Решение № 778 от 10.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. София, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100505856 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по жалба В. А.С., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете И.К. П. срещу Решение № 33444/05.02.2020 г., постановено по гр.д. № 54941/2019 г., по описа на Софийски районен съд, СРС, III ГО, 149 -ти състав, в частите му, с които е оставена без уважение молбата на двамата молители за защита от домашното насилие, упражнено по отношение на тях от ответника, вкл. в частта за присъдените на ответника разноски. Твърди се, че решението в обжалваните части е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и норми и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се също, че в частта от диспозитива на решението, с която в съдът е посочил, че действието на заповедта за незабавна защита е отпаднало и цитирал чл. 19 33ДН, решението е и нищожно.

Моли се да бъде отменено решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да бъде уважена изцяло подадената молба за защита от домашно насилие срещу ответника К.И. П., чрез налагане на мерки за защита от домашно насилие за максималния законов срок. Заявена е 1 претенция за присъждане на разноски за молителите и за двете инстанции, съгласно списъци по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна К.И. П. в открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2021 г. пред настоящата инстанция оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. В същото съдебно заседание представя и писмени бележки, в които се съдържа претенция за заплащане на направените по делото деловодни разноски, включително и възнаграждение за един адвокат.

Подадена е и частна жалба от В. А.С., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете И.К. П., срещу определение от 17.09.2020 г., по гр. дело 54941/2019 г. по описа на СРС, 149 състав, постановено в производство по чл. 248 ГПК, като се твърди че определението е незаконосъобразно и неправилно, моли се да бъде отменено, като се отхвърли искането на ответника К.П. да присъждане на разноски, като недоказано и неоснователно. Ответната страна по частната жалба - К.И. П., в открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2021 г. пред настоящата инстанция оспорва същата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба от 27.09.2019 г., подадена от В. А.С., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете И.К. П., срещу К.И. П. с правна квалификация чл. 2, вр. чл.

3, т. 2, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Молителката е посочила, че с ответника са живели на съпружески начала, като от връзката им, на 15.08.2011 г., се е родил синът им И.К. П., но през месец май 2014 г., след множество инциденти на насилие от страна на ответника срещу нея и детето се разделили, като детето останало да живее при нея.

Посочила е, че на 16.09.2019 г. в присъствието на детето, в двора на училището /** СОУ „Елин Пелин“, гр. София, с адрес: ул. ****, ответникът е осъществил домашно насилие спрямо нея, като я сграбчил с двете ръце и я ударил с глава в носа и в резултат на извършеното, на молителката й потекло кръв, прилошало й от удара, ответникът извадил нож, опрял го в коремната област и казал: “ще те накълцам на парчета“. Впоследствие се появили родители, както и неговата сестра – В.Д. и мъжът й Д.Д., ответникът взел детето, а като се върнал, държал детето, не го пускал и заплашвал молителката пред него, че ще я пребие, обиждал я, тръгнал си около 10:35 часа. В молбата е посочено, че на случая са присъствали множество учители, родители и деца. Ответникът е оспорил молбата, като е посочил, че на процесната дата действително е бил в училището, и като пристигнал, 2 застанал пред детето и молителката, клекнал, за да прегърне И., но в този момент В.А. го ударила с раница по главата, като му казала, че ще го съсипе.

Впоследствие ответникът и детето отишли да се снимат, по време на тържеството детето се гушкало в баща си /ответникът/, а през цялото време с ответника си говорила и майката на друго дете – Валентина Костова.

Ответникът е предявил на 15.11.2019г. насрещна искова молба срещу В.А., с която е поискал от съда издаване на ограничителна заповед за описания акт на същата дата – 16.09.2019 г.

С Решение № 33444/05.02.2020 г., постановено по гр.д. № 54941/2019 г., по описа на Софийски районен съд, СРС, III ГО, 149 -ти състав, е върната молба от 15.11.2019г. на К.И. П. срещу В. А.С.; оставена е без уважение молбата на В. А.С., действаща лично и като майка и законна представител на малолетния И.К. П., за издаване на заповед за съдебна защита срещу К.И. П. и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН; осъдена е, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, В. А.С. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, а на К.И. П. разноски в размер на 1000 лева; постановено е, че действието на заповедта за незабавна защита е отпаднало/чл. 19 ЗЗДН/.

Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото. В жалбата се сочи и че в частта от диспозитива на решението, с която в съдът е посочил, че действието на заповедта за незабавна защита е отпаднало и цитирал чл. 19 33ДН, решението е и нищожно.

