Решение № 1433 от 04.12.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 1433 гр. Пловдив, 04.12.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр. състав, в публично съдебно заседание на 26.11.2019г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 417 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на суми, предмет на принудително удовлетворяване в изпълнително производство, поради погасяването им по давност.

Делото е образувано по искова молба, подадена от К.С.М. с ЕГН ********** и адрес *** чрез упълномощения процесуален представител адв. Х.В.М. против „Юробанк Бългрия“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260. Изложени са твърдения, че въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 8963 / 2012 г. по описа на РС – Пловдив е издаден Изпълнителен лист от 05.07.2012 г., съгласно който К.С.М. дължи на кредитора „Алфа Банк“ АД, a след прехвърляне на търговското предприятие правоприемник и кредитор е „Юробанк България“ АД, следните суми:

- 80 647,35 €, представляваща просрочена главница по Договор за кредит № 240-212/2008 от 09.06.2008 г., ОУ на банката и Анекс № 1 от 20.12.2011 г.;

- 1 670,24 €, представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода 20.12.2011 г. – 25.04.2012 г. вкл.;

- 1 394,14 €, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 26.04.2012 г. – 05.06.2012 г. вкл.;

- 63,89 €, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 20.01.2012 г. – 05.06.2012 г.;

- 781,05 €, представляваща годишна такса за управление на кредита за 2011 г. и 2012 г.;

- 67,20 €, представляваща разноски по връчване на нотариална покана;

- разноски по частното гр. дело – 3 308,91 лв. държавна такса и 2 104,46 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че още през 2011 г.

„Алфа Банк“ АД е образувало изпълнително производство против М. при ЧСИ А.А. за други свои вземания – изпълнително дело № 702 / 2011 г. Цитираните по-горе вземания са присъединени в това производство. С разпореждане от 22.08.2017 г. ЧСИ е прекратил делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното изпълнително действие е от месец 02.2012г., т.е. перемцията е настъпила към дата - 20.02.2014г. По жалба на взискателя прекратителното постановление на ЧСИ било потвърдено от ПОС, като съдебният акт обвързва страните в настоящото производство. Ищецът твърди, че след перемпцията всички извършени действия по изпълнително дело № 702 / 2011 г. са невалидни и като такива са негодни да прекъснат давността. Въз основа на Заповедта за незабавно изпълнение и Изпълнителния лист, издадени по ЧГД № 8963 / 2012 г. по описа на РС – Пловдив, банката-кредитор е подала молба за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ С.Г.и е образувано изпълнително дело № 20188250400799. На 15.02.2019 г. на ищеца в качеството му на длъжник по това дело е връчена ПДИ изх. № 2656 / 12.02.2019 г., като в поканата е посочено, че съгласно изявление на взискателя задължението на М. към банката възлиза общо на сумата от 278 927,69 лв., от които:

151 962,38 лв. главница, 5 487,53 лв. законна лихва за периода 19.10.2018 г. – 26.02.2019 г., 97 825,34 лв. – неолихвяеми вземания, 121 лв. разноски и 11 752,29 лв. такси по

ТТРЗЧСИ. Ищецът твърди, че изпълнителното дело, образувано по описа на ЧСИ Г., е въз основа на изпълнителен лист от дата 05.07.2012 г., като за описаните в него вземания е изтекла 5-годишната погасителна давност. Поддържа, че давността не е прекъсвана, независимо от обстоятелството, че вземанията по този изпълнителен титул са били присъединени по изпълнително дело № 702 / 2011 г. на ЧСИ А., тъй като последното е прекратено поради настъпилата още на дата 20.02.2014 г. перемпция. Предвид всичко гореизложено се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Юробанк България“ АД, че е погасено правото на принудително изпълнение спрямо вземанията, произтичащи от Заповед за незабавно изпълнение, издадена по ЧГД № 8963 / 2012 г. по описа на РС – Пловдив и Изпълнителен лист от 05.07.2012 г., а именно: 151 962,38 лв. главница, 5 487,53 лв. законна лихва за периода 19.10.2018 г. – 26.02.2019 г., 97 825,34 лв. – неолихвяеми вземания, както и сумата от 121 лв. разноски – предмет на изпълнително дело № 201882500799 по описа на ЧСИ С.Г..

Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът

„Юробанк България“ АД с ЕИК ********* депозира отговор чрез пълномощника адв. В.П., с който взема становище за неоснователност на предявения иск, като твърди, че процесните вземания не са погасени по давност. На свой ред посочва, че изпълнително дело № 702 / 2011 г. е образувано по молба на взискател, различен от банката, като изпълнителният титул в нейна полза е издаден на дата 05.07.2012 г. – месеци след твърдяното последно изпълнително действие. „Алфа Банк“ се конституира като взискател през месец юли 2012 г., като с молбата си иска извършване на изпълнителни действия в своя полза. Ответникът твърди, че на дата 25.07.2012 г. ЧСИ извършва превод на сума от продажба на имущество, което е било ипотекирано в полза на банката. През месец май 2014 г. „Алфа Банк“ подава молба за извършването на опис на движими вещи на длъжника, а след това ежегодно входира молби за извършване на изпълнителни действия. Оспорва ищцовите твърдения, че срокът на погасителната давност досежно процесните вземания е започнал да тече от датата на последното изпълнително действие - 20.02.2012 г., тъй като към онзи момент банката все още не се е била сдобила с изпълнителен титул и следователно вземанията още не са били изискуеми. На следващо място ответникът посочва, че през 2013 г. процесните вземания на банката са вече предмет на друго изпълнително дело № 20137590404275 по описа на ЧСИ Н.В.. Дори ищцовите твърдения относно началния момент на погасителната давност да са състоятелни, то с по-късно образуваното изпълнително дело срокът е бил прекъснат и е започнал да тече нов. Няма съдебно решение, което да постановява, че изпълнително дело № 20137590404275 по описа на ЧСИ В. е прекратено поради перемпция. Ответникът твърди още, че към дата 20.02.2012 г. ТР № 2 по тълк. дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС още не е било постановено. Тълкувателното решение е от дата 26.06.2015 г., а до този момент приложение е имала друга задължителна практика – ППВС № 3 / 1980 г. При постановяване на нов тълкувателен акт за приложението на правна норма е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, като по-новото тълкуване поражда действие от момента на постановяване на по-новия тълкувателен акт, а предшестващият престава да се прилага (така Решение №

170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382 / 2017 г. на ВКС), т.е. съдилищата не могат да прилагат тълкувателни ППВС и ТР преди същите да са постановени и обявени по съответния за това ред. Следвайки логиката на ВКС, ответната страна счита, че следва да се приеме, че за периода от образуване на изп. дело № 702 / 2011 г. по описа на ЧСИ А. до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2 / 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността не е изтекла на основание действащото към онзи момент ППВС № 3 / 1980 г. Новото изпълнително дело по описа на ЧСИ Г.е образувано на 12.11.2018 г. и следователно за периода 26.06.2015 г. – 12.11.2018 г. не е налице изтекла погасителна давност на вземането на банката. Претендира разноски.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

При разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е указал на страните, че ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е настъпил правопогасителен факт по отношение на процесните вземания, а именно, че е изтекъл предвиденият в закона давностен срок. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения за спиране и прекъсване на общата 5 - годишна давност.

По делото няма спор относно следните факти, които се установяват и от доказателствения материал:

Изп.д. № 702/2011г по описа на ЧСИ А. А., с рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано по молба на трето за спора лице - П.С., за събиране на негово вземане от длъжника М. – ищец по делото. При насочване на изпълнението върху ипотекиран в полза на „Алфа банк“, клон България, /праводател на банката - ответник/ имот ипотекарният кредитор е уведомен за започналото изпълнение. С молба от 28.12.2011г. /л. 43/ банката е заявила вземанията си към длъжника в размер на 80 647.35 евро – редовна главница и 84.95 евро – лихва и е поискала при евентуална продажба на имота да бъдат заделени претендираните суми за удовлетворяване на вземането й. Извършена е публична продан, като постановлението за възлагане на продадения недвижим имот на длъжника е влязло в законна сила и е вписано на 20.02.2012г. На 21.03.2012г. е предявено разпределение на получените от публичната продан суми, включително за ипотекарния кредитор.

