Решение № 1535 от 20.02.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1535

Хасково, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ СОТИРОВ ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20257260700109 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. С. А., [държава], с посочен по делото адрес за кореспонденция: [населено място], [жк] (РПЦ – Харманли), против Решение №12689/04.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Същото било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които напуснала [държава] изложила добросъвестно пред административния орган, но те били възприети неправилно. Заявява, че се опасява за сигурността си вследствие на водещите се военни действия нейния регион. Цитираната в решението Справка № ЦУ-1852/27.08.2024г. била силно противоречива относно ситуацията в *. Счита се, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденката не е заявила за нея да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице и тя не можела да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства и факта, че била от женски пол. Ако не съществувала заплаха за живота и личността ѝ нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Сочи, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 Държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу [държава]. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната Директива изрично включвала в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това. В съдебно заседание оспорването се поддържа лично от жалбоподателката и от назначения ѝ процесуален представител.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез С. – София с № УРИ 150400-2439/31.07.2024г. и чрез РПЦ – Харманли с вх.№2184/06.08.2024г., Х. С. А. от [държава] е поискала закрила от Република България. Самоличността ѝ е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-33716/06.08.2024г., видно от която лицето се е индивидуализирало с имената Х. (собствено име) А. (бащино име) С. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място], област *. На 03.04.2024г. Х. С. А. е регистрирана с посочените имена, родена на [дата]. в [държава], [населено място], област Хасака, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, * професия, със ** образование, *, без документи за самоличност. В Регистрационния лист и приложението към него са посочени данни за майката, бащата, брата и сестрите на търсещото закрила лице, една част от тях в [държава], други в България и [държава].

С писмо с рег.№ УП-33716/08.08.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-15486/26.09.2024г. (рег. № УП-33716/27.09.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 28.08.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-33716/28.08.2024г. В хода на интервюто жалбоподателката е посочила, че напуснала [държава] в средата на юли 2024г., когато нелегално заминали за Турция, заедно с родителите ѝ и сестра ѝ. Родена била в [населено място], област * и само там живяла. Напуснала [държава] заради лошото икономическо положение, баща ѝ не можел повече да я издържа и нямала избор. Освен това, там не можела да завърши висше образование. Приели я в * и *, но не отишла, защото там нямало сигурност за жените. Искала България да ѝ даде статут за да можела да живее спокойно. Посочила, че не била арестувана или осъждана в държавата си по произход или друга страна, нямала проблеми заради религията или етноса си, не членувала в политически партии или религиозна организация, не била член на въоръжена групировка, нямал взаимоотношения с армията или полицията, не посочила да е била заплашвана или преследвана.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-33716/03.12.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденката.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. С. А..

Решението е връчено на лицето лично на 09.01.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 15.01.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденката не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителката да е била обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на търсещото закрила лице. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната ѝ по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващата не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателката не е направила в разказаната от нея бежанска история. Не е била арестувана, нямала е проблеми с официалните власти в [държава], не е била жертва на насилие и не била отправяна заплаха към нея. Оспорващата не твърди в страната си на произход да е била заплашвана, преследвана, да ѝ е било упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателката информация е била подробно обсъдена от административния орган. Последният правилно е приел, че тази информация не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.