе обстоятелства и съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване на деликта, въззивният съд приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи размер на 6500 лв. Така, като се отчете извършеното от ответното дружество заплащане на сумата от 300 лв. по предявеното от ищеца искане, следва да се приеме, че претендираното в настоящото производство обезщетение от още 6000 лв. е дължимо и следва да му се присъди изцяло.

С първоинстанционното решение е формиран същият извод.

Изложените от първостепенния съд съображения в тази насока са обосновани, съответстват на събраните по делото доказателства, както и на материалния закон, и напълно се споделят от настоящата инстанция. Следователно първоинстанционното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените за въззивното производство разноски, които се констатираха в размер на 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3346/24,07,2024 г., постановено по гр. д.

№ 5972/2023 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр. София, ЕИК 030269049; да заплати на П. Г. В., ЕГН **********; сумата от 900 лв.

(деветстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

РеШ.ето не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4