Решение № 260028 от 27.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260028 / 27.02.2022г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: Елена Калончева като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева гражданско дело

№2673 по описа за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Активно субективно съединени искове по чл.49 от ЗЗД.

Ищците А.М.А.,

ЕГН ********** и З.М.К., ЕГН **********, лично и като правоприемници на правата по предявените искове на починалите в хода на производството Ш.В.А., ЕГН ********** и Ж.М.А., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: ****, адв.М.Б., молят съда да осъди ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***, наричан по-долу само ***, да заплати по банкова сметка ***тиционна банка, с титуляр М.Б., на всяка една от тях в лично качество, обезщетение в размер от по 180 000лв., ведно със законната лихва от ***г., и по равно за всяка една от тях от сумите от по 180000лв., претендирани първоначално от другите две ответници, тяхна майка и сестра, за неимуществените вреди, които са претърпели по повод смъртта на М. С. А., ЕГН **********, техен баща и съпруг на починалата тяхна майка Ш.А., намерен на ***г. мъртъв в една от стаите на ***, вследствие на пожар, възникнал в *** на ответното *** на ***г., около 23.59ч., в което той бил приет за *** на ***г. и не бил към датата на пожара изписан, тъй като ответникът е имал задължение по време на престоя там да му осигури безопасност и сигурност, качествена медицинска помощ и да охрани правата му като ***, а поради небрежно изпълнение на задълженията му от неизвестни на тях конкретно негови длъжностни лица, се стигнало до смъртта на близкия им, при нарушаване на правата му като *** и на общата забрана да не се вреди другиму /виж във връзка с настъпилите в хода на процеса правоприемства: л.727-л.729, л.739-л.741, определение в с.з. от 09.11.21г. на л.745гръб, л.749-л.751, определение в с.з. от 25.01.22г. на л.829гръб/.

Пледират по същество за уважаване на исковете и за присъждане на разноски в производството, включително възнаграждение за адв.Б., на основание чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като ги е представлявала и защитавала безплатно. Представят списък в тази връзка на л.708 от делото. Развиват съображения с писмена защита вх.№261327/04.02.22г.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В хода на производството е взел становище по предявените срещу него искове, озаглавено „отговор на исковата молба“, с вх.№277756/21.06.21г., с което е оспорил исковете изцяло, като неоснователни, поради липса на коя да е от предвидените законови предпоставки за ангажиране на отговорността му в хипотезата на чл.49 от ЗЗД /виж същото на л.681-л.688/.

Пледира по същество за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски в производството по списъка, представен в с.з. от 25.01.22г. /л.818/. Развива съображения с писмени бележки вх.№261372/07.02.22г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са основателни, но следва да се уважат частично- до размер от по 70000лв. за всяка, включително за починалите в хода на процеса Ш.А. и Ж.А., правоприемници на които са двете останали живи ищци, тъй като съдът счете, че претендираното от всяка от тях обезщетение от по 180000лв. не съответства на принципа на справедливост, както изисква чл.52 от ЗЗД, поради което на всяка от ищците А.А. и З.К. следва да се присъди обезщетение от по 140000лв., от които 70000лв. лично в качеството им дъщери на починалия М. А. и от по 35000лв. в качеството им на правоприемници на всяка една от починалите в хода на процеса Ш.А. и Ж.А., ведно със законната лихва от ***г. до окончателното плащане, при следните съображения:

І.По допустимостта.

Обстоятелствата, на които ищците са основали исковете си, попадат в хипотезата на чл.49 от ЗЗД и правят исковете им допустими, като активната им процесуална легитимация да търсят обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт се обуславя и от установените в производството факти, щото са деца и съпруга на починалия М. А. /виж удостоверение за наследници на л.7-л.8/ и попадат в кръга на лицата по ППВС №4/61г., на които това право е признато.

ІІ.По основателността.

1.В с.з. от

22.06.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с Определение №260849/31.12.20г., с което е очертал релевантните за спора факти и ги е поставил в тежест на ищците /виж: протокола от с.з. на л.713-л.720 и определението по чл.140 от ГПК на л.52-л.53/.