С определение на настоящия съд от 29.06.2020 г., е отменено, на основание чл. 253 ГПК, Решение № 33444/05.02.2020 г., постановено по гр. д.

№ 54941/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 149 -ти състав, в частта, в която е постановено, че действието на Заповед за незабавна защита № 228962/30.09.2019 г., издадена по гражданско дело № 54941/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149 -ти състав, е отпаднало.

По отношение на останалите наведени във въззивната жалба доводи, настоящият съд намира същите за неоснователни. Въззивният съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях. В допълнение следва да бъде отбелязано, че когато актът 3 на насилие е извършен в отсъствието на очевидци (“на четири очи”), декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките за защита (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), предвид нейната материална доказателствена сила, но ако в обективния мир има други доказателства за извършеното насилие (напр. очевидци) и молителят не положи дължимата грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. В настоящия случай се твърди, че на случая са присъствали множество учители, родители и деца По делото, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗЗД, са събрани и други доказателства, които обаче не установяват по категоричен начин извършени актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН по отношение на молителката и детето. Освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св.

И. Рачков Христов, който на 16.09.2019г. закарал И.П. и В. А.С. до училището, паркирал колата в близост до училището. Правилно съдът не е кредитирал показанията в останалата част, тъй като противоречат на всички останали доказателства по делото/както на гласни такива, така и на всички писмени доказателства, от пр.пр. № 45053/2019г./

По делото е разпитана и св. Д.Г., чиито показания правилно първостепенният съд е кредитирал. От тези показания се установява, че на 16.09.2019г., в двора на 19 СУ „Елин Пелин“, ответникът клекнал, за да прегърне И.П., като в този момент В. А.С. го ударила с раница по главата. От тези показания е установено също, че впоследствие ответникът и детето отишли да се снимат, като свидетелката не е видяла К.П. да удря молителката или да вади нож и да го опира. Посочила е и че е имало и други родители /до нея и до ответника/. Настоящият съд намира, че превилно тези показания са кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като същите се подкрепят и от материалите по прокурорската преписка. Видно от Постановление от 06.11.2019 г. за отказ за образуване на досъдебно производство на СРП, приложено в кориците на първоинстанционното дело, в хода на проверката са разпитани родители и учители, които са били очевидци и нито един от тях не е видял как ответникът удря молителката и размахва нож. Напротив, установило се е, че В.С. е имала агресивно поведение спрямо П..

Следва да се добави, че е неоснователно и оплакването във въззивната жалба по повод записите от охранителните камери на 19-то СУ „Елин Пелин“ за датата 16.09.2019 г., тъй като в кориците на първоинстанционното дело е налично писмо от Директора на 19 СУ „Елин Пелин“ с изходяща дата 21.11.2019 г., в което се сочи, че във връзка с разпореждане на СРС от 04.11.2019 г. не може да се окаже съдействие с предоставяне на записи от камерите, защото системата за видеонаблюдение, с която работят, съхранява автоматично записите от видеокамерите до десет дни назад, като във връзка с инцидента на 16.06.2019 г., представители на МВР са снели записи от времеви диапазон по тяхна преценка, а видно от докладна записка от 06 РУ на СДВР, на лист 57 по делото, директорът на училището - Арабаджиева, е предоставила видеозаписи с изглед към двора на училището за периода на 4

16.09.2019 г., от 09.30 до 10.30 часа, които приели на СД с протокол за доброволно предаване, но на записите не се вижда възникналата саморазправа между Пенчев и С..

Първоинстанционното решение в обжалваната част /с изключение на отменената с определението от 29.06.2020 г./ е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички представени доказателства. Молителите не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършен акт на домашно насилие от страна на ответника. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими по спора доказателства.

Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната част /с изключение на отменената с определението от 29.06.2020 г./е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила, заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).

Частната жалба срещу определение от 17.09.2020 г., по гр. дело 54941/2019 г. по описа на СРС, 149 състав, постановено в производство по чл. 248 ГПК, е процесуално допустима и основателна.

С определение от 17.09.2020 г., по гр. дело 54941/2019 г. по описа на СРС, 149 състав, постановено в производство по чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на молителите за изменение на Решение № 33444/05.02.2020 г., постановено по гр.д. № 54941/2019 г., по описа на Софийски районен съд, СРС, III ГО, 149-ти състав.