Определение № 1203 от 01.04.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………/…...04.2019 г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

МИЛА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Колева въззивно търговско дело № 125 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх.№ 77697/23.11.2018 г. на Н.С.Я., гр. Варна, чрез адв. Б.Д., както и по въззивна жалба вх.№ 77786/26.11.2018 г. на „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД, гр. Варна, подадена от управителя С.А.П., чрез адв. В.Д., двете срещу решение № 4367/02.11.2018 г., постановено по гр. дело № 1684/2018 г. по описа на ВРС, 30-ти състав.

І. По допустимостта на въззивното производство.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и са процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.

261 от ГПК и са надлежно администрирани. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Преписи от въззивна жалба вх.№ 77697/23.11.2018 г. са връчени на насрещните страни „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД и на Е.Р.И..

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Е.И., а по електронната поща на Варненски районен съд е постъпило становище от „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД“.

Препис от въззивна жалба вх.№ 77786/26.11.2018 г. е връчен на насрещната страна. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Н.С.Я..

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

ІІ. По предварителните въпроси.

В жалбата си въззивникът Н.С.Я. обосновава оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищцата на сключения между „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД и Е.Р.И. договор за замяна, обективиран в нотариален акт № ***, т.II, рег.№ ***, дело № ***/2017 г. на нотариус Диана Стоянова, с рег.№ 192 при НК, вписан в СВ на АВ вх. рег. № 26326, т. 63, акт № 127 от 28.06.2017 г. Излага, че първоинстанционният съд правилно е приел наличието на знание у длъжника за увреждането, като твърди, че и третото лице, с което е договарял също е знаело за увреждането. Намира, че ответницата Е.И. не е изключена от обхвата на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а също сочи и че по делото безспорно е било установено качеството й майка на внука на управителя на ответното дружеството. Твърди, че видно от съдържанието на нотариалния акт за замяна, управителя на ответното дружество и Е.И. живеят в едно домакинство.

Позовава се на практиката на ВКС, за да обоснове извод за разширяване приложното поле на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД и в процесния случай, конкретно решение № 423/29.11.2012 г. по гр.д.№ 1623/2011 г., IV-то гр.о. на ВКС, съгласно което сочи, че когато приобретател по възмездната сделка е и съпруг на някое от лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД , твърдението им, че не са знаели за увреждането следва да се докаже от тях при съобразяване, че цитираната норма презюмира и знанието на длъжника. Предвид това, излага, че от житейска гледна точка е почти невъзможно Е.И., като майка на внука на управителя на ответното дружество, да не е знаела, че свекър й има задължения.

Оспорва изложеното в отговора на исковата молба, че процесната сделка била сключена с инвестиционна цел, като сочи, че става дума за 25,375 кв.м. от дворното място срещу сумата от 49 лева. Твърди наличие на намерение за увреждане у приобретателката, като в подкрепа на твърденията си излага и факта, че в нотариалния акт за замяна не е било отразено предаване на владението, нещо повече нито един от ответниците не владеел имота, както сочат и показанията на свидетеля С. Б. Намира твърденията на И., че не е правила справки за тежести върху имота и други съсобственици преди договора за замяна, за поредно доказателство на тезата за наличие на знание за увреждането у нея, тъй като нотариусът при изповядване на сделката има задължение да информира явилите се лица и за собствеността върху имота. Фактът, че сделката е сключена при наличие на вписване по партидата на ответното дружество на искова молба от 11.07.2012 г. и възбрана от 25.09.2017 г. сочи, че Е.И. е била наясно с наличието на спорове относно придобитите от нея идеални части по сделката за замяна. Счита, че предвид безспорно установените добри и близки отношения между И. и управителя на ответното дружество, последната е знаела за сключения договор за строителство в имота дори и само от предоставения й документ за собственост от 2008 г. и фактът, че не е построена сградата в него, видно от скицата от 08.08.2017 г.

На следващо място, сочи, че по делото не установен начинът, по който Е.И. е получила оферта от прехвърлителя, как е узнала, че управителят на „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД е възпрепятстван да достави на дружеството нужния му кабел, как е решила да осъществи покупката с фактура на свое име и да прехвърли на дружеството кабела срещу идеални части от недвижим имот в център на гр. Варна. Също намира, че издадената фактура от „Технополис България“ ЕАД е съставена единствено и само за целите на сделката и за подобен вид стоки – USB кабел с дължина един метър, закупени от физическо лице, е достатъчна само касова бележка, а също не е предвидена и гаранция. В тази връзка твърди, че е налице трайна практика на ВКС за случаите на заобикаляне на закона и/или привидна сделка, когато съществува значителна разлика в стойността на заменяните вещи или заменяната вещ е родово определена, а в конкретния случай данъчната оценката на прехвърляните идеални части от имота надхвърля стойността на придобития от фирмата кабел над 36 пъти.