2.Установи се в производството от фактическа страна, че:

2.1.На ***г.,

М. А., страдащ от ***, с последна предходна хоспитализация от януари на същата година, бил доведен от бърза медицинска помощ и полиция в ***, наричан по-долу само ***, придружен от съпругата си, като по техни данни не приемал поддържаща терапия, в този ден станал много гневен и конфликтен и заплашвал близките си със саморазправа, където му е извършен преглед с амбулаторен лист №63/2019г.

/виж л.9/.

На същата дата, между него, като пациент, и екипа на *** за ***, представляван от ***, ръководител на програмата, е сключен ***, по силата на който екипът се е задължил да осъществява компетентно ***, съобразно с правилата на добрата ***, да осигурява редовно необходимите *** и условия за *** и ***, да оказва психологическа и социална подкрепа, да обсъжда с *** промените в *** процес и да спазва принципите на поверителност на информацията и зачитане интересите на *** и неговите близки, а *** е посочил, че е запознат със същността и целите на програмата, че е запознат с правилника за вътрешния ред в ***, че е информиран за необходимостта от редовно спазване на предписанията на екипа, че е уведомен щото при неспазване на програмата и нарушаване на правилника за вътрешния ред може да бъде административно ***, както и за евентуалните рискове и усложения от предлаганото му лечение, а също и от опасностите, свързани с несвоевременното му провеждане, като е потвърдил доброволното си съгласие посочения *** да провежда *** и да контролира процесите на възстановяването му /виж л.10/.

2.2.На *** срещу ***г., в *** на ***, в сграда на *** в гр.*** възникнал пожар, вследствие на който загинали трима души, един от които бил наследодателят на ищците М. А.

/виж докладната записка на л.117 и постановленията на л.102-л.108 от делото, съставляващи част от изисканите и приложените към него материали по воденото ДП №***г., пр.пр. №*** по описа за ***г. на ОП-***/.

2.3. Причината за смъртта на М. А. е термична травма, причинена от висока температура /пета степен на изгаряне от суха висока температура/, за което свидетелства овъгляването на трупа. При възникване на пожара, пострадалият М. А. е бил жив, за което свидетелства наличието на карбоксихемоглобин в кръвта, както и наличието на сажди по дихателните пътища /виж заключението на в.л. д-р А. на л.82-л.88/.

2.4. Най-вероятната причина за възникналия пожар е небрежност/невнимание при бораване на открит източник на огън/пламък, като запалка, цигара или клечка кибрит /виж отговорите по в.1 на приетите по делото заключение на единична експертиза с вх.№265547 и заключение на тройна експертиза с вх.№260252, съответно на л.96 и л.804/, като със заключението на тройната експертиза в констативната част на л.771-л.773 са подробно изложени и мотивите, поради които в случая не може да се счита, щото пожарът е възникнал вследствие на „късо съединение“ или „високо преходно съпротивление в местата на съединенията в проводниците в токовия кръг на осветителната инсталация в болничната стая, или на умишлени действия /палеж/.

Намерените неизгорели части от обзавеждането в *** стая, в която пожарът е възникнал- от легла, одеало, балатум, ПДЧ плоскост, дунапренови дюшеци /виж данни в протоколите от оглед на местопроизшествие и албум на посетено местопроизшествие на л.118-л.139 от изисканите материали от ДП /, не са причина за възникване на пожара, тъй като са твърди горими вещества/материали, които не са склонни към самовъзпламеняване/не могат да бъдат сами по себе си източник на запалване, а могат да се възпламенят единствено при наличие на огнеизточник с достатъчна мощност, който да ги нагрее до и над температурата на възпламеняването им, но са способствали за развитието на пожара, тъй като всеки от посочените като вероятна причина за пожара открити огнеизточници- цигара, пламък от запалка или от клечка кибрит е в състояние да развие достатъчно висока температура при горене, за да доведе до запалването им, като време от около 4-5 минути след запалването им е достатъчно, за да се стигне до интензивно горене с бурно димоотделяне, каквито са обективните данни за начина, по който пожарът се е изявил /виж : отговорите по в.3 и на двете приети по делото заключения, съответно на л.97 и л.804; отговорите, дадени от вещите лица от тройната експертиза в с.з. от 25.01.22г. в частта на л.836гръб долу и л.837лице; /.

