Решение № 1377 от 27.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300502396 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***** против Решение № 2568/07.06.2024г., постановено по гр.д. № 2817/2024г. по описа на Районен съд Пловдив. С оплакване за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и несъобразяване на събраните по делото доказателства, жалбоподателят иска от въззивния съд да обезсили обжалваното решение, евентуално да го отмени.

Ответникът по жалбата Х. М. З., ЕГН ********** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

1

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо по следните съображения:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове, предявени от Х. З. против „Първа инвестиционна банка“ АД, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 2 630,16 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 17.05.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 1 410,52 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.12.2015 г. до 05.05.2023г., както и сумата 1 419,60 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.03.2015г. до 04.06.2023г.

Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД - гр. ***** оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани, и моли съдът да ги остави без разглеждане и да прекрати производството по делото, евентуално – да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

С постановеното по спора Решение № 2568/07.06.2024г. по гр.д. № 2817/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е приел исковете за основателни.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Безспорно е, че между страните в гр. **** е бил сключен Договор за банков кредит Великден 2013 № 006LD-R-004341/17.05.2013 г., с който ответникът е предоставил на ищeца банков кредит в размер на 3 000 лева със срок за усвояване на кредита до 31.05.2013 г. и краен срок за погасяване 05.05.2023 г. Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3677/06.06.2023 г., издадена по частно гр. дело № 8105/2023 г. по описа на ПРС – ХХ гр. състав, е било разпоредено ищецът да заплати на ответното дружество сумата от 2 630,16 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от 17.05.2013г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 1 410, 52 лева, 2 представляваща договорна лихва за период от 05.12.2015 г. до 05.05.2023 г., и сумата 1 419, 60 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 05.03.2015 г. до 04.06.2023 г., както и държавна такса в размер на 109, 21 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева – като въз основа на Заповедта и издаденият за сумите по нея изп. лист на 07.06.2023 г., против ищеца е било образувано изп. дело № 584/2023 г. по описа на ЧСИ Т. Л..

Не се спори между страните, че срещу издадената по частно гр. дело № 8105/2023 г. по описа на ПРС Заповед за изпълнение № 3677/06.06.2023г. ищецът не е подал възражение по чл.414 ГПК. Същата е била връчена на длъжника на 11.12.2023г. заедно с покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист № 3306/07.06.2023г.

При така установената фактическа обстановка, ПОС намира следното:

В предмета на настоящата жалба е допустимостта на установителен иск, предявен от Х. З., че същият не дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 2 630 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от 17.05.2013г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 1 410, 52 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.12.2015 г. до 05.05.2023 г., и сумата 1 419, 60 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 05.03.2015 г. до 04.06.2023 г. За вземанията по договора за кредит е издадена заповед за изпълнение № 3677/06.06.2023 г. по ч.гр. д. № 8105/2023 г. на Районен съд - Пловдив, спрямо която ищецът не е подал възражение по чл. 414 ГПК и същата е влязла в сила. Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 3306/07.06.2023г.

Способите за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение са предвидени последователно и изчерпателно в глава X. от ГПК и това са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение и възражение по чл. 423 ГПК. С изтичането на срока за възражение на длъжника, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК, издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Действително липсва законов текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. От друга страна, с изтичане на срока за възражение и на сроковете по чл. 424 ГПК /хипотези на новооткрити 3 обстоятелства и нови писмени доказателства/, се получава ефект, който е аналогичен на силата на пресъдено нещо. Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга по исков ред, тъй като те са се преклудирали. Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита. Пропускането им води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство. В този смисъл е практиката на ВКС / определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч.гр. д № 692/2009 г. на ІІІ г.о.; определение № 643 от 02.11.2009 г. по ч.т.д. № 680/2009 г. на ІІ т.о.; определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч.гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ г.о.; определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 772/2009 г. на ІІ т.о.; определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч.гр. д. № 311/2012 г., I г.о и др./ В конкретния случай не са налице и хипотезите на чл. 424 ГПК- ако искът е основан на съществували преди влизането в сила обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, ако искът е предявен в 3-месечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство или на чл. 439 от ГПК - ако искът е основан на правопогасяващи или правоотричащи факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. На първо място, самият ищец не се позовава на факти в приложното поле на чл. 424 ГПК. Основната му теза относно вземанията по договора за кредит е, че същите са погасени по давност към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.06.2023г.

Не се твърди нито един правопогасяващ или правоотричащ факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая оспорването на вземането по изпълнението се основава на факт – изтичане на погасителна давност, койт о е настъпил преди изпълнителната сила на заповедта за изпълнение да се стабилизира окончателно - с изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за което длъжникът е уведомен на 11.12.2023г. Следователно, предявеният на 15.02.2024г. иск се основава на факти, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за 4 възражение по чл. 414 ГПК, поради което и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. След влизането в сила на съдебния акт (заповед за изпълнение) този правопогасяващ факт на вземането не може да се релевира, тъй като представлява факт, съществувал преди това, който се преклудира от силата на пресъдено нещо или стабилитета на съдебния акт. В случая вземанията по договора за кредит са съществували преди издаването на заповедта за изпълнение, към който момент не се твърди да е изтекла погасителна давност, поради което не представлява нововъзникнал след заповедта факт. Други факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, не се сочат от ищеца.

Исковата претенция, предмет на настоящото дело, именно затова е процесуално недопустима, тъй като за ищеца липсва правен интерес от търсената с иска защита. Налице е влязла в сила надлежно издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която има стабилитет. Пропускането на посочените по-горе способи за защита от страна на длъжника води до неблагоприятни за него последици, но това не дава основание същият да търси защита чрез друг иск извън предвидените, което произтича от целите и предназначението на заповедното производство.

Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в общ размер от 509,21лв., от които: 109,21 лв. – държавна такса за въззивното производство; 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция; 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2568/07.06.2024г., постановено по гр.д. № 2817/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, и ПРЕКРАТЯВА производството по него.

5

ОСЪЖДА Х. М. З., ЕГН ********** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***** разноски по делото в общ размер от 509,21 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6