Решение № 63 от 17.06.2022, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Оряхово, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.К.С. Гражданско дело № 20211460100574 по описа за 2021 година

Делото е образувано по предявен от К. П. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.17, вх.1, ет.1, чрез адв.М. П.-САК, иск по чл.45 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД против П. Г. Р., с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Селановци, обл.Враца, общ.Оряхово, ул.“Асен Златаров“ № 45 за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 4 520.61 лв. /четири хиляди петстотин и двадесет лева и шестдесет и една ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на виновно причинено от ответника ПТП настъпило на 08.09.2019 г. между лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ ВР3524ВМ и лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Туксон”, с рег № А1348НМ, от които сумата 3 734.70 лв. /три хиляди седемстотин тридесет и четири лева и седемдесет ст./, представляваща заплатени лизингови вноски за 6 месеца по договор за финансов лизинг № 194004038875 от 20.05.2019г. сключен между ищцата К. П.

Г. и „ОТП Лизинг” ЕООД клон Бургас, ЕИК 1313913690026, за увредения лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Туксон” с рег № А1348НМ, и мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. до 25.10.2021 г. в размер на 785.91 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и една ст./, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника, чрез пълномощника му адв. В. В. – АК Враца, е постъпил писмен такъв. В отговора се оспорва изцяло предявеният иск, както и че с ИМ не са посочени доказателства, че увреденият автомобил е бил на ремонт 6 месеца. Сочи, че ответникът по никакъв начин не е обвързан със задължения, възникнали между лизингодателя и лизингополучателя, както и че той не се явява страна по този договор и не трябва да носи отговорност по него.

Прави искане съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендират се и направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на Договор за финансов лизинг № 194004038875 от 20.05.2019г. сключен 1 между ищцата К. П. Г. и „ОТП Лизинг” ЕООД клон Бургас, ЕИК 1313913690026, същата е получила като лизингополучател лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Туксон”, с № на шаси ТМАВ8150Ш355921.

Автомобила е регистриран в КАТ при МВР гр.Бургас на 04.06.2019г. и на същия били поставени регистрационни табели с № А1348НМ.

На 08.09.2019 г.,около 16.40 ч. ищцата управлявала гореописаният автомобил в гр.Червен бряг, общ. Плевен, на кръстовището образувано от ул.„П.Р.Славейков” и ул.

„Антим I”, когато ответникът П. Г. Р., управлявайки лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ ВР3524ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата - не спрял на знак „Стоп“ и не пропуснал автомобил „Хюндай“ да премине и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди по лек автомобил „Хюндай“, модел „Туксон“, с рег. № А 1348 НМ, собственост на „ОТП-Лизинг“ ЕООД клон Бургас, с ползвател ищцата.

По случая било образувано ДП № ЗМ-279/2019 г. по описа на РУ Червен Бряг и ПП № ТОЧ-00668/2019 г. по описа на РП Червен бряг, за престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр.чл.342 ал.1 от НК.С Постановление от 21.12.2021 г., ДП е прекратено по желание на пострадалите лица на осн.чл.243 ал.1, т.1 вр.чл.24 ал.1 т.9 от НПК.

Автомобилът на ищцата е бил застрахован в „Групама Застраховане” ЕАД, като своевременно дружеството застраховател, е било уведомено за настъпилото застрахователно събитие.По случая е заведена щета с №67011900689/09.09.2019 г. След извършените огледи, застрахователят е констатирал икономически тотал по общите условия на застраховката, т.е разходите за ремонт надвишават 70% от застрахователната сума. Сключвайки застраховката, Застрахователят е определил застрахователна сума в размер на 39 126.38 лв. Съгласно КЗ, за да не бъде свален от отчет автомобилът, същият е следвало да бъде ремонтиран и по тази причина ремонта на автомобила е поет от застрахователното дружество и от ищцата.

Ремонта на автомобила е продължил 6 месеца и за него е заплатена сумата в размер на 34 663,82 лв., от които 26 619,92лв. за сметка на „Групама Застраховане” ЕАД и 8 043,90лв. за сметка на ищцата. Видно от представените протоколи за постъпване в сервиза на Индустриал Комерс Ко ЕАД и предаване на автомобил след извършен ремонт, същият е постъпил в сервиза на 09.09.2019г. и е предаден след извършване на ремонта на 21.02.2020г. на ищцата.

Видно от представените по делото писмени доказателства през целия период на ремонта считано от 09.09.2019г. до 10.02.2020г. заплатила дължимите по Договор за финансов лизинг № 194004038875 от 20.05.2019г./ за шест месеца/ на лизингодателя „ОТП Лизинг” ЕООД клон Бургас, лизингови вноски в размер всяка на 622.45 лева които възлизат общо на 3 734.70 лв., въпреки, че автомобилът не е бил в движение, поради повредите настъпили в следствие на непозволеното увреждане по вина на ответника.

