Решение № 529 от 09.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. К., 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510101392 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от И. С. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К. ж.к. “*********** и настоящ адрес: Н., гр. Х., ул. “************“ №*********, адв. С. Г. – Ч., АК-С.З. против А. Д.

С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Е., общ. К., ул. “******“ *** и настоящ адрес: с. Б., общ. К., ул. “*****“ *** с правно основание: чл. 127 “а“, ал. 2 от СК във връзка с чл. 45, чл.29 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че тя и ответникът живеели на съпружески начала близо 2 години, като в периода на съжителството се родил синът им М. А. Д., роден на ********г., в гр. К., с ЕГН **********.

През 2013г. тя и ответникът се разделили, детето останало да живее с майка си. През 2016г. ищцата ми заминала да работи в Н., бащата никога не бил заплащал издръжка. Две години след заминаването й, същата се устА.ила трайно да живее на територията на Н. и решила да вземе и сина им при нея.

Детето било на 6 години, с намерение да започне да учи там. Тогава двамата родители депозирали документи за издаване паспорт на сина им, ответникът направил и декларация, с която детето да пътува неограничено извън пределите на България. Имали уговорка, че нямал против детето да учи и живее в чужбина.

Сочи, че през 2023г., когато валидността на паспорта на сина им предстояла да изтече, се свързала с ответника, като му обяснила, че трябва да направи пълномощно, за да подаде документи, в българското посолство Н., за нов паспорт на сина им. Ответникът обаче заявил, че ще извадят паспорт на сина им само ако се върнат в България. В Н. ищцата имала още 2 деца, за които да се грижи и била в обективна невъзможност да ги остави някой да ги 1 гледа, за да може да се прибере в България, за един паспорт. Нейното намерение било такъв да бъде издаден от посолството в Холандия, за да може тя да се прибере през лятото с децата.

Моли съда на основание чл. 127“а“ , ал. 2 от СК във връзка с чл. 45, чл.29 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, да постА.и решение, с което съдът да даде разрешение, заместващо съгласие на бащата А. Д. С. с ЕГН **********, на детето им М. А. Д. с ЕГН ********** да бъде издаден паспорт и лична карта по заявление подадено само от неговата майката И. С. Е., ЕГН **********, или упълномощено от нея лице, като осъди ответника да заплати и сторените от ищцата разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Ищцата, редовно призована за откритото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа исковата си претенция.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не взема стА.ище по исковата молба.

Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане”, гр.

К. редовно призовани, депозира социален доклад по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за устА.ено следното:

Детето М. А. Д., ЕГН ********** е родено на ******** г. в гр. К. от майка И. С. Е., ЕГН ********** и баща А. Д. С., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ********* г. от Община К..

Видно от преведено от нидерландски език Уведомление за записване от ********* г., детето М. А. Д. с адрес: ул. ********* № ********************** в 8-ми клас.

Видно от преведено от нидерландски език извлечение от регистъра на населението – ищцата И. С. Е. е с адрес в Община А., Н..

По делото се събраха гласни доказателства:

Свидетелката Я.Н.С. леля на ищцата, желае да свидетелства, заявява, че когато И. заминала за чужбина, нямало проблем да си извади паспорт, но после бащата отказал. Ищцата имала още две деца, а детето не можело да си идва без паспорт.

От така приетите за устА.ени факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Въпросите, свързани с издаването на необходимите български лични документи на малолетно дете, се решават по общо съгласие на родителите.

Когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, по молба на единия от родителите.

2

Съдът намира, че искането е в интерес на детето и следва да бъде уважено.

Производството по чл. 127а от СК има за предмет разрешаване на спор между родители свързан с отказ на бащата да даде съгласие за издаване на български лични документи на детето. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 и 2 от Закона за българските лични документи, заявлението за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни лица се подава лично и от техните родители. Паспорт на малолетни и непълнолетни лица се получава от родител или от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно пред длъжностното лице в заявлението при подаването му. При разногласие между родителите, спорът се решава по реда на чл. 127а, ал.2 от СК.

Съдът намира, че претенцията в настоящото производство е продиктувана изцяло от интереса на малолетното дете, което е български гражданин и е в негов интерес да бъде снабдено с паспорт. Липсата на положително решение, представляващо заместващо съгласие на ответника, би нарушило правото на детето М. А. Д., като български гражданин с предоставена му от закона възможност, да притежава български документ за самоличност. Независимо от обстоятелството кой съд следва да разреши спора между родителите относно свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина, в това число и за напускане на границите на Република България и завръщане в нашата държава, издаването и получаването на български документ за самоличност е право на всеки български граждани, включително и децата. Това право е в интерес на детето и гаранцията за неговото упражняване може да бъде осигурена единствено от съдилищата на Република България. Искането за заместване съгласието на бащата за издаването на лични документи (паспорт) на детето М., в случая е свързано с издаване на документ по Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Компетентен да се произнесе по това искане е единствено българският съд относно личните документи на гражданите на Република България. Друга държава, съответно съдебните органи на друга държава, не притежават международна компетентност за разрешаване издаването на български документ за самоличност. Това е така, защото органите на държавата по обичайното местопребиваване на детето, които в случая са органите на Н., нямат компетентност да прилагат българския закон. Настоящият спор между родителите, след прекратяване на производството по иска за разрешение за пътуване на детето извън границите на Република България, не е в противоречие с Регламент 2201/2003 г. на Съвета. Основният мотив, залегнал в Преамбюла на Регламента е защита на най- висш интерес на детето, изхождайки от общия принцип за закрила на неговите интересите. Именно този най- висш интерес на детето налага произнасянето на настоящия съд по искането за издаване на български документ за самоличност на детето М. А.

Д., с ЕГН **********, което е български гражданин.

Според международното право във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение. В случая издаването на български документ за самоличност по реда на българския закон не може да се приложи от съдилищата на Република Италия, което би накърнило интересите на детето.

3

Ето защо съдът следва да уважи искането за даване на разрешение заместващо съгласието на бащата А. Д. С. да бъде издаден и получен паспорт/документ за самоличност на детето М. А. Д., с ЕГН ********** по заявление, подадено само от неговата майка и законен представител И. С. Е. по реда на Закона за българските лични документи.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 580,00 лева, от които сумата 80,00 лева заплатена държавна такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.127а СК, във вр. с чл. 45 ЗБЛД, съдът

РЕШИ:

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на А. Д. С., ЕГН ********** с постоянен адрес с. Е., ул. „******“ № 1, общ. К., обл. С.З. на детето М. А. Д., с ЕГН ********** да бъде издаден международен паспорт/документ за самоличност по заявление, подадено само от неговата майка и законен представител И. С. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К. ж.к. “*********** и настоящ адрес: Н., гр. Х., ул. “************“ №*********, която да получи същия.

ОСЪЖДА А. Д. С., ЕГН ********** да заплати на И. С. Е., ЕГН ********** сумата от 580,00 лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд- С.З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4