Решение № 90 от 16.02.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр. Хасково, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640102066 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, бул.”Др Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за признаване за установено съществуването на вземания против И. М. П., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 743 от 29.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1602 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че на 11.10.2017 г. „Ти Би Ай Банк" ЕАД като заемодател и ответницата като заемател сключили договор за потребителски кредит с №7000333878, по силата на който заемодателят се задължил да предостави на ответницата под формата на паричен заем сумата в размер на 5 108,99 лв, срещу задължението тя да върне сума в общ размер на 8 190,11 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него, уговорена от страните в размер на 3081,12 лв., в срок до 15.11.2020г. на 36 броя погасителни вноски, съгласно погасителен план с посочен падеж на всяка вноска, от които първите 35 вноски - в размер на 227,51 лв., а последната /изравнителна/ - в размер на 227,26 лв. Кредиторът превел кредитните средства по личната банкова сметка на ответницата. Сочи се, че срокът на така сключения договор бил изтекъл на 15.11.2020г. с последната погасителна вноска и същият не бил обявен за предсрочно изискуем. Съгласно 1 условията на договора, при забава на плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На ответницата била начислена лихва за забава за периода от 16.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на 3248,43 лева, като в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка на ответницата.

На 29.10.2021 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания" ООД и „Ти Би Ай Банк" ЕАД, по силата на който вземанията на последното срещу И. М. П., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 7000333878 от дата 11.10.2017г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно чл. 3.6. от рамковия договор за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно от „Ти Би Ай Банк" ЕАД. В изпълнение на договорните с и задължения и изискванията на закона, на ответницата било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на банката с Изх. № УПЦ-П- ТБИ/7000333878 от 29.10.2021 г., което се върнало в цялост като неполучено. Сочи се и че за заплащането на процесните суми ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1602/2022 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която сумите били присъдени в полза на ищеца и срещу която е налице постъпило възражение от длъжника.

Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 4850,37 лв. главница; 2657,21 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.03.2018 г. до 15.11.2020 г.; 3248,43 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 16.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата на осн. чл.78 ал.5 от ГПК.

Ответницата, чрез процесуалния си представител, счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Поддържа се, че процесната сума не била реално изплатена на ответницата и кредитът не е бил усвоен от нея, като изрично се прави и възражение за изтекла давност. Оспорва се наличието на валидно цедиране на вземането в полза на ищеца, както и че ответницата била надлежно уведомена за извършената цесия преди образуване на заповедното производство. Отделно от това се поддържа недействителност, респ.2 нищожност на процесния договор за потребителски кредит съобразно разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и общите разпоредби на ЗЗД, като се излагат съображения в такава насока. На първо място се сочи, че договорът бил недействителен поради неспазване на императивните разпоредби на ЗПК, като се твърди липсата на представяне по пълен и разбираем начин на преддоговорна информация на кредитополучателя, неспазване на изискването на чл. 10 ал.1 от ЗПК и това по чл. 11 от с.з. относно задължителните реквизити на договора. Прави се възражение, че на ответницата не били представени общи условия, с която тя да се запознае предварително. Не било спазено и изискването по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в договора липсвало ясно посочване на размера на лихвения процент на ден, също така липсвал и съставен погасителен план, задължителен по ЗПК, съдържащ информация за начина на формиране на месечните погасителни вноски и даващ възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме процесния договор за действителен, ответницата прави възражение за нищожност на отделни негови клаузи. На първо място се сочи нищожност на клаузата, предвиждаща такса „Оценка на риска", поради противоречието й с разпоредбата на чл.143, т.19 от ЗЗП, вр. чл.10а ал.2 от ЗПК, тъй като от една страна проверката на кредитоспособността на кредитополучателя била задължение на кредитора и не следвало за извършването й да се натоварва икономически по-слабата страна по договора, а от друга страна - таксата представлявала такава за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Оспорва се обстоятелството, че процесните суми по ДПК били реално предоставени на ответницата, като се поддържа че при липсата на такива доказателства не можело да се приеме възникване на задължение за нея за връщането им.

