Решение № 335 от 21.04.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№335/21.4.2021г. гр.

Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 24.03.2021 г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева

ЧЛЕНОВЕ:

Георги Петров

Светомир

Бабаков при участието на секретаря Димитрина Георгиева и при участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа дело номер 216 по описа за 2021 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.М.М. *** срещу РЕШЕНИЕ № 260169 от 16.12.2020г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2418/2019г.

Касационната жалба е бланкетна и в нея не са развити конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло електронен фиш 1243622/2017 г. на ОДМВР Пазарджик.

Ответникът по касационната жалба- ОДМВР

Пазарджик не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е становище оот процесуалния му представител- юрисконсулт П.,, с което моли за потвърждаване на решението на РС Пазарджик. Претендират се разноски.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА

ПАЗАРДЖИК дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

Административен съд- Пазарджик, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и

2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

Оспореният електронен фиш бил издаден на касатора затова, че на 23.06.2017 г. в 14:29 часа на АМ „Тракия“ км 86+400 в посока гр.София бил заснет със стационарна радарна система MULTA RADAR №00209D32F68B и отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост да управлява МПС –„Ининити ЕХ 30Д” с ДКН СА2333 ХВ със скорост 159 км/ч при разрешена скорост за АМ от 140 км/ч. Нарушението било установено от стационарна радарна система за видеоконтрол "MULTA RADAR №00209D32F68B, която, представлява одобрен тип техническо средство и отговаряща на метрологичните изисквания. Последното е видно от представените удостоверение за одобрен тип техническо средство и протокол за проверка №41-ИСИ/23.03.2017 г.

При този тип автоматизирано техническо средство измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, без човешка намеса.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в ЕФ. От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаваането на ЕФ, същият съдържа изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в ЕФ нарушение.

Решението е правилно.

Атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити по чл. 189 ал.4 от ЗДвП. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай, в пълен обем са посочени фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.

При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 164 км/ч, съответства на описаната в ЕФ скорост от 159 км/ч. Спазена е и разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /действаща към датата на извършване на нарушението/ съгласно, мястото за контрол с със стационарно автоматизирано техническо средство е обозначено с пътен знак Е24 – км 86+700, поставен преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства, като разположението на пътен знак Е24 е документирано със снимка и двустранен констативен протокол, представени по делото. Освен това, по делото са представени данните за извършеното нарушение, изготвени с АТСС, под формата на снимков материал, съобразно изискванията на чл.16 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.

Направеното пред въззивния съд възражение за изтекла погасителна давност не е било обсъдено от контролираната съдебна инстанция, но същото е неоснователно. Съобразявайки се с приетите постановки с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд следва да се отчете, че чл. 34 от ЗАНН не урежда хипотеза, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК относно абсолютната давност. Затова и тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, т.е. за административнонаказателното производство е приложима абсолютната давност от 4 години и 6 месеца. В случая абсолютната давност ще изтече на 22.01.2022 г.

В ЕФ правилно е посочена нарушената разпоредба- чл. 21 ал.1 от ЗдвП, както и санкционната разпоредба на чл.

182 ал.2 т.2 от ЗДвП.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА РЕШЕНИЕ № 260169 от 16.12.2020г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2418/2019 г.

ОСЪЖДА

М.М. М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик съдебни разноски по делото в размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/