Определение № 37230 от 12.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41583/2025
- Вид
- Определение № 37230
- Подписан
- 12.10.2026
- В сила
- 12.10.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 1, изр. 1 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37230 гр. София, 12.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. Х.А като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело № 20251110141583 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу В. С. Ц. и М. С. Ц., в качеството им на наследници на Е. С. Ц., с която се претендира заплащане на общата сума от 9 052,33 лв., представляваща задължения по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R135707/22.02.2018 г., формирана от непогасена главница в размер на 2 500 лв., договорна лихва в размер на 3 448,71 лв., наказателна лихва в размер на 2 787,08 лв., годишни такси за поддръжка на картата в размер на 180 лв., разноски за връчване на писмено предизвестие в размер на 120 лв. и законна лихва в размер на 16,54 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
С определение № 2791/21.01.2026 г. по настоящото дело исковата молба е върната и производството е прекратено по отношение на ответника М. С. Ц..
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че на 22.02.2018 г. между банката, в качеството на кредитодател, и Е. С. Ц. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-135707, по силата на който на кредитополучателката е предоставен банков кредит – овърдрафт в размер на 2 500 лв.
Сумата е усвоявана по разплащателна сметка с IBAN BG73FINV915010BGNBHDFN, открита на името на кредитополучателката в банката. Ищецът излага, че кредитът е бил усвояван чрез множество операции в периода от 26.02.2018 г. до 19.06.2021 г., като по същата сметка са постъпвали и плащания за погасяване на задълженията. Според твърденията в исковата молба, предоставеният овърдрафт е изпаднал в просрочие, считано от 19.06.2021 г., като към 23.07.2025 г. просрочието възлизало общо на 1495 дни. Поради неплащане на дължимите суми в срок банката предприела действия за уведомяване на кредитополучателката чрез съдебния изпълнител Стоян Якимов, рег.
№ 844 на КЧСИ, като било изпратено писмено предизвестие за доброволно изпълнение на задълженията по договора. В хода на процедурата по връчване било установено, че Е. С. Ц. е починала, за което съдебният изпълнител съставил протокол от 03.06.2025 г., ведно с обработената покана и разписка, които били получени от 1 банката. Ищецът твърди, че въз основа на получените данни за смъртта на кредитополучателката и съобразно разпоредбите на общите условия към договора правото на ползване на предоставения овърдрафт било прекратено, договорът бил прекратен, а задълженията по него станали автоматично и предсрочно изискуеми в пълен размер от 04.07.2025 г. – датата, на която банката узнала за смъртта на кредитополучателката.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника В. С. Ц., с който предявените искове се оспорват като недоказани по основание и размер. Направено е възражение за погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Оспорени са размерът и основанието на начислените договорна и наказателна лихва, като е изложено и становище, че особеният представител не може да замести личното волеизявление на наследника относно приемането или отказа от наследство по реда на чл. 51 ЗН. Ответникът не оспорва представените от ищеца писмени доказателства и моли същите да бъдат приети.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 2. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва: В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за издаване на кредитна карта, усвояването на претендираната главница от ответника в твърдените размери и периоди, договорения размер на възнаградителната лихва за исковия период, както и настъпването на изискуемостта на вземането.
В тежест на ответника, в случай, че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, за което не сочи доказателства.
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже уговорената между страните наказателна лихва; датата на изпадане на ответника в забава, както и размерът на задължението за наказателна лихва за процесния период.
По иска за мораторна лихва: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за погасяване на сумите по давност – в тежест на ищеца е да докаже, че има изискуемо вземане, съответно настъпване на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността.
Съдът следва да съобщи на страните, че ще се произнесе по евентуален неравноправен характер на клаузите за допълнителен пакет от услуги, поради което дава възможност на страните при условията на състезателност да ангажират доказателства.
3. ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелство, че между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и Е. С. Ц. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R135707/22.02.2018г., по силата на който на кредитополучателката е предоставен банков кредит – овърдрафт в размер на 2 500 лв.
4. По доказателствените искания:
2
Представените с исковата молба писмени доказателства са относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати.
Основателно е и искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото за установяване на размера на претендираните вземания е необходимо използването на специални знания в областта на счетоводството.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
5. По искането по чл. 51 ЗН
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл.
51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок, съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН , когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали ще приеме наследството, срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН , той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН .
Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне, с изтичането на който се погасява самото субективно материално право на наследника /в посочения смисъл решение № 101.08.2019 г. по гр. д. № 2260/2018 г. на ВКС, IV Г0/.
В случая въпреки усърдните усилия на съда ответникът не е призован по делото и се представлява от назначения му особен представител, който не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.
За прилагане на разпоредбата на чл. 51 ЗН се изисква наследникът да изрази своята воля дали приема или се отказва от наследството лично и самостоятелно, поради което в това производство не се прилагат разпоредбите за уведомяване чрез залепване на уведомление, чрез прилагане на призовка по делото или чрез "Държавен вестник", но доколкото в случая ответницата не е уведомена лично, процедурата по чл.
51 ЗН не може да се осъществи. По тази причина не би могъл да се приложи редът по чл. 51 ЗН подкрепа на изложеното – определение № 203 от 29.02.2016 г. /в по т. д. № 1911/2015 г. на ВКС, I ТО/. Предвид това искането по чл. 51 ЗН следва да бъде оставено без уважение.
3
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 12.11.2026 г. от 10:20 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, формулирани в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, след което вещото лице да бъде определено от съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице И.Г
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 51 ЗН.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http: //www. justice. government. bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма "Спогодби", която предлага 4 безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.