Оспорва се също дължимостта на застрахователна сума от 561,60 лева, на първо място поради пълната недействителност на договора и на следващо - поради липса на доказателства за реално преведени застрахователни премии от ищеца в полза на застрахователното дружество. Клаузите, уреждащи посочените застраховки не били индивидуално уговорени с ответницата и напрактика представлявали скрити лихви, формулирани като такси, за да не бъдат включвани в размера на ГПР, тъй като същият би надхвърлил законоустановения таван. Според ответницата клаузата за договорна лихва също била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Отделно от това се поддържа, че лихвата се начислявала върху главница, включваща освен чистата стойност на кредита, така също такса оценка на риска, застрахователни суми и надбавки, поради което напрактика се олихвявали суми, различни от договорената главница. Поради изложеното, се иска съдът да постанови решение с което да отхвърли предявените искове изцяло. Претендират се разноски за настоящото производство, както и присъждане на адвокатски възнаграждения за заповедното и настоящото производства по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

3

Видно от приложените материали, ч.гр.д. № 1602 по описа за 2022 г. на Районен съд Хасково е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София бул.” Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 и длъжник И. М. П., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сума в размер на 4850,37 лев. - главница; 2 657,21 лв. - договорна лихва от 15.03.2018 г. до 15.11.2020 г., с 3 248,43 лв. обезщетение за забава от 16.03.2018 г. до 27.06.2022 г., и законната лихва върху главницата от 28.06.2022 г. до изплащане на вземането. В заявлението си, заявителят е посочил, че паричното вземане представлява неплатени суми по договор за потребителски кредит № 7000333878 от 11.10.2017 г., сключен между „Ти Би Ай Банк" ЕАД и длъжника, вземанията по който му били прехвърлени с Приложение № 1 от 29.10.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г. от „Ти Би Ай Банк" ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Съдът е уважил това заявление като е издал за всички претендирани суми заповед № 743 от 29.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, а длъжникът И. М. П. е депозирала в срок възражение по чл. 414 от ГПК.

В заповедното и в настоящото производство ищецът е представил договор за потребителски кредит № 7000333878 от 11.10.2017 г., сключен между „Ти Би Ай Банк" ЕАД и ответницата. От съдържанието на последния се установява, че „Ти Би Ай Банк" ЕАД се е задължил да предостави на И. М. П. сумата от 4000 лева, представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата на чл. 7. 1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 5108,99 лева, в която сума се включва освен предоставената главница, сумата от общо 561,60 лева- застрахователна премия по застраховка "Bank Живот Агент", както и сумата от 547,39 лева – еднократна такса за оценка на риска. Установено е, че таксата за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 33.75 %, а годишният процент на разходите е от 48.08 %.

В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 15.12.2017 г., а на последната на 15.11.2020 г. Размерът погасителните вноски е 227,51 лева, а на последната – 227,26 лева. В чл. 10 от Договора е посочено, че общата сума, дължима от потребителя е в размер на 8190,11 лева.

Представено по делото е и

Застрахователно удостоверение

№

81001NLB201170003338782017 по Групова застрахователна полица № 81001NLB2011, видно от което между ЗК „Уника Живот“ АД и ответницата от 12.10.2017г. е сключена застраховка чрез застрахователния посредник "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в която е посочено, че притежател на полицата е "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, който има качеството и на необвързан застрахователен агент. В удостоверението е отбелязано, че началната дата на застраховката 4 е считано от 12.10.2017 г., а размерът на застрахователната премия е от 561,60 лв.

В чл.7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случай, че кредитополучателят се възползва от предоставяните от кредитора застраховки, с подписване на договора за кредит, кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия да се превежда директно от кредитора на застрахователя или застрахователния посредник.