Решение № 260518 от 03.08.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………………………… гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1623 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 429, ал. 1, т. 2 вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Министерството на отбраната твърди, че е бенефициент по застрахователна полица № 00080001/15151910000043, издадена от ЗК „Л.и.” АД по застраховка „Гаранции по договор“, която на основание чл. 111, ал. 5, т. 3 от Закона за обществените поръчки представлява гаранция, обезпечаваща авансово предоставените средства на застрахования ДЗЗД „А. 2018“ - изпълнител по договор № ВИ-06-13/20.05.2019 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране и изпълнение на обект „1563/Проектиране и изграждане на нови гаражи във в.ф. 24490 - А.“. Поддържа, че полицата е сключена като безусловна и неотменима гаранция за обезпечаване на авансово плащане, тъй като застрахователят се е задължил неотменимо и безусловно, в случай на неизпълнение или неточно изпълнение на задължения на застрахования спрямо бенефициента по договора от 20.05.2019 г., да възстанови вместо застрахования, изцяло или отчасти авансово предоставените средства в полза на бенефициента. Твърди, че в чл. 4, ал. 1 от договор № ВИ-06-13/20.05.2019 г. е предвидено авансово предоставяне на средства в размер на 593 208 лева с ДДС, което да бъде обезпечено с гаранция от страна на изпълнителя. Посочва, че изпълнителят е избрал да представи като обезпечение за аванса процесната застрахователна полица, издадена от ответното дружество, по която бенефициент е Министерството на отбраната. Твърди, че след започване на работа по договора, ищецът възложител е констатирал, че изпълнителят се е отклонил съществено от първоначалното задание по отношение на обема и стойността на договора, поради което с писмо от 22.01.2020г. изпълнителят е уведомен, че договорът за обществена поръчка се прекратява, на основание чл.

36, ал. 1, т. 7 от него, като му е определен срок за възстановяване на изплатеното авансово възнаграждение по договора. В този срок изпълнителят ДЗЗД „А. 2018“ не е възстановил на ищеца възложител изплатеното авансово възнаграждение по договора, поради което ищецът, в качеството си на бенефициент по полицата, е заявил на 29.01.2020 г. претенция за плащане пред ответното дружество, издател на застрахователната полица, обезпечаваща авансовото плащане по договора, като е декларирал, че застрахованият не е изпълнил задълженията си по договора за възлагане на обществена поръчка. Вместо да плати поисканото застрахователно обезщетение във връзка с това искане, ответното дружество е изискало допълнителна информация и документи от ищеца, каквито ищецът поддържа, че не се дължат, предвид естеството на поетото от застрахователя задължение. С оглед изложеното поддържа, че съобщеният му с писмо от 20.03.2020 г. отказ на ответното дружество да заплати поисканото застрахователно обезщетение е необоснован и незаконосъобразен. Твърди, че в полицата изрично е посочено, че искането за плащане ще е единственият документ, въз основа на който застрахователят ще изплаща обезщетението. Счита, че не е налице правно основание на застрахователя да изисква от М.Н.О.допълнителни документи или да прави отказ от изплащане на дължимото обезщетение. Със сключването на застрахователния договор между застрахователя и застрахованото лице ДЗЗД „А.

2018“, са възникнали отношения между тези две лица и следва всички неизяснени въпроси, свързани с настъпилото застрахователно събитие да бъдат изяснени именно между застрахования и застрахователя. Счита, че е противоправно застрахователят да изисква от бенефициента да доказва претенцията си по основание и размер, което отрича предвидения в чл. 111, ал. 5, т. 3 от ЗОП характер на тази застраховка като гаранционен инструмент на разходването на публични средства. Затова поддържа, че застрахователят е следвало да плати дължимото застрахователно обезщетение в рамките на уговорения 15-дневен срок от получаване на първото искане за плащане.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 592 208 лева, представляваща дължимото по застрахователната полица обезщетение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, както и сумата от 34 380.96 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.02.2020 г. до предявяване на исковата молба.

Претендира направените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В молба-уточнение към исковата молба от 10.09.2021 г. е посочена банкова сметка ***, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

В хода на производството ищецът е направил искане за изменение размера на предявения иск за главницата, като с протоколно определение от 17.11.2021 г. Съдът е допуснал, на основание чл. 214, ал. 1