Протокол № 253 от 18.11.2021, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Частно наказателно дело 319/2021
- Вид
- Протокол № 253
- Подписан
- 18.11.2021
- В сила
- 11.11.2021
- Състав
- Стефка Томова Пашова
Цитирани разпоредби
- чл. 213а · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 82, ал. 3 и ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 82, ал. 3 и ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 86 до чл. 88 · Наказателен кодекс
- чл. 86 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 86 до чл. 88 · Наказателен кодекс
- чл. 87, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 86 до чл. 88 · Наказателен кодекс
- чл. 88а · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 286 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 291, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 253 гр. Асеновград, 03.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Пашова
Съдебни
Величка Андонова Тръпкова заседатели: Таня Паскалева Демерджиева при участието на секретаря Юрия Ив. Кискинова и прокурора Ангел Николов Ангелов (РП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Пашова Частно наказателно дело № 20215310200319 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:18 часа се явиха:
Молителят А.М.К., редовно уведомен, се явява лично.
За Районна Прокуратура – Пловдив, ТО – Асеновград, редовно уведомен, се явява прокурор А.А..
Адв. Г.К., редовно уведомен, не се явява.
Съдебните заседатели на лице.
Докладват се постъпили документи както следва:
Писмо от ТД на НАП – Пловдив, ведно и разпореждане от 12.08.2020 г. и разпореждане за погасяване по давност на суми подлежащи на публично изпълнение.
Справка от П.И.- Частен съдебен изпълнител под № 821.
От РС – Пловдив е постъпил отговор, че до този момент в служба „Бюро съдимост“ при РС – Пловдив не е постъпвала вносна бележка за внесена глоба по присъда №51/10.06.2014г. по НОХД №815/2013 г.
МОЛИТЕЛЯТ: Сам ще се защитавам, не държа на присъствието на адв.
К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
МОЛИТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът не намери пречка за даване ход на делото, мотивиран от което и ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства
ПРОКУРОРЪТ: Нямам нови искания, няма да представям нови доказателства.
1
МОЛИТЕЛЯТ: Нямам нови искания, няма да представям нови доказателства.
Предвид изразените от страните становища, че нямат нови доказателствени искания, съдът счете, че следва да бъдат прочетени и приети приложените по молбата и по делото писмени доказателства, след което следва да бъде обявен края на съдебното следствие и да бъде даден ход на съдебните прения, мотивиран от което и на основание чл. 283 от НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
На основание чл. 286 от НПК ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл. 291, ал. 1 от НПК ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели.
По отношение на А.М.К. са налице пет осъждания.
По отношение на първите три осъждания, същият е реабилитиран по право.
При четвъртото му осъждане – с присъда на ВС-Пловдив от 18.03.2010 г., в сила от 20.12.2010 г., за извършено от него престъпление по чл. 129 от НК му е наложено наказание девет месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години.
При петото му осъждане – с присъда на РС-Асеновград от 10.06.2014 г. за извършено от него престъпление по чл. 213а от НК му е наложено наказание девет месеца „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, което да изтърпи при строг режим, както и глоба в размер на 4000 лв. Със същата присъда е постановено К. да изтърпи изцяло и отделно наказанието от 9 месеца по предходната присъда.
С решение на ОС-Пловдив от 03.11.2014 г. присъдата на РС-Асеновград е изменена, като наказанието на К. е намалено на 3 години „лишаване от свобода“, глобата му е намалена на 3000 лв.
К. е условно предсрочно освободен на 01.03.2016 г. с изпитателен срок от 9 месеца и 18 дни.
По отношение на четвъртото и петото осъждане на К. считам, че са налице предпоставките за съдебна реабилитация, визирани в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК. По делото липсват данни за образувани неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер срещу него след изтърпяване на последното упоменато по-горе наказание "Лишаване от свобода" и към настоящия момент.
С посочените две престъпления не са причинени съставомерни вреди.
По отношение на наложената му по петото осъждане глоба в размер на 3000 лв. намирам следното:
Въпросът за допустимостта на реабилитацията при наложено наказание "Глоба", за чието събиране е образувано изпълнително производство, но въпреки това тя не е платена, както и за условията, при които реабилитация е 2 възможна в тези случаи, е подробно изследван и разяснен в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС. Конкретно, в т. 4 от решението е прието, че реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл.