С молба от 24.07.2012г.

/л. 333/ банката е представила изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение от 05.07.2012г за вземането си /размерът на главницата е същият, добавени обаче са наказателни и просрочени лихви, годишни такси и разноски, вкл. за заповедното производство/.

Именно това са сумите, за които сега ищецът претендира, че са погасени по давност. С молбата си от 24.07.2012г банката е поискала плащане на сумите по изпълнителния лист.

С молба от 26.03.2014г

/л. 337/ „Алфа банк“ АД е поискало налагането на запор върху МПС на длъжника, както и възбрана върху конкретно посочени недвижими имоти. Тази молба е адресирана до ЧСИ Н.В. с твърдение, че е по горното изпълнително дело на ЧСИ А.

А..

С последваща молба /л. 346 – със заличена дата на входящия печат, която не се чете/ по изп.д. № 4275/2013г на ЧСИ В. банката е поискала налагането на запор върху индивидуализирано трудово правоотношение на длъжника, както и насочване на принудителното изпълнение върху движимото му имущество, находящо се на посочен в молбата адрес. Настоява за възможно най- бързо насрочване на дата за опис и оценка на това имущество. Доколкото видно от покана до длъжника на л. 350 описът на движимите вещи е насрочен за 17.06.2014г, очевидно коментираната молба е подадена преди тази дата.

Наложен е и исканият запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

В придружителното писмо на л. 222 е посочено, че изп. д. № 702/2011г по описа на ЧСИ А. А. е изп.д. № 4275/2013г по описа на ЧСИ В., като на съда е служебно известно, че се касае до временно прехвърляне архива на ЧСИ А. на ЧСИ В., от което именно идва разликата в съдебните изпълнители и делата, но на практика се касае за едно и също изпълнително производство.

Видно от запорни съобщения на л. 364 запор върху МПС на длъжника е наложен на 02.07.2014г.

По искането за налагане на възбрана Служба вписвания – Смолян с писмо на л. 353 указва необходимостта от авансово внасяне на такса от страна на взискателя.

С молба от 29.07.2015г /л. 367/ банката отново сочи изпълнителни способи – запор върху вземания на длъжника по няколко банкови сметки и пристъпване към опис на секвестируемото движимо имущество.

Връчени са запорни съобщения до банките, като една от сметките е блокирана до пълния размер на дължимата сума /писмо на л. 377/.

Следват и други молби вече от името на ответника, като правоприемник на първоначалния взискател, с които се сочат изпълнителни способи /напр. молба на л. 391 от 15.12.2016г, молба на л. 425 от 04.12.2017г/.

С молба на л. 423 длъжникът иска прекратяване на изпълнителното производство с позоваване на ТР № 2/2015г, тъй като последното изпълнително действие по делото е от 15.12.2011г, респ. 20.02.2012г, когато е влязло в сила постановлението за възлагане, като до 26.03.2014г по делото не са извършвани други изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, с оглед на което и всички действия след 26.03.2014г следва да се считат за обезсилени по право.

С разпореждане от 22.08.2017г на ЧСИ А. А. изпълнителното дело е обявено за прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбата на ответника срещу прекратителния акт на ЧСИ е оставена без уважение от съда в образуваното контролно – отменително производство. Позовавайки се на ТР № 2/2015г, съдът приема, че след последното действие по принудително изпълнение – влизане в сила на постановлението за възлагане /20.02.2012г./, не е извършвано изпълнително действие в продължение на две години, годно да прекъсне срока за перемиране на делото. Такова е едва налагането за запор върху МПС на 03.07.2014г. Т.е. перемпцията е настъпила на 20.02.2014г.

Разпечатката съдържа 44 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9653a2e9-33f5-42b6-8663-0cb4703ef3f5