Решение № 263 от 21.03.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Стара Загора, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря В. П. И. като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20245530104364 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11 и чл. 19 ЗПК за обявяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № **********., съединен в условията на евентуалност за обявяване на нищожност на клаузата предвидена в чл. 5 от Договор за потребителски кредит № **********.

Ищецът Й. М. К., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 20.09.2023 г. с ответника сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № **********, за сумата от 2500 лева. Посоченият годишен процент на разходите бил в размер на 49,66%. В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на дружеството-ответник.

При сключване на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от 2500 лв., Й. К. установил, че освен заемната сума от 2500лв., му начислили такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 1300 лв.

Ищецът счита процесния договор за недействителен по следните съображения: дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция било задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явявало всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Твърди, че не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е представян.

Счита, че процесният договор и евентуалния договор за допълнителна услуга са 1 нищожни на основание чл. 10, ал. 1, във вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК - не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено било само ГПР в %, но не бил посочен начина на изчисляването му, поради което договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място бил посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора, а това следвало да бъде направено.

Ответникът не предоставял възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговаряли на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представлявали невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Сочи съдебна практика в тази насока.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Цитира съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и съдебна практика.

Ищецът счита договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не бил включен в самия договор и в посочения ГПР налагало на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, договорът бил във вреда на потребителя, като не отговарял на изискването за добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, а клаузата на чл.5 от договора за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за потребителски кредит № **********, сключен между него и „Фератум България" ЕООД е нищожен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

В условията на евентуалност, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № **********, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника. Претендира за присъждане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Фератум 2

България“ ЕООД, гр.София, чрез процесуалния си представител, с който оспорва основателността на иска.Твърди, че всеки потребител разполага с право на избор за начина на обезпечаване на задължението. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избирал обезпечението, следователно сключването на договор за гаранция не било задължително.

Исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна — „Мултитуюд Банк“ ЕАД , а не „Фератум България“ ЕООД. „Мултитуюд Банк“ ЕАД било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не бил страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство, нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на „Мултитуюд Банк“ ЕАД и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Ищецът завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Твърди, че ищецът сам избрал „Мултитуюд Банк“ (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси подал заявление за кредит. Получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисквал поръчителство. Ищецът получил и документи от „Мултитуюд Банк“ ЕАД, включително Договор за гаранция. След като бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. С оглед посоченото не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на „Мултитуюд Банк“ ЕАД, ако изберял нея за поръчител.

Счита твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП за неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към „Мултитуюд Банк“ ЕАД, които ищецът приел доброволно.

Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК сочи, че договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон.

„Фератум България“ предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не бил упражнил това си право. „Фератум България“ ЕООД и „Мултитуюд Банк“ ЕАД оперирали като отделни икономически субекти. Те имали отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото). Българското законодателство не забранявало договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР нямало допуснати нарушения и ищецът имал цялата необходима информация и време, за да вземел 3 решение дали сключването на договор било подходящо за него.

Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът му е депозирал молба, с която моли да се уважи предявеният иск като основателен и доказан. Претендира разноски, съгласно предоставен списък.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител, като упълномощеният му представител е депозирал молба, с която моли да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и видно от представения договор за предоставяне на потребителски кредит № ********** от 20.09.2023г., сключен между ищеца Й. М. К., като кредитополучател, и ответника „Фератум България“ ЕООД, като кредитор, последният е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 2500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 23,33%, при годишен процент на разходите 49,66%, със срок на погасяване 18 месеца и посочена в договора обща сума по кредита 3375,00 лева. В чл. 5 „Обезпечение“ на този договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация. Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит погасителната вноска включва главница и договорна лихва, като падежът на първата погасителна вноска е 20.10.2023г., а на последната – 13.03.2025г.

Между страните не се спори, а и видно от договора за кредит, в ГПР не е включен размерът на уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено, отговарящо на поставените задачи. Вещото лице посочва в заключението си, че кредитът е изцяло усвоен от ищеца на дата 20.09.2023г. съгласно разписка за извършено плащане № 2000000371321499. По кредит № ********** на 20.03.2024 г. от ищеца е заплатена сумата 3079,87 лв., с която е погасена главница, в размер на 2500,00 лв., договорна лихва 387,37 лв. и 192,50 лв. такси съгласно т.1 от Тарифата, във връзка с чл.9.7 от Общите условия за предсрочно погасяване на кредита. Ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сумата в размер на 1307,09 лв. за допълнително избрано обезпечение - предоставено поръчителство, като постъпилата сума на осн. чл. 16.2, б.а от ОУ е наредена от ответника към Multitude Bank. Вещото лице установява, че при изчисляване размера на годишния процент на разходите в договора е взето под внимание единствено размерът на дължимата възнаградителната лихва.

Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9655675e-1a67-43e5-801c-448fc57135f6