Решение № 5870 от 18.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5870 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Р. Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100505012 по описа за 2025 година след приключване на дългосрочния отпуск поради временна нетрудоспособност на докладчика, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 04.10.2024г. по гр.д. № 42335 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 31-ви състав са отхвърлени като погасени по давност исковете по чл. 72, ал.1 от ЗС и по чл. 74, ал.1 от ЗС , предявени от С. С. У., ЕГН ********** срещу Р. Л. Ч.а ЕГН ********** и С. Л. Ч., ЕГН ********** за разделното осъждане на всеки ответник да заплати на ищеца сумата от по 19500лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането им, представляващи сума, с която се е увеличила стойността на пристройка с идентификатор ***., разположена в имот с идентификатор ***., със застроена площ от 28 кв.м. , представляваща еднофамилна едноетажна жилищна сграда, в резултат на подобрения, извършени от ищеца като добросъвестен владелец в периода от 2010г. до 01.08.2018г. или които суми, представляват необходимите разноски за запазването на вещта, като С. С. У., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Р. Л. Ч.а ЕГН ********** и С. Л. Ч., ЕГН ********** на основание на чл.

1

78, ал. 3 от ГПК сумата от 2000лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 368894/15.11.2024г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 14.11.2024г. от ищеца С. С. У., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложени са съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Неправилно било прието от районния съд че не била придобила собствеността върху постройката. Тя била собственик на земята на основание на договора за продажба от 31.01.1991г. и така по силата на приращението придобила и собствеността върху постройката. Установено било по делото че държала имота за себе си от 31.01.1991г. до 23.10.2019г. , не допускала ответниците нито в дворното място, нито в постройката, владението било явно, непрекъснато, необезпокоявано. Ответниците придобили идеални части от имота на 07.11.2007г., но ищцата оспорвала тяхната съсобственост и една в влязло в сила на 01.08.2018г. решение било установено, че ответниците притежават идеални части от имота. До влизане в сила на съдебното решение ищцата била владелец на имота, едва на 23.10.2019г. бил извършен въвод на ответниците в имота. Ищцата била добросъвестен владелец при съобразяване на разпоредбата на чл. 92 от ЗС за приращението. Собствеността върху постройката ищцата придобила с придобиване на дворното място, тоест на 31.01.1991г. Това придобиване било на годно правно основание и от този момент тя била добросъвестен владелец.

СПН на влязлото в сила през 2018г. решение се прилагало занапред, а не назад.

Приложима била презумпцията по чл. 69 от ЗС, тя не била оборена.

Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД. Предявяването на иска по чл. 108 от ЗС и връчването на книжата по този иск не водело до настъпване на изискуемост на вземането. Едва с влизане в сила на съдебното решение с което иск по чл. 108 от ЗС е уважен настъпвала изискуемостта на вземането. Районният съд постановил решение в противоречие с т. VI, 13 от Постановление № 6/1974г. на Пленума на ВС. Ответниците не оспорили твърдението й, че ремонт е завършен на 01.08.2018г. Откриването на партидите за имота за комунални услуги установявало момент, в който можело те да се ползват, но не установявали, че към него момент е завършен ремонт. Свидетелите установявали, че ремонт продължил до 01.08.2018г.

Претендирала е разноски. С допълнително изявление е посочила, че 2 решението било нищожно, защото собствеността върху недвижимия имот била неприкосновена и не подлежала на желания на трети лица и на съдебни решения, определения, съдиите не били с потвърдени пълномощия , решението не било подписано според изисквания за валиден държавен документ, районният съд толерирал ответниците в ущърб на ищеца – при разпита на свидетелите, при изслушването на вещите лица, при произнасянето по доказателствените искания, а и определял прекомерни възнаграждения за вещите лица, не предоставил аудиозапис от заседанията, апострофирал и прекъсвал процесуалния й представител, но не направил същото с представителя на ответниците, въпреки ироничния тон на изявленията му. Показанията на св. В. и на И.П. били противоречиви с тези, които дали по делото от 2014г. Въводът от 2019г. бил незаконен, ответниците за кратко време причинил щети в пристройката и в двора.

Въззиваемите – ответници по исковете Р. Л. Ч.а ЕГН ********** и С. Л.

Ч., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Посочили са, че решението е правилно. Не било установено ищецът да е собственик на сградата по силата на приращение. Договорът от 1991г. уреждал собствеността върху мястото, но не и върху сградата, тази сграда не била посочено в нотариалния акт, а съществувала към него момент. В нотариалният акт изрично се сочело, че дворното място се придобива без построените в него сгради. Владението върху имота от ищеца не било необезпокоявано, то било оспорвано от ответниците, доказателства за същото били показанията на свидетелите и влезлите в сила съдебни решения. Владението не било добросъвестно, защото ответникът знаел, че не притежава сградата , както и за подадената искова молба по чл.108 от ЗС . Владението било отнето от ищеца на 23.10.2019г. , въззивникът не представил доказателства, че има валидно основание да задържи владението. Правилно било прието от СРС, че изискуемостта на вземанията настъпила най-късно на 20.04.2015г., когато ищцата получила преписи от исковата молба по чл. 108 от ЗС. Нямало доказателства СМР да са извършвани след 2014г. Срокът на погасителната давност бил 5 години и той бил изтекъл на 20.04.2020г. Оспорвали извършването на СМР през периода 2010г-2014 и дали те са подобрения, неоснователно въззивникът твърдял, че не оспорили факта, че ремонт е завършен на 01.08.2018г. Събраните доказателства установявали, че СМР са завършени преди 2014г. Показанията на доведените от ищеца свидетели не следвало да се кредитират като 3 противоречиви и неподкрепени от другите доказателства по делото.

Районният съд указал на ищеца да установи период на извършване на дейностите. Откриването на партидите не било единственото доказателство, на което районният съд основал извода си за период на извършване на ремонтите. Не било доказано имот да е увеличил стойността си с посочената от ищеца сума. Своевременно направили възражение, че част от работите били подобрения с луксозен характер. Повторната техническа експертиза не сочела категорично стойността на увеличението , а и вещото лице сочело че стойността на имота е по-ниска в момента от тази през 2010г. Претендирали са разноски от по 613,55 евро за всеки от тях, представляващи платено адвокатско възнаграждение..

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 214887/28.07.2023г. по регистъра на СРС от С. С. У., ЕГН ********** срещу Р. Л. Ч.а ЕГН ********** и С. Л. Ч., ЕГН ********** с която е поискала от съда да осъди всеки ответник да й заплати сумата от по 19500лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането им, представляващи сума, с която се е увеличила стойността на пристройка с идентификатор ***., разположена в имот с идентификатор ***., със застроена площ от 28 кв.м. , представляваща еднофамилна едноетажна жилищна сграда, в резултат на подобрения, извършени от ищеца като добросъвестен владелец в периода от 2010г. до 01.08.2018г. и необходимите разходи за запазването на вещта; евентуално – сумата от по 6045лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането им, с която ищцата обедняла, а всеки от ответниците се обогатил , съставляващи разходи за реализиране на СМР за подобренията. Навела е твърдения, че е собственик на пристройка, изградена до северната фасадна стена на основната сграда в гр. София бул. ******** построена в имот с пл. № 10, кв. 45 по плана на София. Придобила същата на 31.01.1991г., когато закупила дворното място в което е построена пристройката, в нотариалният акт не било посочено, че дворното място се продава без сградите, което доказвало че по силата на приращението придобила и сградата- собственикът на земята бил собственик и на построеното върху нея. С влязло в сила на 01.08.2018г. решение било признато за установено, че ответниците са 4 собственици на 29,70% от 246/527 ид.ч. от дворното място и от пристройката и била осъдена да им предаде владението върху тези части, въвод бил извършен на 23.10.2019г. В периода от 2010г. до 2014г. извършила подобрения в пристройката, които увеличили стойността й , направила и разноски за запазването й, ответници отговаряли за заплащане на процесните суми, съответстващи на участието им в съсобствеността. Подобренията извършила като добросъвестен владелец, защото договора от 1991г. бил основание за правата й върху имота. Праводателите на ответниците не били собственици на пристройката , това изрично било записано в нотариалния акт от 1990г. Така ищцата владяла пристройката на основание, годно да я направи собственик без да знае, че праводателите й не са собственици и това продължило в периода от 31.01.1991г. до 01.08.2018г. Пристройката била построена през 1983г. Затова през 2004г. ищцата поискала да й се издаде удостоверение за търпим строеж и такова било издадено, пристройката била с идентификатор по КККР ***. със застроена площ от 28 кв.м. на един етаж едноетажна еднофамилна жилищна сграда. Необходимите разноски били свързани с нуждата от запазване на сградата, която била стара, с компрометиран покрив, ронещи се тухли от ерозията и климатичните условия поради липса на външна мазилка, изгнила дограма и врати, през които влизала вода, а в зимните месеци водата в инсталацията замръзвала и се пукали тръбите. Разноските за подобрения били нововъведения, с които била изменена вещта-прекарана нова ел.инсталация, изградена баня със санитарен възел, открити самостоятелни партиди за ел.енергия и за ВиК услуги, премахнати стари кара-тавани и направа на нови с изолация, подменени врати и прозорци от ПВЦ, външна мазилка със саниране на ерозирали тухли, вътре в стаите стените били шпакловани, боядисани, подът бил реставриран с циклене и запълване на фуги и лакиране на съществуващо дюшеме. При изграждане на санитарния възел и банята се наложило да бъде разширен прозореца на едно от мазетата на северната стена, който отвор след това бил възстановен в предходното състояние. Това се наложило, защото едно от мазетата било преустроено във фризьорски салон за който тоалетна била изградена под стълбищна клетка, поставена в общия коридор врата, чрез която се ограничавал достъп до другото мазе, където били водомер и щрангове.

Извършените от ищеца СМР били за да може да създаде образователнотерапевтичен център , кабинет за което изисквал пространство и пособия, 5 пряк достъп до двора. Центърът бил за работа с деца, затова и хидроизолацията била важна, както и работата с качествени материали.

Разходите плащала предимно на ръка, пристройката била нейна и не смятала за необходимо да запазва доказателства за сторените разходи. Пристройката до 2009-.2010г. била ползвана предимно за съхранение на градинарски пособия и като градинска къща за приготвяне на зимнина и за отдих при обработването на градината. Мястото било ползвано за зеленчукова градина , имало и овощни дървета. Пристройката съществувала към края на 50-те години и оттогава не била ремонтирана нито поддържана – по данни от праводателя на ищеца. Към придобиването на пристройката от ищеца тя била с течове, овлажняване по стените и таваните, амортизирана. До 2010г. състоянието вече било критично, имало опасност от пожари и аварии, стълби за достъп до пристройката били с множество процепи, наковани дървени летви, тухлите прозирали, нямало остатък от мазилката вътре. Кара-таваните от течовете били провиснали, изгнили, стърчали изгнили летви. Подът бил с изгнило дюшеме около мивката, боята върху него била олющена.