Така, приетите по делото заключения на първоначална и на тройната допусната след оспорването на първоначалната експертиза се различават само по формулирания въпрос 4- нарушени ли са били норми на изискванията за безопасност в сградата, както и за част от в.2- кои обстоятелства са способствали за възникване и разпространение на пожара, като :

Заключението по първоначалната експертиза е приело, че са налице нарушения на нормативните изисквания по Нар.№Із-1971/29.10.09г. за строително техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, наричана по-долу само Нар.

№Із-1791, изразяващи се в : неосигурена в сградата система за автоматично и ръчно пожароизвестяване, с изключение на санитарно-хигиенните помещения - т.2.2 от Приложение №1 към чл.3,ал.1; неосигурена в сградата вентилационна система за отвеждане на дима и топлината- чл.113,ал.5; неосигурени в коридора необходими пожаротехнически средства за пърноначално гасене на пожари в помещения- 1бр. пожарогасител с въглероден диоксид 5кг и 1бр. пожарогасител на водна основа с вместимост 9л - приложение №2 към чл.3,ал.2 и че за възникване и разпространение на пожара са способствали неосъществен ефективен контрол за недопускане на инцидент със запалване и допускане на източник на открит пламък в помещението, неосъществена необходима организация за ограничаване на риска от възникване на пожар и неосигурени необходими активни мерки за защита от пожар /л.97/;

Заключението на тройната експертиза е приело, че в сградите на ***, в частност- в сградата на *** при ***, не са били налице никакви нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, тъй като: съответствието в случая следва да се прецени при съблюдаване на изискванията на Нар.№2 за противопожарните строително технически норми, обн. с ДВ бр.58/87г., отменена с Нар.№Із-1971 от 2009г., по която първоначалната експертиза е намерила наличните нарушения, доколкото от сайта на ответника личи, че *** се е настанило на адреса в *** към 2004г. и липсват по делото събрани строителни книжа, които да се вземат предвид /виж мотивите на л.776/; от предписанията, дадени на ответника с Разпореждания №107/2014г. и №10/29.03.19г., издадени по реда на Нар 8121з-882/25.11.14г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, наричана по-долу само Нар №8121з-882, е видно, че: първото разпореждане има изцяло режимен характер и е свързано с актуализация на наскоро променената нормативна база- Нар.№8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите, наричана по-долу само Нар.№8121з-647, каквато актуализация всъщност изобщо не била необходима, съгласно пар.6 от ПЗР от същата наредба, а и най-вероятно всички констатирани нарушения са били отстранени, тъй като не фигурират във второто отдадено разпореждане; с второто разпореждане е даден разумен срок за отстраняване на констатираните нарушения /на предписаните мерки, което значи, че органът е счел, щото те не съставляват пряка или непосредствена пожарна опасност, изискваща налагане на по-тежки административни мерки /виж изводите по тези два въпроса на л.780 и л.785/; при контролна проверка, извършена при ответника от органите по пожарна безопасност, резултатите от която са материализирани с Констативен протокол №1/20.02.18г., с който вещите лица са се снабдили въз основа на издадено им от съда по тяхно искане удостоверение, не са били установени нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност /виж протокола на л.791 и извода на л.792/, както и че действията, предприети от дежурния *** при установяване на възникналия пожар, са изцяло адекватни, предвид създалата се ситуация, тъй като по обхват и съдържание отговарят на примерния план за действие при пожар, изготвен от ответника съгласно приложение №1 към чл.9,ал.1,т.2 и ал.5 от Нар.№Із-647/01.10.14г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите, наричана оттук насетне само Нар.№Із-647, неприет от съда като доказателство по делото /виж л.792/, а доколкото пожарът се е развил за сравнително кратко време от възникването му и протичането му е било съпроводено от интензивно горене с отделяне на голямо количество топлина и обилно димоотделяне с токсични продукти, до стаята не е имало достъп за извършване на първоначални гасителни действия, а е следвало да се извърши евакуация на пациентите и тя е била успешна, защото вследствие на пожара са спасени всички останали ***, с изключение на загиналите трима в стаята, в която е било огнището на пожара, към което правилно са насочили огнеборците при пристигането им /виж мотиви на л.792-л.803/.