Решение № 4396 от 19.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4396 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100102139 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от И. Л. П., с която е предявен срещу „Ю.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за липса на вземане, поради погасяването му по давност, за сумата от 127 462,12 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от 07.11.2012 г., установени със съдебен акт - заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д.

№25922/2012 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. №25922/2012 г. по описа на СРС, 48 състав, в полза на ответника; за събирането на вземанията е образувано изпълнително производство по изп. д.

№20128380407354 по описа на ЧСИ М.Б.; последното действие за принудително изпълнение е от 2012 г., а последната молба с искане за извършване на изпълнително действие от взискателя е от 03.11.2016 г.; изпълнителното дело е перемирано към 03.11.2018 г.; от последното поискано изпълнително действие – 03.11.2016 г. е започнала да тече погасителна давност, изтекла на 03.11.2021 г. Моли по отношение на ответника да бъде признато, че не дължи поради погасяване на вземането за главница и лихви по давност. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски, като 1 счита, че ответникът е дал повод за настоящия иск, като поддържа висящо изпълнителното производство, образувано по издадения срещу длъжника изпълнителен лист. Сочи, че дори и перимирано изпълнително дело може във всеки един момент да бъде възобновено, преобразувано чрез нова молба и въз основа на нея да започне принудително изпълнение срещу длъжника, което той не може да спре, докато няма влязло в сила решение.

Ответникът признава изцяло исковете. Моли разноските да не бъдат възлагани в негова тежест, тъй като не е дал повод за завеждане на делото – длъжникът се позовава на погасителна давност за първи път с исковата молба.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.439 ГПК:

Безспорно в отношенията между страните е, че процесните вземания (за главница, лихва и разноски) са възникнали и са съдебно установени с влязъл в сила акт на съда - заповед за изпълнение по гр.д. №25922/2012 г. по описа на СРС, 48 състав. Няма спор и че за събиране на процесните вземания срещу ищеца е образувано изп. д. №20128380407354 по описа на ЧСИ М.Б., по което ответникът е взискател и в рамките на пет години от последното поискано изпълнително действие на 03.11.2016 г. не са предприемани действия за принудително изпълнение.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен. Вземанията, предмет на принудително изпълнение, не съществуват, тъй като са погасени по давност.

Налице са предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска: налице е признание на иска, извършено от ответника – обективирано в писмения отговор от 09.05.2024 г., отправено е искане от ищеца за произнасяне на решение по този ред и при проверка на представените по делото писмени доказателства съдът прави извод, че признатото право не е в противоречие със закона и добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.

2

По разноските:

Съгласно чл.78 ГПК отговорността за разноските зависи от основателността на претенцията, предявена пред съда – при уважаване на иска, разноските се възлагат в тежест на ответника и обратното – при отхвърляне на иска, разноските понася ищецът. С ал.2 на чл.78 ГПК е установено изключение, съгласно което ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. И двете предпоставки, предвидени в чл.78, ал.2 ГПК, са осъществени в настоящия случай. С отговора на исковата молба ответникът признава претенцията на ищеца. Съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно – за да настъпи правопогасяващото й действие, е необходимо изрично изявление на длъжника, в което се позовава на нея. Ищецът нито твърди, нито представя доказателства преди предявяване на иска да е отправял изявление до ответника, с което да се позовава на погасителна давност. Поради това ответникът не е имал основание да преустанови претенцията си за плащане.

Извънсъдебно поведение, представляващо оспорване на претендираните права, би било налице, ако въпреки отправено изявление за погасяване по давност, ответникът продължава да претендира плащане. Доколкото обаче възражението за изтекла давност се предявява за първи път с исковата молба, първата възможност на ответника да вземе становище по него е с отговора.

Именно с отговора ответникът е признал изцяло предявения иск и изрично е заявил, че не оспорва претендираните от ищеца права – че вземането не съществува поради погасяването му по давност.

Настоящият състав споделя практиката, обективирана в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК. В цитирания акт се приема, че „титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност.

… Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност…. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.“

И не на последно място следва да се посочи, че обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен титул – изпълнителен лист, който не е обезсилен, единствено обосновава за ищеца правен интерес от установяване, че вземането не съществува, но не представлява обстоятелство, даващо повод за предявяване на иска. Още повече, че уважаването на иска няма да доведе до обезсилване на изпълнителния лист и ответникът ще продължава да разполага с него. Както бе посочено по-горе, извънсъдебно поведение, представляващо 3 оспорване на претендираните права и даващо повод за делото, би било налице, ако въпреки отправено изявление за погасяване по давност, ответникът активно извършва действия по принудителното събиране на вземането.

По тези съображения следва да се приеме, че са налице и двете предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК: ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което разноските по делото следва да се възложат върху ищеца.

По изложените мотиви Софийският градски съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439 ГПК, че И. Л. П., ЕГН:**********, не дължи на "Ю.Б." АД, ЕИК:*******, сумата от 127 462,12 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от 07.11.2012 г., което вземане е установено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д.

№25922/2012 г. по описа на СРС, 48 състав, поради погасяването му по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4