Решение № 101 от 13.05.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Добрич, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20253230200210 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. П. В. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „....” № .., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 25-0851-000051, издадено на 24.01.2025 г. от Началника на Група в ОД на МВР Добрич, Сектор „Пътна полиция” Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

С жалбата се иска наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и излага доводи, че за да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което материалите по преписката са изпратени в ДРС се моли съдът да остави 1 жалбата против НП без последствие и НП да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 29.11.2024 г. в гр. Д. жалбоподателят управлявал м. п. с. – л. а. „...“ с рег. ..., когато по ул. „...“ в посока пицария „...“ бил спрян за проверка от св. Д.

А. Д. и св. М. Л.Ц. – служители на Първо РУ при ОД на МВР – Добрич.

В хода на проверката полицейските служители установили, че водачът е правоспособен, но МПС било с прекратена на 15.02.2024 г. регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради нерегистриране на МПС в законоустановения срок.

При установената фактическа обстановка св. Д. в присъствието на св. Ц., съставил АУАН сер. GA № 1182093/29.11.2024 г. на водача, а с оглед наличието на данни за извършено престъпление от общ характер, материалите по преписката били изпратени в РП – Добрич за образуване на досъдебно производство /ДП/. Видно от Справка за нарушител/водач (л. 18) с Мотивирана резолюция № 24-1717-М000126 от 02.12.2024 г. преписката по АУАН № 1182093/29.11.2024 г. била прекратена съгласно разпоредбата на чл.

33, ал. 2 от ЗАНН.

С Постановление от 06.01.2025 г. прокурорът е отказал да образува досъдебно производство против водача, като е приел, че в случая не се установява по безспорен начин умисълът на водача.

Представителят на държавното обвинение обаче постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Добрич за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

Въз основа на постановлението на РП – Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено в постановлението. С него на водача било вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му били наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели полицейските служители потвърдили обстоятелствата, изложени в АУАН.

Била изискана и прокурорската преписка.

2

Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията на св. Д. и св. Ц., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства – Жалба с рег. № 851000-3320/13.02.2025 г. – 2 л.; Наказателно постановление № 25-0851-000051/24.01.2025 г.; Постановление от 06.01.2025 г.; Заверено копие на Договор за покупко-продажба на МПС от 14.12.2023 г. – 3 л.; Справка за прекратяване на регистрация на рег. № СВ 5001 МА – 2 л.; Справка данни ТР от 05.10.2023 г. – 2 л.; Справка картон на водача – 3 л.; писмо с рег. № 5217/18.03.2025 г. ведно с копие на прокурорска преписка № 4936/2024 г.: заверено копие на Постановление от 11.12.2024 г.; Заверено копие на Докладна записка с рег. № 1717р-16497/09.12.2024 г.; Заверено копие на АУАН, Серия GA, Акт № 1182093/29.11.2024 г.; Обяснение от В. П. В.; Протокол за доброволно предаване с рег. № 1717р-16116/02.12.2024 г.; Справка за нарушител водач – 4 л.; Справка за прекратена регистрация на МПС;

Обяснение от Д. А. Д. на 16.12.2024 г.; Обяснение от М. Л. Ц. на 16.12.2024 г.;

Обяснение от В. П. В. на 16.12.2024 г.; Обяснение от В. В.ов В. на 16.12.2024 г.; Характеристични данни на В. П. В. от 16.12.2024 г.; Свидетелство за регистрация част 1; Договор за покупко-продажба на МПС от 14.12.2023 г. – 3 л.; Застрахователна полица – 3 л.; Контролен талон на МПС – 2 л.;

Кореспонденция по ел. поща на Справка за прехвърляне на собственост от актив по договор № 126869 – 3 л.; Писмо с рег. № 851р-13542/10.12.2024 г., ведно със справка за история на МПС – 4 л.; Справка за съдимост с рег. № 241217005000541086/17.12.2024 г.; Докладна записка с рег. № 1717р17582/30.12.2024 г.; Писмо с рег. № 851000-547/31.01.2025 г., които доказателства съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.

При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

Наказателното постановление е издадено от компетентния административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която съдът намира за ноторно известна, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на вмененото нарушение:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, 3 поставени на определените за това места.

Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.”

На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред.

От приобщените по надлежния ред по делото материали по делото се установява, че на 14.12.2023 г. с нотариално заверен Договор за покупкопродажба на МПС (л. 10) автомобилът е бил придобит от „...“ ЕООД с ЕИК ...., представлявано от В. В.ов В. ЕГН **********, който е син на жалбоподателя (вж. обяснение на В. В.ов В. – л. 46).

В законоустановения срок обаче новият собственик на процесното МПС не е декларирал промяната на собствеността по надлежния ред и видно от Справка за лекия автомобил (л. 14), на 15.02.2024 г. регистрацията е била прекратена по служебен ред.

Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата).

Собствеността на управляваното МПС и уведомяването на собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не са елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Сочената за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За несъобразяване с това изискване санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП определя, че водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява моторно 4 превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

По отношение на задължителната регистрация, нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП изисква всяко пътно превозно средство, да се регистрира на името на неговия собственик като според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на регистрирано МПC се прекратява служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, ако собственикът на превозното средство не изпълни задължението си да го регистрира на свое име в двумесечен срок от придобиването.

Законът, в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП не предвижда уведомяване на собственика за предприемането на фактическото заличаване служебно от съответната електронна система. Достатъчно е да са налице предпоставките да това, а именно: да е извършено прехвърляне на собствеността на МПС по надлежния нотариален ред; приобретателят на МПС - новият собственик, да не е извършил предвидената пререгистрация, в 2-месечен срок. В процесния случай, тези материално- правни предпоставки са безспорно установени, поради което и административният орган, действащ изцяло в условията на обвързана компетентност, е извършил служебното заличаване на регистрацията на МПС. Предварителното уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е задължително единствено при липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, каквато настоящата хипотеза не е.

За извършване на изпълнителното деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и ангажирането на отговорността на водача не се изисква той да е собственик на управляваното със служебно прекратена регистрация МПС. Видно е, че нормата не визира собственик на МПС, а водач, тъй като всеки водач на МПС е длъжен да е запознат и да спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с движението по пътищата.

Безспорно в случая е налице виновно поведение на водача, който е управлявал МПС с прекратена служебно регистрация. Съдът приема установената трайна съдебна практика, че процесното административно нарушение може да бъде осъществено не само при умисъл, но и при форма на вината непредпазливост. За да се приеме, че административното нарушение е извършено в условията на непредпазливост, е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат.