Решение № 109 от 17.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Стара Загора, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20235500500066 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба от „А.И.“ ЕООД, представлявано от управителя А.К., чрез адв.П. Г. от АК – София, против Решение № 840/12.10.2022г., постановено по гр.д. № 924/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се признава за установено на основание чл. 439 ГПК, че К. Г. Х. и Г. Х. Х. не дължат на „А.И.“ ЕООД, представлявано от А.М.К., сумата от 7110.30 лева, от които 4160 лева представляващи месечен пазарен наем за ползване на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2011 г. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 2950.30 лева, представляваща разноски по гр. д. 1147/2011 г. по описа на ОС Стара Загора, за която сума е образувано изпълнително дело № 3238/2020 г. по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд Стара Загора, поради погасяване по давност; присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради необсъждане на възраженията на ответника, ведно с всички събрани по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Не били обсъдени въпросите относно прекъсването и спиране на давността за вземането по изпълнителния лист от 16.05.2013г. до 26.06.2015г. и след това предвид промяната в приложимото право за давността в изпълнителното производство, съгласно ТР № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Излага 1 подробни съображения. Твърди, че началото на погасителната давност за вземането по изпълнителния лист от 16.05.2013г. била датата 01.01.2018г., когато спрели да постъпват по изп.д. № 2261/2013г. удръжки от пенсията на длъжника Х. Х., която погасителна давност била петгодишна по отношение на длъжниците - въззиваеми, които освен на собствено основание, отговаряли за задължението по изпълнителния лист и в качеството си на наследници на починалия длъжник Х. Х.. Твърди, че образуваното на 06.10.2020г. изп.д. № 3238/2020г. по описа на ЧСИ Г.И. срещу длъжниците - въззиваеми по същия изпълнителен лист от 16.05.2013г., се явявало образувано преди да изтече петгодишния давностен срок за паричното вземане по изпълнителния лист, както и че взискателят поискал извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците Г. Х. и К. Х. и било поискано от ЧСИ конституиране по изпълнителното дело на наследниците на длъжника Х. Х..

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения от въззиваемите К. Г. Х. и Г. Х.

Х. срещу дружеството отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 от ГПК. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпила е и въззивна жалба - допълнение от „А.И.“ ЕООД, представлявано от управителя А.К., чрез адв.П. Г. от АК – София, против Решение № 840/12.10.2022г., постановено по гр.д. № 924/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора в срока за обжалването му.

Въззивникът излага допълнителни съображения относно неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че предявеният от дружеството с молба от 10.06.2022г. инцидентен установителен иск по чл. 193 ГПК бил неоснователен. Твърди, че изобщо не била съобразена настъпилата промяна по приложимото право относно давността по висящи изпълнителни дела към 26.06.2015г., момента на приемане на ТР № 2 по ТД 2-2013-ОСГТК, както и, че постановките на това ТР действали занапред и нямали ретроактивно действие. Излага подробни съображения.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови съдебен акт, с който да отхвърли като неоснователен иска е правно основание чл. 439 ГПК.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемите страни К. Г. Х. и Г. Х. Х., чрез пълномощника си адв.Д. Д. от АК – Стара Загора, оспорват жалбата като неоснователна. Считат, че обжалваното решение е правилно и обосновано и не страда от пороците, визирани в жалбата, както и че не са налице сочените нарушения на процесуалния закон. Първоинстанционният съд обсъдил всички възражения на въззивника, а това, че не приел за верни някои техни твърдения не водило до нарушение на процесуалния закон. Излага подробни съображения.

Относно допълнителната въззивна жалба считат за правилен извода на съда, че призовката била редовно връчена на юрисконсулта на дружеството.

2

Намира за неоснователно твърдението, че дружеството не било имало възможност да иска извършване на изпълнителни действия по изп.д.

№2261/2013г. до 19.05.2020г. - когато узнали за определение № 72 и когато отпаднала забраната да искат извършване на изпълнителни действия.

Моли съдът да остави в сила решението. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявен е установителен иск по чл.439 от ГПК. Ищците К. Г. Х. и Г. Х.

Х. твърдят в исковата си молба, че били длъжници по изпълнително дело № 3238 /2020 по описа на ЧСИ Г.И., с район на действие Окръжен съд Стара Загора, което дело било образувано по изпълнителен лист от 16.05.2013г., издаден по гр.д. №1147/2011г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

Осъдени били двамата ищци и Х.А. Х., починал през месец юни 2018г. да предадат владението върху недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр.С.З. на „А.И." ЕООД и да заплатят на „А.И." ЕООД сумата в размер на 4160 лева, представляваща месечен пазарен наем за ползването на същия имот, както и сумата в размер на 2 950.30 лева, представляваща разноски по делото. Преди настоящото изпълнително производство било образувано такова при ЧСИ К.А. № 2261/2013г., което дело било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, потвърдено с Решение на Окръжен съд Стара Загора по в.гр.д. № 3013/2020г. По това изпълнително дело единствените установени принудителни способи, годни да прекъснат изпълнението, били наложения запор върху пенсията на длъжника Х.А. Х. и извършените удръжки от нея до 01.01.2018г. Спрямо тях не били извършвани каквито и да било действия, с които да се прекъсне давността след осъждането им да заплатят сумата в размер на 4160 лева и разноските в размер на 2 950.30 лева, като считат, че спрямо тях същата била изтекла към 12.05.2018г. - пет години след влизане в сила на Решението по гр.д.

№1147/2011г. по описа на Окръжен Стара Загора. Дори да се приеме, че било налице спиране на изпълнението за периода от 19.07.2013г. до 13.01.2014г., то пет годишния период се удължавал, с тези по-малко от 5 месеца или давността била изтекла на 06.10.2018г. Образуваното след това изпълнително дело през 2020г. № 3238 /2020г. по описа на ЧСИ Г.И. и наложения по него запор върху сметката на Г. Х. станали след изтичане на давността. Считат, че бил настъпил факт, изключващ изпълняемото право, а именно - изтекла предвидената 5 годишна погасителна давност, по силата на която било погасено правото на вземане, а от там и принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист от 16.05.2013г. издаден по гр.д. №1147/2011г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Тъй като този факт настъпил след влизане в сила на съдебното решение, за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който да докажат съществуването му.

Съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилагала служебно, поради което 3 правят възражение за изтекла погасителна давност, с която е погасено вземането, а от това се преклудира и правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист. Молят да се приложи и правилото на чл.119 от ЗЗД.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника: „А.И." ЕООД, гр. С., че не му дължат сумата по издадения изпълнителен лист в размер на 7110.30 лева, от които 4160 лева, представляваща месечен пазарен наем за ползването на същия имот, ведно със законната лихва от 15.12.2011г., както и сумата в размер на 2950.30 лева, представляваща разноски по делото, поради изтекла погасителна давност на вземането. Претендират направените разноски.

Ответникът „А.И.“ ЕООД оспорва иска като неоснователен. Моли съдът да го отхвърли. Претендира за направените разноски.

Районният съд за да постанови решението си в този смисъл е приел, за установено, че с Решение № 138/22.03.2013г., постановено по гр.д.№ 1147/2011г. по описа на ОС - Стара Загора, ищците са осъдени да заплатят на ответника по настоящото дело сумата от 4160 лева, представляваща месечния пазарен наем за ползване на недвижим имот: Апартамент №4 с административен адрес гр. С.З., ***, със застроена площ от 79,31 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, считано от 12.11.2010 г. до 12.12.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2950.30 лева, представляващи разноски по делото. Въз основа на цитираното съдебно решение е издаден изпълнителен лист на 16.05.2013 г.

От изп.д. № 2261/2013г. по описа на ЧСИ К.А., рег. №766 на КЧСИ, районният съд е установил, че е образувано въз основа на изпълнителния лист от 16.05.2013г. на 20.06.2013г. С Определение от 19.07.2013 г. по гр.д.

1147/2011г. е спряно изпълнително дело № 2261/2013 г. на ЧСИ К.А.. С Определение №72 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д. 1350/2013г. по описа на Пловдивския апелативен съд е отменено Определението от 19.07.2013 г. по г.д. 1147/2011 г., с което е спряно изпълнителното дело. Определението на Пловдивския апелативен съд е било съобщено на ищците по настоящото дело на 20.01.2014г.

На 10.06.2022г. от ответника е предявен инцидентен установителен иск, с който са оспорени реквизити от съобщение за връчване на Определение №72 от 13.01.2014г. Открито е производство по чл.193 ГПК за установяване автентичността на изявленията, вписани в съобщението. С оглед установяване спорните по делото обстоятелства е назначена съдебна комплексна /почеркова и техническа/ експертиза. От заключението на вещото лице, съдът е намерил, че оспореният документ е редовен, а инцидентният установителен иск по чл. 193 ГПК е неоснователен. Приел е също, че ответникът, чрез процесуалния си представител по гр.д. №1147/2011 г. по описа на ОС Стара 4

Загора е получил Определение № 72 от 13.01.2014г. на 04.03.2014г. и определението е влязло в сила на 11.03.2014г.

От изп.д. № 2261/2013 г. по описа на ЧСИ К.А., районният съд е установил извършени плащания на задължението, чрез удръжки от пенсията на длъжника Х.А. Х., починал на 10.06.2018г. Последното действие, извършено по изпълнителното дело, годно да прекъсне погасителната давност спрямо някой от ищците по настоящото дело, според районния съд е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Г. Х. Х., със запорното съобщение, получено от работодателя на 04.07.2013г. Делото е прекратено от ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с Постановление от 25.06.2020г. С Решение № 223 от 17.08.2020 г. по в.г.д. № 3013/2020 г. по описа на ОС Стара Загора жалбата на взискателя, ответник по настоящото дело е оставена без уважение.

От приложеното към делото изп.дело № 3238/2020г. по описа на ЧСИ Г.И., районният съд е установил, че е образувано на 06.10.2020г. по същия изпълнителен лист. Извършени са изпълнителни действия, годни да прекратят срока на погасителната давност относно процесното вземане:

Наложен е запор върху вземанията от банка ДСК на ищцата К. Х. /като запорното съобщение е получено от банката на 29.10.2020г./ и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Г. Х. /като запорното съобщение е получено от работодателя на същия на 10.11.2020 г./.

Районният съд е посочил, че при чл. 439 от ГПК, длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право. В случая е налице хипотезата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече давност, като за нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.„в” от ЗЗД. В настоящия случай такива са предприети на 20.06.2013г. с образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ К.А.. На 04.07.2013 съдебният изпълнител е връчил запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Г. Х., а по същото изпълнително дело не са извършвани годни действия по отношение на ищцата К. Х., които да прекъснат погасителната давност. Според СтРС това е последното предприето действие за принудително изпълнение спрямо ищците до 25.06.2020г., когато е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради непоискване от взискателя на изпълнителни действия в продължение на две години. Едва на 06.10.2020г. взискателят е представил изпълнителния лист на ЧСИ Г.И., с рег. № 765 и е образувано изпълнително дело № 3238/2020 г. по описа на ЧСИ Г.И.. Съдът счита, че общата петгодишна погасителна давност съобразно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД е изтекла на 04.07.2018 г. по отношение на Г. Х. Х., а по отношение на К. Г. Х., доколкото не са установени годни действия да прекъснат давностният срок, следва да се приеме, че погасителната давност е изтекла на 15.05.2018г. Предприетото действие по образуване на 5 изпълнително дело № 3238/2020 г. е на 06.10.2020г., т.е. повече от две години от изтичането й по отношение и на двамата ищци.