Решение № 32 от 24.02.2021, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Девня , 24.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120100081 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.4 ал.1 от ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от от М. Д. И., ЕГН: ********** за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу Р. В. В., ЕГН:

**********.

Молителката основава искането си на твърдения за извършен спрямо нея акт на домашно насилие от ответника на 16.01.2021 г. в около 08, 00 часа в жилището, което обитава в момента, находящо се в ***, изразяващо се в отправени обиди и заплахи. Моли съда да издаде заповед за защита срещу ответника, в която да наложи мерки за защита ЗЗДН, като бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да му бъде забранено да приближава молителката и дома, който обитава на горепосочения адрес. В с.з. допълва молбата си, с искане на ответника да бъде наложена забрана да приближава и жилището на родителите й, находящо се в ***, където тя често пребивава и където е регистрирания й настоящ адрес.

Ответникът н е оспорва, че на посочената дата е обиждал и псувал молителката, като отрича да я е заплашвал или докосвал.

1

В съответствие с разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗЗДН молителят е приложил към молбата си декларация, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от нейния съпруг на посочената в молбата дата.

Приобщен към доказателствения материал по делото е и препис от Решение №260003/07.01.2021 г., постановено по гр. дело № 275/2020 г. по описа на Рс – Девня, невлязло в сила.

По делото са събрани и гласни доказателства, които подкрепят твърденията на молителката з а отправени спрямо нея обиди и псувни от страна на ответника.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правата на лицата пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане се регламентират от Закона за защита от домашно насилие.

Нормата на чл.3 т. 1 о т ЗЗДН урежда защитата на всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг и доколкото между страните няма спор, а и това се установява от приобщеното по делото писмено доказателство, че ответникът е съпруг на молителката, е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса.

Молбата на М. Д. И. с р е щ у нейния съпруг е подадена в едномесечния срок от акта на домашно насилие, съгласно изискването на чл.10 ал.1 от ЗЗДН и към нея е приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, поради което е допустима.

В производството по ЗЗДН представената от молителя декларация има задължителна за съда обвързваща доказателствена сила при липсата на оборващи я доказателства. Такива от ответната страна не са представени.

Дори напротив – ангажирания от страна на ответника свидетел също потвърждава обстоятелствата, изложени в молбата, като заявява, че и двете 2 страни са си разменяли взаимни обиди, твърдейки обаче, че ответника не е заплашвал молителката. Показанията на тази свидетелка съдът не кредитира с пълно доверие предвид родствената връзка между нея и ответника.

Доказателства за отправени от негова страна заплахи се съдържат в показанията на свид. К. Д., която под страх от наказателна отговорност твърди пред съда, че е била пряк очевидец на декларираните от молителката факти. По делото няма данни тази свидетелка да е пряко или косвено заинтересована от изхода на делото, поради което и съдът няма основания да не кредитира нейните твърдения.

След преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за съда се налага извод за основателност на молбата. Доказателствата по делото сочат, че ответникът за пореден път е проявил неконтролируемо и агресивно по смисъла на ЗЗДН поведение спрямо своята съпруга, с която са във фактическа раздяла, което поведение не може да бъде оправдано.

Упражненото от него насилие се изразява в груба вербална агресия спрямо молителката – нанасяне на обиди като „курва“, „лесбийка“, „боклук“ и заплахи от рода на „ще те заровя“, „ще те очистя“. В резултат на това молителката се е почувствала унизена и злепоставена, още повече, че обидите са отправени на публично място. Почувствала се е и застрашена за собственото си здраве и живот, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН. По делото са налице данни за упражнено спрямо пострадалото лице психическо насилие, извод за което може да се направи от представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, на която законодателят е въвел абсолютна доказателствена стойност. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването й. Този извод следва от разпоредбата на чл. 13 ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и само при представена декларация по чл. 9 от ЗЗДН.Пострадалият от домашно насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на насилие, тъй като е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и семейни взаимоотношения остават скрити за обществото, могат да са достояние единствено на най-близките и затова, законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за защита и само въз основа на декларация, при липса на други доказателства.

3

При така придадената доказателствена сила на тази декларация, е налице обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на подадената от молителката декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН . В случая това не е сторено, тъй като ангажираните доказателства не опровергават изложеното в молбата, а напротив – потвърждават го.

Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че установените действия от страна на ответника – отправяне на обиди и заплахи, които са предизвикали основателен страх у молителката, несъмнено представляват акт на психическа форма на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН.

Налице е нужда от защита на живота и здравето на молителката, което обуславя основателността на молбата за предприемане на мерки за защита от домашно насилие. Предвид обстоятелството, че срещу ответника В. вече е издавана Заповед за защита – по гр. дело № 274/2020 г. по описа на РС – Девня, съгласно която е следвало да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и която очевидно той не спазва, искането за налагане на по – строга мярка за защита спрямо молителката се явява основателно.

Като съобрази вида и характера на конкретните актове, чрез които е осъществено домашното насилие, изразяващи се във вербално насилие спрямо молителката, както и влошените отношения между страните, съдът намира, че мерките за защита, предвидени в чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН спрямо ответника са подходящи.

Относно срока, за който да бъде наложена мярката по чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН, съдът съобрази от една страна не особено високата интензивност на конкретните актове, чрез които е осъществено емоционалното насилие спрямо молителката, но от друга данните за системност в неговото поведение.

Поради изложеното настоящият състав намира, че мярката по чл. чл. 5 ал. 1 т.

3 от ЗЗДН, следва да бъде наложена за срок един сравнително по – дълъг срок, от десет месеца.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 500 лева. За горния си извод съдът изхожда от една страна от липсата на доказателства за имотното състояние на 4 ответника, а от друга от факта, че с предходното съдебно решение му е наложена глоба в по – малък размер, която санкция също не му е оказала респектиращо въздействие.

С оглед изхода на делото и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника е и дължимата за производството държавна такса, която съдът, съгласно чл. 16 от ТДТССГПК, определя в размер на 25 лева, вносими по сметка на РС - Девня.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 5 от ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Р. В. В., ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М. Д. И., ЕГН: **********.

ЗАБРАНЯВА за срок от десет месеца на Р. В. В., ЕГН: ********** да приближава пострадалото лице – М. Д. И., ЕГН: ********** и жилището, в което същата живее, находящо се на адрес ***, както и да приближава жилището, находящо се на регистрирания й настоящ адрес – ***.

ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девня глоба в размер на 500 лева /петстотин лв./.

ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девня държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителят заповед за защита по чл.15 ал.2 от ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. В. В., ЕГН: **********, с адрес: *** за последиците по чл.21 ал.2 от ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчи на страните и да се 5 изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от датата на връчване на решението.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6