Твърди се, че собствеността върху една от сградите в имота на „Беласица“ 9, с идентификатор № ***, собствена на И.Й.Ж., е била прехвърлена на С.Г.Н., жената с която С.А.П. живее в едно домакинство на семейни начала, с цел този имот, както и процесните идеални части, прехвърлени на Е.И., да не бъдат върнати от ответното дружество. Всички тези близки роднински връзки въззивникът изтъква, за да обоснове извод за наличие на знание за увреждането у лицата, с които прехвърлителят живее в общо домакинство. В този смисъл е посочена разпоредбата на пар. 1 от ДР на ТЗ, определяща кръга на свързаните лица по ТЗ. Счита за относимо тълкуването дадено с Решение № 60/20.04.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 3094/2016 г., IV г.о., съгласно което приобретателят по сделката е недобросъвестен, стига да знае, че праводателят му има дългове, без да е необходимо това знание да е конкретизирано по отношение личността на кредитора и съдържанието на вземането. Излага, че тези обстоятелства не са били обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение.

Моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ. да се уважи предявения иск за обявяване на относително недействителен по отношение на ищцата сключения договор за замяна, обективиран в нотариален акт № ***, т.II, рег.№ ***, дело № ***/2017 г. на нотариус Диана Стоянова, с рег.№ 192 при НК, както и да се присъдят извършените съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемите страни „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД, гр. Варна, чрез адв.

В.Д., както и от Е.И., гр. Берковица, чрез адв. М.Г., са постъпили отговори, с които се оспорва жалбата като неоснователна. Отговорът от „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД е подаден по електронен път на електронния адрес на Варненски районен съд, поради което с настоящото определение следва да се дадат указания на пълномощника на жалбоподателя адв.

В.Д. да приподпише отговора.

В становището си „СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД излага, че посоченият от въззивника порок - необоснованост не е основание за обжалване на първоинстанционното решение, а само на въззивното такова, по арг. от чл. 281, т. 3 ГПК. Намира, че няма събрано по делото доказателство по отношение на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, което да е останало необсъдено от страна на решаващия състав. Сочи, че неангажирането на нужните доказателства за установяване на знание за увреждане у страните по атакуваната с иска по чл. 135 ЗЗД сделка не може да бъде основание за отмяна на постановеното решение. Счита, че неприложимостта на презумпцията по чл.135, ал. 2 ЗЗД произтича от самия закон, доколкото приобретателят Е.И. не попада в кръга от посочени там лица, като не е необходимо да се извършва разширително тълкуване. С отговора си ответното дружеството е релевирало възражение за изтекла погасителна давност по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а освен това въззиваемият сочи, че договорът за замяна е възмезден, като вписване на исковата молба е било извършено почти шест месеца по-късно на 12.03.2018 г. Излага, че твърденията на ищцата относно вписана възбрана върху процесните 25.375 кв.м. ид.ч. от процесния недвижим имот по повод образувано изпълнително дело от трети страни са ирелевантни още повече, че последното е прекратено, поради погасяване на задължението и обезпечителната мярка възбрана е заличена от съдебния изпълнител. Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като неоснователна, потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски.

В подадения от Е.И. отговор въззиваемата излага, че твърдяната във въззивната жалба родствена връзка между нея и Станимир Попов не е налице. Сочи, че адресната регистрация не установява фактическо живеене, а въззиваемата живее в Берковица с детето си, не познава Е.И., нито адвоката й. Знанието и на двете страни по атакуваната сделка не е било установено. Моли за присъждане на разноските за платено адвокатско възнаграждение.

В жалбата си въззивникът СТИЛСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД излага съображения за нарушения на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението, в частта, с която е уважен предявеният конститутивен иск за разваляне на процесния договор за прехвърляне на идеални части от поземлен имот срещу задължение за строителство. Сочи, че в исковата молба не е отбелязано, че невъзможността за изпълнение на задълженията на дружеството е в резултат на влязло в сила решение на ВОС. Твърдяното неизпълнение на задълженията по процесния договор, послужило като основание за развалянето му, ищцата отнесла към 2011г., а в същото време в мотивите си първата инстанция приела, че правото на разваляне възникнало едва след влизане в сила на съдебното решение на ВОС на 21.04.2015 г., с което въззивникът намира, че е налице отклонение от изложената фактическа рамка от ищцата.

На следващо място, въззивникът излага твърдения за изтекла погасителна давност по иска с правно основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД, в подкрепа на които сочи следните аргументи: ответното дружество било в неизпълнение на задълженията си по договора за строителство, считано към 01.06.2011 г. , да построи сградата в имота в срок от 24 месеца от откриване на строителната площадка; ищцата подписала констативен протокол на 01.06.2011 г., с който бил даден нов тримесечен срок за изпълнение на тези задължения; на 01.09.2011 г. ответното дружество не е предприело действия по започване на строителство, поради което през месец ноември 2011 г. ищцата инициирала заедно с трети лица производство за разваляне на договора, а впоследствие предявеният от нея иск бил отхвърлен като недопустим. Счита, че след като ищцата е отправила покана на 01.06.2011 г. с изявление, че след изтичане на тримесечния срок губи интерес от започване и довършване на строителството, то по силата на чл. 84 ЗЗД правото за разваляне на договора е възникнало на 02.09.2011 г.; искът, който е не е бил уважен по отношение на ищцата, не е прекъснал давността и тя е изтекла към 02.09.2016 г. Намира, че с приемане на противното, а именно, че правото да се развали договора е възникнало след влизане в сила на решение на ВОС, районният съд е постановил едно недопустимо решение, като моли за неговото обезсилване в обжалваната част, евентуално отмяна и отхвърляне на предявения иск за разваляне.

Разпечатката съдържа 31 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/964d6552-a02d-4ebd-860e-6dfc987b3c9f