В исковата молба се твърди, че ищцата е провела телефонни разговори с ответника, с цел доброволно уреждане на отношенията, но до момента на завеждане на исковата молба, ответникът въпреки виновното си поведение не е възстановил стойността на заплатените от нея лизингови вноски.

На основание гореизложеното, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, който обхваща следните елементи: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина. Основният състав на чл.45 от ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се вреди другиму. За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от състава е виновността на поведението на 2 ответника. Съгласно ал.2 на чл. 45 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост, което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат. Задължение на дееца е да обори това твърдение като докаже липсата на вина, като само доказана липса на вина го освобождава от отговорност.

Финансовият лизинг е вид търговска сделка, при която съгласно чл. 343 ТЗ рискът от случайно погиване или повреждане на вещта се носи от лизингополучателя. В конкретния случай страните по договора за лизинг не са се отклонили от това правило и лизингополучателят е този, който по силата на изричните договорни клаузи е носител на риска от повреждане на вещта и носител на правото да търси директна (включително деликтна) отговорност от делинквента, а не лизингодателят. Ето защо съдът намира, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира от ответника обезщетение за причинените вреди.

В конкретния случай безспорно е налице извършено противоправно деяние от ответника от което са произлезли имуществени вреди за ищцата, като презумпцията за вина на дееца не е оборена.

Спорни са видът на настъпилите вреди, доколко същите са репарирани, съответно причинната връзка между претендирани като вреди разходи за плащане на лизингови вноски извършени от ответника и противоправното деяние.

На обезщетение подлежи вредата, която е пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая, ищцата претендира обезщетение за вреди за времето през което е била лишена да ползва процесния лизингов автомобил поради настъпилото ПТП по вина на ответника, в размер на платените от момента на деликта 08.09.2019г. до приключване на ремонта на автомобила и привеждането му в движение - 21.02.2020г. лизингови вноски.

Тези вреди, съдът намира, че се намират в причинна връзка с извършения деликт.

Лизинговите вноски се дължат за ползването на вещта и представляват лизингово възнаграждение (наем) за ползване на избраната от лизингополучателя и придобита от лизингодателя вещ. Това важи и при договора за финансов лизинг. Същите не са авансово платена цена за придобиване на собствеността, а наемна цена. Поради това за времето през което ищцата е била лишена от да ползва процесния автомобил от 08.09.2019г. до 21.02.2020г. и то поради настъпилото увреждане в резултат от неправомернотодеяние на ответника, следва да бъде обезщетена по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД, поради което иска се явява доказан по своето основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.

При този извод за основателност на предявения главен иск, основателен се явява и акцесорния такъв - за осъждане на ответника да заплати на ищцата мораторна лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г. до 25.10.2021г. в размер на 785.91 лева, както и законна лихва от завеждане на делото – 21.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото ищецът на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в настоящото производство съгласно представения списък по чл.80 ГПК, в общ размер на 1 711.82 лв., от които сумата от 181.82 лв. внесена държавна такса, платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв. и 130.00 лв. транспортни разходи за адвокат.

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Г. Р. , с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Селановци, обл.Враца, общ.Оряхово, ул.“Асен Златаров“ № 45 да заплати на К. П. Г. , с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.17, вх.1, ет.1, сумата от 4 520.61 лв.

3

/четири хиляди петстотин и двадесет лева и шестдесет и една ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на виновно причинено от ответника ПТП настъпило на 08.09.2019 г. между лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ ВР3524ВМ и лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Туксон”, с рег № А1348НМ, от които сумата 3 734.70 лв. /три хиляди седемстотин тридесет и четири лева и седемдесет ст./, представляваща заплатени лизингови вноски за 6 месеца по договор за финансов лизинг № 194004038875 от 20.05.2019г. сключен между ищцата К. П. Г. и „ОТП Лизинг” ЕООД клон Бургас, ЕИК 1313913690026, за увредения лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Туксон” с рег № А1348НМ, и мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. до 25.10.2021 г. в размер на 785.91 лв./седемстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и една ст./, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА П. Г. Р., с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Селановци, обл.Враца, общ.Оряхово, ул.“Асен Златаров“ № 45 ДА ЗАПЛАТИ на К. П. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.17, вх.1, ет.1, направените по делото разноски в общ размер на 1 711.82 лв./ хиляда седемстотин и единадесет лева и осемдесет и две ст./.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________

4