Решение № 3543 от 14.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3543 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100513902 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20138196/14.06.2021г., постановено по гр.д. №26061/2019г. на СРС, 170 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Г. Г. обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.318, ал.2 от ТЗ, чл.200 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1184,20 лева – главница, представляваща неизплатената цена за доставената топлинна енергия за имот на адрес гр. София, ул. ****, абонатен №351508, за периода от м.05.2015г. до 30.04.2018г., 241,68 лева – лихва за забава за периода от 14.09.2016г. до 16.01.2019г., 33 лева – цена на услуга дялово разпределение, и 5,72 лева – лихва за забава за периода от 30.01.2016г. до 16.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Осъдено е на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Б. Г. Г. съдебни разноски в исковото производство в размер на 300 лева. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

1

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Б.А., срещу решението в частта, с която са отхвърлени претенциите за стойността на ползвана топлинна енергия от сградна инсталация в размер на 543,96 лева, както и за сумата от 33 лева – такса за услуга дялово разпределение, като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно. Ответникът се явявал потребител на топлинна енергия от сградна инсталация и за топлинна енергия за общите части на сградата, дори да не ползва топлинна енергия за отопление на своя имот, което не било съобразено от първоинстанционния съд. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове за стойността на ползвана топлинна енергия и такса за извършена услуга дялово разпределение да бъдат уважени в посочените размери.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна Б. Г. Г..

Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Г. Г. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№5406/2019г. на СРС, 170 състав.

2

Установява от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че през процесния период ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 351508 в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ул.

****, (видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот №98, том XII, дело №2383/1996г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

3

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

От кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период няма изчислена топлинна енергия за отопление на имот, тъй като всички радиатори в имота са били демонтирани.

Няма изчислена топлинна енергия за отопление на общи части тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани при включване на блока към топлофикационната система. Вещото лице посочва, че от контролен лист от 16.02.2010г., изготвен от „Софийска вода“ се установява, че водомерите на апартаменти №4 и №6, собственост на ответника, са монтирани в банята на апартамент 4. Този документ бил подаден в „Техем сървисис“ ЕООД на 06.04.2017г. За периода 15/16г. била начислена служебно ТЕ за БГВ на база три броя потребители, тъй като нямало данни във ФДР за наличие на водомер за топла вода. След представяне на контролния лист от „Софийска вода“ нямало изчислена топлинна енергия за БГВ, тъй като водомерът за ап.6 е монтиран в банята на ап.4 и количеството консумирано и отчетено по същия водомер е калкулирано към ап.4. Вещото лице посочва, че начислената стойност за ползвана топлинна енергия за процесния период възлиза на 1368,28 лева, от които за сградна инсталация – 543,96 лева и за БГВ – 824,32 лева.

С оглед установеното по делото обстоятелство, че консумираната в процесния имот топлинна енергия за БГВ е отчитана и заплащана към ап.4, а не към процесния ап.6, въззивната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че ответникът не дължи начислените суми за БГВ, 4 както и суми за ползвана в имота топлинна енергия, тъй като отоплителните тела в същия са демонтирани. Ответникът дължи обаче заплащане на топлинна енергия за сградна инсталация, съобразно становището, възприето в ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, като от кредитираното заключение на СТЕ се установява, че стойността ѝ за процесния период възлиза на сумата от 543,96 лева.

По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово разпределение:

По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ , дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.

139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ . Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово разпределение. Установено е по делото и обстоятелството, че през процесния период третото лице – помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №351508.

Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за основателно по следните съображения: Според становището, 5 възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 29.01.2019г., поради което погасени по давност са вземанията с настъпил падеж преди 29.01.2016г.