Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 800 от 15.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1468/2024
Вид
Определение № 800
Подписан
15.03.2024
В сила
15.03.2024
Състав
Атанас Стоилов Атанасов, Лилия Недялкова Георгиева, Атанас Николаев Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 800 гр. София, 15.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100601468 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 345, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал.

3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 20.02.2024 год. по НОХД №340/2024 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 12 състав, с което първия съд на основание чл. 248, ал. 1, т.

6 от НПК е изменил мярката за неотклонение на В. Б. М., подсъдим по делото от „Задържане под стража“ в „Гаранция в пари“ в размер на 3000 лева.

С протеста се изразява несъгласие с определението на съда досежно мярка за неотклонение, като се излагат доводи, че същото е немотивирано, неправилно и законосъобразно. Сочи се, че подсъдимия е привлечен в качеството на обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт за „тежко“ (по см. на чл. 93, т. 7 от НК) умишлено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, в което са включени четири деяния. Твърди се, че е налице изискуемото от закона обосновано предположение относно авторството. Във връзка с наличието на опасността от извършване на престъпление, прокурорът изтъква предходно осъждане на подсъдимия, както и че към инкриминираните дати в обвинителния акт, М. е бил с мярка за процесуална принуда по друго дело и при едно от деянията е използвал и физическа агресия. Излагат се съображения, че е проявил агресия на територията на ареста в гр.Кюстендил, като е бил в изпитателен срок на предходно осъждане по НОХД № 275/2023 год. по описа на РС – Сливница. В протеста се излагат аргументи, че подсъдимия М. е нарушавал взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Домашен арест“ и по – леката мярка за неотклонение, каквато е определена от Софийския районен съд – "Гаранция в пари" в размер на 3000 лева, се явява неадекватна и незаконосъобразна.

1

Срещу протоколното определение, постановено в разпоредително заседание на 20.02.2024 год. по НОХД №340/2024 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 12 състав е депозирана и частна жалба от адв. Л. Л., защитник на подсъдимия В. Б. М. на основание чл. 341 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1,т. 3 от НПК, с което първият съд е оставил без уважение искане на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

С депозираната жалба, адв. Л. изразява несъгласие с определението на съда, с което е отказано прекратяването на съдебното производство, като счита същото за неправилно и моли да бъде отменено, като се иска делото да бъде върнато на прокурора и мярката за неотклонение на подзащитния му да бъде изменена в „Подписка“. Алтернативно е изложено искане да бъде потвърдена изменената мярка за процесуална принуда от Софийски районен съд „Гаранция в пари“ в размер на 3000 лева. В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения в хода на досъдебното производство. Твърди се, че е било нарушено правото на подсъдимия да даде обяснения по делото в хода на разследването, като при извършения му разпит в качеството на обвиняем на 21.11.2023 год. е заявил, че желае да даде такива, а впоследствие и с нарочна молба е посочена и конкретна дата, на която ще стори това. Излагат се аргументи, че здравословното състояние на подсъдимия не е позволявало да даде обяснения и не е била предоставена нова възможност от органите на досъдебното производство.

Второто възражение на защитата на подсъдимия, касае предявяването на разследването по делото и назначаването на резервен защитник, при условие че М. е имал упълномощен такъв. Сочи се внезапна активност от страна на органите на досъдебното производство и нежелание да бъде отложено предявяването на разследването, поради възникнал ангажимент на упълномощения защитник на подсъдимия. Твърди се липса на предпоставки на чл. 227, ал. 4 от НПК и лишаване на обвиняемия и неговия процесуален представител от възможността да упражнят правата си по чл. 228 – 230 от НПК. В жалбата се изтъкват доводи относно неправилността на преценката от необходимост и назначаване на резервен защитник, най – вече с оглед неефективността на служебната защита.

В заключение в частната жалба се сочи, че допуснатите нарушения по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК са отстраними в досъдебната фаза на производството и същите са съществени и обосновават отмяна на бъдещия съдебен акт, респективно връщане на делото за ново разглеждане.

В депозираната частна жалба са изложени аргументи и относно мярката за неотклонение, а именно че същата следва да бъде изменена в „Подписка“ предвид неразумно дългият престой на подсъдимия в условията на арест, тъй като и най – леката мярка за неотклонение би изиграла по 2 отношение на него дисциплиниращ ефект и би преклудирала риск от недобросъвестно поведение от негова страна. Твърди се, че първоинстанционния съд изменяйки мярката за неотклонение в „Гаранция в пари“ е неглижирал данните относно обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу М., здравословното му състояние, семейното му положение, професията, възрастта му и др. обстоятелства, както и че посочената мярка за процесуална принуда би създала материално затруднение у подсъдимия, тъй като е непосилна за него. В тази насока се излага довод, че от година и половина В. М. търпи мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ и не полага труд и не е в състояние да завърши средно образование. Заема се становище депозираният протест да не бъде уважаван.

Към частната жалба са приложени и писмени материали (3бр. статии), които изрично е посочено че не следва да се ценят като доказателства, но следвало да бъдат използвани за „добра отправна точка за преценка на професионалната етика и почтеност на изготвилия протеста“ прокурор.

Същите не се вземат предвид от въззивната инстанция при настоящето произнасяне и са неотносими към воденото производство.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

В Софийския районен съд е било образувано НОХД №340/2024 год. по описа на същия съд, НО, 12 състав по внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура на 09.01.2024 год. и съгласно Определение №3/02.01.2024 год. по НЧД №1167/2023 год. по описа на ВКС, постановено по реда на чл.43, т.3 от НПК. С обвинителния акт е повдигнато и предявено обвинение на В. Б. М. за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.

1 от НК. Разпоредително заседание по делото е било проведено на 12.02.2024 год., като първоинстанционния съд е разгледал въпросите визирани в чл. 248, ал. 1, т. 1 – 8 от НПК, като е приел че делото е подсъдно на Софийския районен съд, не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаването на правата на подсъдимия или на пострадалата, конституирал е пострадалото лице в качеството на частен обвинител по делото и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание по общия ред с призоваване на свидетели. Със цитираното определение, мярката за неотклонение на подсъдимия В. Б. М. е била изменена от „Задържане под стража“ в „Гаранция в пари“ в размер на 3000 лева. Съдът, в атакувания от страните съдебен акт е приел, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними в съдебната фаза на производството. Във връзка с възраженията на защитата, каквито се излагат в депозираната частна жалба, Софийският районен съд правилно е посочил, че съдебната фаза на производството е неговата централна такава и респективно подсъдимия има право да дава обяснения по всяко време. Същите аргументи 3 са изложени и касателно второто възражение във връзка с предявяването на разследването и възможността да бъдат събиране доказателства в хода на съдебното следствие, ако е налице такава необходимост.

Първоинстанционният съд е изложил аргументи, че назначената резервна защита е била по преценка на разследващите органи с оглед обезпечаването и приключването на производството.

Относно мярка за процесуална принуда, правилно първият съд е отбелязал, че датата на инкриминираното деяние по настоящето дело (с дати 28.10.2022 год. – 21.07.2023 год.) не попада в определения изпитателен срок на предходно осъждане по НОХД №275/2023 год. по описа на РС – Сливница, тъй като съдебният акт е влязъл в сила на 28.09.2023 год. Маркирано е схематично друго осъждане на подсъдимия, фактът на търпяна друга мярка за процесуална принуда и е отбелязано, че периода, в който се търпи от В. Б. М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, не е значителен. Въпреки това, без да изложи допълнителни доводи, в определението си Софийския районен съд е приел, че е налице занижена опасност по отношение на подсъдимия да се отклони или да осуети воденото производство, както и да извърши престъпление и с този аргумент е изменил мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Гаранция в пари“ в размер на 3000 лева.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частният протест и частната жалба са процесуално допустими, подадени са от легитимирани лица, в установения от закона срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледани по същество, частният протест се явява основателен, а изложените възражения в частната жалба следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

Атакуваното определение, постановено в разпоредително заседание в частта относно произнасянето по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено. Софийският градски съд споделя становището на първата инстанция за липса на съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимия в досъдебното производство и които да налагат прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора.

Настоящият въззивен състав, след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт констатира, че първоинстанционния съд е изпълнил своите задължения в пълнота, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 1 НПК, при което не се констатират допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на контролирания съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото. За пълнота следва да се посочи, че обвинителния акт е ясен и в неговата обстоятелствена част са посочени, датата, времето, мястото, както и в конкретика инкриминирани действия на подсъдимия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени 4 от него и в резултат на които е настъпил вредоносния резултат, произтичащ от засягане на защитаваните обществени отношения. Обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното НОХД, е редовен, годен е да постави фактическите и правни рамки на обвинението, респективно да очертае предмета на доказване по делото.

Досежно първото възражение, съдържащо се в частната жалба и твърдяната на защитата относно непредоставена възможност на обвиняемия да упражни правото си да даде обяснения в досъдебното производство:

От материалите по досъдебното производство се установява, че на 13.11.2023 год. е било извършено от прокурора привличане на В. Б. М. в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 от НК, като същото е било предявено на последния и неговия защитник на в 10.30 часа. Незабавно след това, прокурорът е пристъпил към разпит на М., като му е предоставил възможност да даде обяснения.

Последният е заявил формално желание, като не е дал такива и е изложил аргументи, че е възпрепятстван да стори това с оглед изпитвания от него физически дискомфорт поради данни за заболяване и е направил искане насрочените пред РС – Дупница процесуални действия да бъдат отложени.