Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 481 от 22.01.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 134/2026
Вид
Разпореждане № 481
Подписан
22.01.2026
Състав
Михаела Иванова Атанасова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 21.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 134 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Кукуш“ № 1, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. А. Г., против длъжника И. С. Е., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: с. ***, ул.“ ***“ № ***, общ. ***, обл.***с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 29.52 EUR /двадесет и девет евро и петдесет и два цента/ - главница за периода от 09.04.2025 г. до 24.05.2025 г., като задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги , предоставени със системен партиден номер М 6581471, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер ***на обща стойност 29.52 EUR, за които са издадени следните фактури № 702003482/09.04.2025, по която дължимата сума е в размер на 28.59 EUR, с падеж 24.04.2025;

№

703484130/09.05.2025, по която дължимата сума е в размер на 0.93 EUR, с падеж 24.05.2025 г.; ведно със законна лихва от 16.01.2026 г. до изплащане на вземането; 229.07 EUR / двеста двадесет и девет евро и седем цента/ - неустойка за периода от 08.05.2025 г. 22.06.2025 г., начислена съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната. Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 229.07 EUR, като за задълженията, описани по-горе, са издадени следните счетоводни документи:№ 658816820/08.05.2025, представляваща 2.25, по която задължението е в размер на 46.84 EUR, с падеж 08.05.2025;

658816661/08.05.2025, по която дължимата сума е в размер на 18.65 EUR, с падеж 08.05.2025; 658816821/08.05.2025, по която дължимата сума е в размер на 40.87 EUR, с падеж 08.05.2025; 904288538/08.05.2025, по която дължимата сума е в размер на 71.58 EUR, с падеж 22.06.2025; 904288667/08.05.2025, по която дължимата сума е в размер на 51.13 EUR, с падеж 22.06.2025; ведно със законната лихва от 16.01.2026 г. до изплащане на вземането; 11.00 EUR /единадесет евро/ мораторна лихва формирана като сбор от следните суми: 1,53 EUR, мораторна лихва върху сумата от 29,52 EUR, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, е начислена за периода от 23.06.2025 г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл.410; 9,47 EUR, мораторна лихва върху сумата от 229,07 EUR, претендирана като неустойки за прекратяване на рамковия договор в частта му за услугата по партида № М6581471, като лихвата е начислена за периода от 09.05.2025 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410, както и сторените разноски – 10,86 EUR държавна такса и 76,69 EUR юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договори и др.

С Разпореждане рег. № 302/16.01.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.

В срок, заявителят е отстранил посочените от съда нередовности като е прецизирал вземането за мораторна лихва.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и 1 приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

Така, с оглед горното, съдът намира за недължима претенцията за неустойка в общ размер на 229,07 EUR.

Процесните клаузи за неустойка са обективирани в договорите за мобилни услуги и раздел III или раздел IV от допълнителните споразумения, сключени с длъжника. Те предвиждат, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

На първо място, съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.

Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, 2 в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнително споразумение.

Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана.

Така, настоящият съдия-докладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива.

В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.

На следващо място, компонент от неустойката се претендира като стойност на невърнато оборудване по ценова листа. В процесния договор и представените приложения към него, не се съдържа ясна информация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. Това поражда обоснована вероятност искането за възстановяване стойността на невърнато оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора да се основава на неравноправна клауза, тъй като тя е неясна, в нея липсва конкретизация за размера на задължението на потребителя, което може да възникне при предсрочно прекратяване на договора. Неяснота е налице, както относно условията за дължимостта на неустойката в сочения й компонент - за неизпълнение на кое задължение същата се дължи: за неплащане на абонаментните такси, на погасителните вноски за закупено на изплащане устройство, на дължимите суми за предостовеното оборудване или за неизпълнение едновременно на всички тези задължения, така и от неяснотата за това какъв е редът за връщането на устройството, което е условие да се претендира стойността му.

Неяснотата, водеща до невъзможност да се прецени цялата финансовата тежест, която се поема при допускане на неизпълнение на задължения по договор, сочи на неравноправие на клаузата по в т. 19 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр.

Следва да се посочи още, че неустайката е насочена да обезщети един кредиторов интерес, а именно - този от предсрочното прекратяване на договорната обвъзрзаност между страните, когато това се е случило по вина на абоната. От друга страна обаче този единствен кредиторов интерес не се обезпечава от една неустойка, а от отделни неустоечни клаузи, кумулиращи се помежду си, което на самостоятелно основание сочи на неравноправно третиране на икономически по-слабата в отношението страна.

Изложеното налага извод за недължимост на претендираната сума за неустойка в пълния й размер от 229,07 EUR, а като законна последица от това се явява недължима, като акцесорно задължение, и законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата за мораторна лихва, начислена върху стойността на претендираната неустойка – конкретно сума в размер на 9,47 EUR /девет евро и четиридесет и седем цента/, представляващи мораторна лихва върху сумата от 229,07 EUR начислена за периода от 09.05.2025 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410.

Поради гореизложеното за посочените суми заявлението следва да бъде отхвърлено.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна 3 такса, но съобразно уважената част от заявлението и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 (четиридесет евро и деветдесет цента), тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 1,24 EUR – държавна такса и 4,71 EUR – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която И. С. Е., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: с. ***, ул.“ ***“ № ***, общ. ***, обл.***ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.