82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по от чл. 86 до чл. 88а от НК, като в тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително производство не тече само абсолютна давност, но може да тече обикновена давност. В случая следва да се отбележи, че наказанието глоба в размер на 3000 лева, наложено на К. по НОХД № 815/2013 г. по описа на Районен съд Асеновград е включено в предмета на изпълнително дело № ИД 16070002840/ 2007 г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, образувано през 2007 г. и прекратено с разпореждане през 2020 г. Според предоставената справка от ТД на НАП-Пловдив наложеното наказание „глоба“ на К. в размер на 3000 лв. е предадена за принудително събиране в дирекция „Събиране“, където на 30.01.2015 г. е присъединена към изпълнителното дело, след която дата не са осъществени никакви действия за събиране на вземанията. Считам, че изпълнителната давност за изпълнение на наказанието "Глоба" в размер на 3000 лева е започнала да тече от 30.01.2015 г.
При съблюдаване продължителността на обикновената изпълнителска давност – 2 години за наказанието "Глоба" и фактът, че тази давност не е била спирана, нито прекъсвана с действия от кръга на чл. 82, ал. 3 и ал. 4 от НК считам, че обикновената давност за изпълнение на глобата от 3000 лева е изтекла на 30.01.2017 г. След тази дата за посочената по-горе глоба е започнал да тече предвидения в чл. 87, ал. 1 от НК 3 годишен срок, нужен за съдебна реабилитация, който в случая е изтекъл към 30.01.2020 г.
По този начин, съгласно задължителното тълкуване на върховната съдебна инстанция, считам, че е удовлетворено изискването за целите на съдебната реабилитация наказанието "Глоба" да е изпълнено, макар в случая то всъщност да е била погасено поради неизпълнението му в указания от закона срок.
Считам, че са налице предпоставките на чл. 87 от НК и молбата на К. за постановяване на съдебна реабилитация следва да бъде уважена.
МОЛИТЕЛЯТ: Съгласен съм с прокурора.
МОЛИТЕЛЯТ А.М.К. за лична защита: Моля за съдебна реабилитация.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА МОЛИТЕЛЯ
ОСЪДЕНИЯТ А.М.К. – със снета по делото самоличност: Моля да бъда реабилитиран.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за постановяване на своето определение, след което обяви същото на страните в залата.
Съдът счита, че по НОХД №348/2001г. по описа на Районен съд – Пловдив, няма как да бъде постановена съдебна реабилитация, тъй като там е наложено изпълнението да е в интернат и е освободен от наказание. Когато няма наложено наказание не може да изтече срока от неговото изтърпяване, за да бъде решаван въпросът с реабилитация. В този случай е взета мярка по закона за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, която е 3 изцяло с административен характер и за не я няма как да настъпи реабилитация, тъй като реално погледнато такава може да настъпи само при налагане на наказание по системата от наказания по НК, поради което и в тази част искането се явява неоснователно.
По отношение на искането за реабилитация по НОХД №1894/2002г. по описа на Районен съд – Пловдив от 20.03.2003 г. тук е настъпила реабилитация на основание чл. 86 ал.1 т.1 от НК - по право. Деецът е бил непълнолетен, наложено му е наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от една година. Реално погледнато за това осъждане в изпитателния срок той не е извършил ново престъпление, което да се наложи да бъде изтърпяно и предходното му осъждане.
По отношение на НОХД №1456/2004 г.
Настъпила е реабилитация по чл. 88а от НК, но и в молбата не се иска постановяване на реабилитация по този текст.
По НОХД №440/2009г. по описа на Военен съд – Пловдив, влязло в сила на 20.12.2010 г. е наложено наказание девет месеца „лишаване от свобода“, в случая е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК, тъй като видно от справката за изтърпени наказания, това наказание е било изтърпяно на 28.02.2014 г. и пет годишния срок е изтекъл 2019 г., поради което и е настъпила реабилитация по чл.88а от НК и няма как да бъда постановена съдебна реабилитация, тъй като е настъпила реабилитация по право.
Поисканата реабилитация по НХОД № 815/2013г. по описа на Районен съд – Асеновград със съдебен акт влязъл в сила на 03.11.2014 г. с постановено наказание „лишаване от свобода“ и „глоба“, впоследствие наказанието „лишаване от свобода“ е изменено от четири години на три години и „глоба“ от 4 000лв. на 3 000лв.