Решение № 55 от 23.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Сливен, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230103454 по описа за 2023 година

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Вива Кредит ООД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й е предоставена сумата от 2000 лв., разсрочена за срок от 52 седмици, при размер на лихвения процент – 40,32% и размер на годишния процент разходите (ГПР) – 49,37%. Твърди се, че в договора е посочено, че се дължи неустойка в размер на 799.50лв. и такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 1199.12 лв. Сочи се, че договора за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и шрифта на договора е по- малък от 12, договора не е сключен на хартия. Сочи се, че същите нарушения са налице и по отношение на неустойката. Твърди се, че договора за предоставяне на кредит е недействителен, тъй като липсва посочване на лихвения процент, разписана методика за формиране на ГПР и начина на формиране на ГПР и кои компоненти са включени в него. Твърди се, че не е включена неустойката при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит. Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се, че договора за потребителски кредит е с неравноправна клауза и нарушава правата на потребителя.Посочено е, че ищцата е погасила предсрочно ДПК.

Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на чл.1,ал.3 от договора за потребителски заем и чл. 4.,ал.2 от договора за паричен заем, като противоречащи на ЗПК , ЗЗД и ЗЗП, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50лв, частичен иск, целият за сумата от 2444.18лв, и да бъдат присъдени на ищцата направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит

1

Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск, като такъв с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД.

Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 2000лв, уговорката за неустойка по договора за паричен заем, уговорката за такса за ексесно разглеждане на кредита, заплатената сума по ДПЗ, клаузите по договора за потребителски кредит, заплащането на сумите по ДПЗ от ищцата, е нейна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Вива Кредит ООД, е постъпил.

В отговора е заявено, че исковата молба е неоснователна.Сочи се, че шрифтът на договора е 12 и отговаря на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК, договорената неустойка е правилно и законосъобразно уговорена между страните.Сочи се, че ищцата е имала право да се откаже от договора в 14дневен срок от сключването му.Твърди се, че в ГПР не се включват разходите, които потребителя заплаща при неизпълнение на задълженията си по ДПК и неустойката е начислена за неизпълнение на договорно задължение непредоставяне на обезпечение.Сочи се, че ГПР е правилно посочен и определен в договора.Твърди се, че възнаградителната лихва е договорена в предвидения в чл.19,ал.4 от ЗПК размер а именно не надвишава петкратния размер на законната лихва.Сочи се, че ДПЗ има всички необходими реквизити.Правилно е уговорена между страните неустойката за да дисциплинира заемополучателя.По отношение на искането за прогласяване на нищожност на таксата за експресно разглеждане на кредита са изложени съображения, че потребителя е имал право да реши как да се разгледа искането му и сам е определил експресното разглеждане и съответното дължи таксата.

Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество Вива Кредит ООД, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем от 13.05.2019г., сключен между Вива Кредит ООД, като заемодател, и А. Б. Б., като заемополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 2000лв,, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.32%, с размер на погасителната вноска 140.18 лв., като първото плащане е на 27.05.2019г., двадесет и шест месечни погасителни вноски. Като срок на договора е посочено 52 седмици, обща сума за плащане 4444.18лв, дата на последно плащане 11.05.2020г., ГПР 49.37%.В чл.1 от договора е предвидена и такса експесно разглеждане на в размер на 1199.12лв. В договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на предвид на следните допускания: договора ще е валиден в посочения от него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора. В чл.4 от договора е предвидено, че 2 заемателя се задължава в тридневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от следните две обезпечения: две физически лица поръчители, чийто осигурителен доход да е над 1000 лв., да работят по безсрочен договор, да не са заематели или поръчители по други договори или банкова гаранция. В чл.4, ал. 2 от договора за паричен заем е посочено, че страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателя дължи неустойка в размер на 321.23лв. и общото задължение по договора става в размер на 1941.94 лв.

От справка към погасителен план се установява, че вноските са 26, отпуснатата главница 2000лв.. Неустойката в справката неправилно е посочена по чл. 5, т. 2 , ал. 2, а правилното, видно от договора е чл. 4, ал. 2 вр. с ал. 1 от договора в размер на 799.50 лв., ГЛП 40.32%, ГПР 49,37%. В справката посочено, че ищцата е заплатила и такса експресно разглеждане в размер на 1199.12 лв. Платена договорна лихва в размер на 89.65лв, платена неустойка в размер на 461.25лв, платена главница в размер на 1250.16лв, и начислени разходи за събиране на вземането в размер на 10лв, които са заплатени.Общо заплатените суми за неустойка и такса експресно разглеждане и разходи за събиране на вземанията възлизат на 691.80лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем с ответното дружество на 13.05.2019 г., по силата на който ответното дружество Вива Кредит ООД му е предоставило сумата от 2000 лв.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем е в нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за паричен заем е посочен годишен процент на разходите в размер на 49.37%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия да има нетен размер на осигурителния доход над 2000лв, съгласно справочните данни на НОИ;да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити или заеми към банки или финансови институции с класификация различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ или да осигури банкова гаранция и уговорената и посочена в чл.4, ал. 2 от договора за заем неустойка, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество.

ГПР заблуждава потребителя и по отношение на това, че в него не е включена таксата за експресно разглеждане на кредита. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 160% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за паричен заем е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество Вива Кредит ООД сумата от 1199.12лв. за такса за експресно разглеждане на кредита и за неустойка за непредставяне на обезпечение. С оглед 3 изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на клаузите на договора за паричен заем от 13.05.2019 г. ,е основателен и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за заем с ответното дружество на 13.05.2019 г., по силата, на който ответното дружество му е предоставило сумата от 2000 лв., заплатена е сумата от ищцата в размер на 4441.18 лв., видно от справката представена от ответното дружество.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 49.49%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на договора за заем и предвидената в чл.4 от договора за заем неустойка и предвидената такса за експресно разглеждане на документите в чл.1,ал.3 от договора. Реалния ГПР при съобразяване на неустойката и такса експресно разглеждане възлиза на 160%. Факта, че не е отчетена неустойката в договора за заем и таксата за експресно разглеждане на делото, както и размера на ГПР, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита 50лв., частичен иск, целият за сумата от 2444.18лв

По въпроса за разноските- такива се претендират от ищцата и й се следват с оглед изхода на делото-чл.78 ал.1 от ГПК. Те са в размера на заплатената държавна такса за образуване на делото- 227,77лв.

Претендира се и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на адвоката, представлявал ищцата в това производство, на осн.чл.38 от ЗАдв. Адвокатско възнаграждение, тъй като й е оказал безплатна правна помощ за водене на делото. На това искане ответника противопоставя възражение, че такова възнаграждение не се следва, тъй като адвоката не е трябвало да оказва на ищцата безплатна правна помощ, поради отсъствие на предпоставките за това. Цитират факт и представят доказателство в подкрепа, че при кандидатстване на отпускане на кредита ищцата е декларирала пред дружеството, че има месечен доход в размер на 4 000лв. и разполагаем от него- 3 100лв. месечно. Съдът е съгласен с това мнение на ответника- при такъв месечен доход е невъзможно да се счита, че жената е материално затруднено лице по смисъла на т.2 от чл.38 ал.1 от ЗАдв..

Така мотивиран, съда