Решение № 1975 от 04.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1975 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория Недева при участието на секретаря СИМОНА Н. И. като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100500606 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на П. З. И. срещу решение № 16303/10.10.2023 г. по гр.д. № 6194/2023 г. по описа на СРС, 78 състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2200 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 13.12.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 181074, ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до погасяването; 380 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.; 20,88 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г.; 4,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 12.07.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете да уважени, е неправилно. Поддържа, че не е потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи заплащането на цената им. Счита също така, че не дължи мораторна лихва, тъй като не е изпаднал в забава. Оспорва задълженията за дялово разпределение, тъй като не е налице основание за присъждане на такива суми в полза 1 на ищеца. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските по производството.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът П. З. И. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

2686,44 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 181074, ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до погасяването; сумата в размер на 464,18 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.; сумата в размер на 20,88 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до погасяването; сумата в размер на 4,78 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 10.11.2022 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 2200 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 13.12.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к.

****, аб. № 181074, ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до погасяването; 380 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.; 20,88 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г.; 4,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 12.07.2021 г.

Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Видно от представения по делото договор за наем от 03.07.2007 г. по чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на 2 територията на Столична община, ответницата П. З. И. се явява наемател на процесния имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****. Съгласно заявление-декларация от 26.09.2007 г., адресирано до „Топлофикация София“ ЕАД, П. З. И. е поискала да бъде открита на нейно име партида за заплащане на потребената в имота топлинна енергия. Съгласно т.

1 от ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК но ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Доколкото при ищеца е открита индивидуална партида на ответницата, в качеството на ползвател на имота, който е общинска собственост, а също така ответницата е подала молба до „Топлофикация София” ЕАД, с която е поискала откриването на партида, съдът намира за доказано обстоятелството, че между страните е налице облигационно отношение по договор за предоставяне на топлинни услуги в процесния имот.

Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД). Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45дневен срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението да заплащането цената за потребена топлинна енергия.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за „Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата 3 на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е спорен между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово разпределение“ е уважен правилно от районния съд.

Жалбоподателят не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена показа за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).

Във връзка с изложеното се налага извод, че решението следва да бъде отменено в частта, с която искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е уважен.

В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски за първоинстанционното производство в полза на ищеца над сумата в размер на 240,68 лв. до сумата в размер на 241,12 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски за заповедното производство в полза на ищеца над сумата в размер на 92,95 лв. до 93,12 лв.

По разноските:

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер на 0,22 лв. – разноски за въззивното производство съобразно уважената част от жалбата, а в полза на процесуалния представител на жалбоподетеля следва да се присъди: сумата в размер на 0,94 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете, сумата в размер на 0,60 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за заповедното производство съобразно отхвърлената част от исковете, както и сумата в размер на 0,94 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното производство съобразно уважената част от жалбата.

В полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата в размер на 4

99,81 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 16303/10.10.2023 г. по гр.д. № 6194/2023 г. по описа на СРС, 78 състав, в частта, с която е признато за установено, че П. З. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 4,78 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 10.11.2022 г., както и в частта, с която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 са присъдени разноски за първоинстанционното производство над сумата в размер на 240,68 лв. до сумата в размер на 241,12 лв., както и разноски за заповедното производство над сумата в размер на 92,95 лв. до 93,12 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу П. З. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4,78 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 10.11.2022 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16303/10.10.2023 г. по гр.д. № 6194/2023 г. по описа на СРС, 78 състав, в частта, с която е признато за установено, че П. З. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 2200 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 13.12.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 181074, ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до погасяването; 380 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.; 20,88 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати в полза на П. З. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 0,22 лв. – разноски за въззивното производство съобразно уважената част от жалбата.