Решение № 75 от 07.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330106213 по описа за 2024 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Н. Д. С., че последният дължи на ищеца сумата от 713,94 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 18.03.2021 г. – 11.10.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „Г. К.” № *, ап. **, както и мораторна лихва в размер на 59,67 лева за периода 31.05.2021 г. – 30.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 7441/01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 15844 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № **** за обект, находящ се в гр. П., ул. „Г. К.” № *, ап. **, доколкото се явявал собственик на същия. Отчетът в обекта бил извършван при наличието на измервателно устройство, като в съставените карнети фигурирал подпис на потребителя. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено 1 задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 18.03.2021 г. – 11.10.2023 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 15844 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.

С. чрез назначения й особен представител – адв. К. Х. - Б., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че ответникът няма качеството на потребител на ползваните услуги, доколкото липсват доказателства, че същият е собственик на процесния обект. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че са налице достатъчно доказателства ответникът да има качеството на собственик на обекта, то липсват такива, че същият е сключил договор с ответното дружество. Посочва се, че липсват и доказателства за размера на претендираната сума, доколкото не са представени описаните в исковата молба фактури. Посочва се и че карнетите са нередовно водени, поради което не може да бъде установено какво е количеството доставена вода. Липсвало и индивидуализация на обезщетението за забава. С оглед изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 15844/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 7441/01.11.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, 2 като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от станата на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „Г. К.“ № *, ет. *, ап. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. С оглед установяване на качеството на собственик на ответника по делото е приобщен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 24.02.1989 г., от който се установява, че Н. Д. С. е придобила собствеността върху апартамент № **, ет.*, бл. ***, находящ се в гр. П., ул. Г. К. № *. Към датата на сключване на договора същата е имала сключен граждански брак с лицето С. И. С., поради което на основание чл. 21, ал.1 СК, който се явява приложим съобразно пар. 4 от ДР на СК, собствеността е придобита в режим на съпружеска имуществена общност. От приобщеното по делото удостоверение за наследници на С. С. се изясни, че същият е ***** г., като е оставил за свои наследници: **** си – ответницата Н. С., и *** си – В. С.. С неговата **** на основание чл. 27, ал.1 СК, съпружеската имуществена общност е прекратена, като ½ ид. част от процесния имот е останала индивидуална собственост на ответницата, а останалата ½ ид. част е придобита от наследниците на С. С..

Така съсобствеността върху имота се разпределя по следния начин: за Н. С. – ¾ ид. части, и за В. С. – ¼ ид. част. Посоченото съответства и на приобщения по делото договор за учредяване на договорна ипотека от **** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. **, дело № ***/*** г. на Служба по вписванията гр.

П., в който се посочва, че освен ответницата Н. С., и нейният *** – В. С., 3 учредяват ипотека върху процесния недвижим имот. С оглед изложеното съдът намира, че ответницата е титуляр на правото на собственост върху ¾ ид. части от процесния недвижим имот, респ. се явява потребител, който при доказаност на доставени ВиК услуги следва да отговаря до посочения размер от претендираните суми.

На следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 18.03.2021 г. до 11.10.2023 г., поради което е изправна страна по договора.

По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение - така чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив. От приложените по делото карнети /л. 10 – л. 11/ се установи, че в обекта има разположен един водомер, чрез които съобразно посочената уредба се е осъществявало отчитането на потребената вода. В тази връзка не се споделят наведените възражения в отговора на исковата молба, че ищецът не се явява изправна страна по договора.

Отчитането на водомерите е извършено в присъствието на потребителя или негов представител, за което са съставени карнетите, приложени по делото.

Действително, имало е случаи, при които не е положен техен подпис. В тази хипотеза, обаче, се прилага правилото в чл. 21 ал.3 от ОУ, съобразно която в междинни периоди между два отчета, ищецът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, след което при следващо посещение се отчита реалното количество доставено вода, като ако надхвърля, се приспада от начисленията за следващия месец.

Досежно стойността на доставените количества вода, по делото бе приобщена ССчЕ, изготвена от в. л. П. Н.. От заключението на в. л. се установява, че общият размер на задълженията на ответницата за посочения 4 обект, съобразно издадените от ищеца фактури, е както следва: главница за периода 08.03.2021 г. – 11.10.2023 г. в размер на 713,94 лева, и обезщетение за забава в размер на 59,61 лева. В. л. е достигнало до извод, че за посочения период задълженията на ответника са завеждани и осчетоводявани коректно, като сумите по отделните главници съвпадат с приложените по делото копия на карнети.

Съдът кредитира заключението на в. л., доколкото същото е изготвено с необходимите знания и умения и се явява обосновано.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане, но до размера на притежаваните от същия ¾ ид. части от собствеността, респ. до сумата в размер на 535,45 лева. За разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от 713,94 лева, претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Основателна е и акцесорната искова претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 31, ал.2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. От приетата по делото експертиза се установи размерът на дължимото обезщетение за забава за процесния период, а именно:

59,67 лева. От ответницата отново се дължи ¾ части от посочената сума, респ. такава в размер на 44,75 лева.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковите претенции.

Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 300 лева. Съдът намира, че с оглед 5 фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лева. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 825 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение; 75 лева - за държавна такса; 250 лева - депозит за ССчЕ, и 400 лева - депозит за особен представител. Съразмерно на уважената част от исковите претенции, в полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 618,74 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно - сумата от 56,24 лева, съразмерно от извършените такива в размер на 75,00 лева, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.

Д. С., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, сумата в размер на 535,45 лева, представляваща стойността на неплатени задължения за консумирана и отведена вода за периода 18.03.2021 г. – 11.10.2023 г. за обект, находящ се в гр.