Решение № 11294 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11294 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20251110131676 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1,45 лева, представляваща сбор от недължимо платени месечни абонаментни такси, едностранно начислени с фактура № 442081208 от месец януари 2022г., за мобилни услуга № 0885 805 066 А1 М клас VIP 20 и пакет мобилен интернет 5 GB, и мобилна услуга № 0885 805 088 А1 М клас и пакет мобилен интернет 5 GB за отчетния период от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. съгласно Договор № 503554975 за предоставяне на електронно-съобщителни услуги и Приложение № от 03.12.2021г. към него.

Ищецът–„Минолби“ ЕООД твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение възникнало по силата на Договор № 503554975 за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги и Приложение № 1 от 03.12.2021г. към него. Сочи, че съобразно чл. 22.2 на Раздел IV от общите условия месечните абонаментни такси се предплащат ежемесечно от абонатите съобразно уговореното. Излага, че за отчетния период 28.11.2021г.-27.12.2021г. ответникът издал фактура № 332081208, съдържаща месечните абонаментни такси за мобилна услуга № 0885 805 066 А1 М клас VIP 20 и пакет мобилен интернет 5 GB в размер на 18,40 лв. без вкл. ДДС и за мобилна услуга № 0885 805 088 А1 М клас S пакет мобилен интернет 5 GB на стойност от 11,49 лв. без вкл. ДДС. Поддържа, че начислените месечни абонаментни такси са различни от договорените, като по първата мобилна услуга размерът на общите такси съобразно уговореното възлизал на 17,20 лв. без вкл.

ДДС, а по втората – на 10,51 лв. без вкл. ДДС. Твърди, че е заплатил пълния размер на 1 фактурираната сума с включен ДДС. Претендира връщане на надплатената недължима разлика до размера от 1,45 лева с вкл ДДС. Излага, че за посочената разлика ответникът е издал кредитно известие № 652959349 към процесната фактура, с което действие е признал, че я е събрал неоснователно за мобилни услуги № 0885805066 и № 0885805088, следователно дължи връщането й. Моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

Ответникът-„А 1 България“ ЕАД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Не оспорва, че страните са обвързани от договор № 503554975 за електронно-съобщителни услуги, както и че сумата от 1,45 лв. с вкл.

ДДС е начислена във фактура № 442081208 и е получена от него. Възразява срещу дължимостта на претендираната сума с аргументи, че въпросните такси са правилно начислени и кореспондират с предоговорените условия по тарифния план. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да получи процесната сума с доводи, че последната е заплатена от ползвател на мобилната услуга в брой. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването й, съответно задържане на полученото.

С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че страните са обвързани от № 503554975 за предоставяне на електронно-съобщителни услуги, че сумата от 1,45 лв. с вкл. ДДС е включена във фактура № 442081208 и е получена от ответника.

Безспорно по делото е, че ответникът е издал кредитно известие № 652959349 към процесната фактура № 442081208 от 04.01.2022 г. за сумата от 1,45 лева с ДДС с получател ищцовото дружество. Това обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на самото кредитното известие, представено по делото във вид на екранна снимка от билинг системата на А1. Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока стойност за договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез съответното кредитно известие. Съдът приеме, че с издаването на този първичен счетоводен документ, ответникът е признал, че е начислил неоснователно, в повече, за доставените услуги такси в размер на 1,45 лева с ДДС, поради което и надплатената 2 разлика по фактурата, за която е издал кредитното известие, подлежи на възстановяване на ищеца.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на „Минолби“ ЕООД към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да изпълнява като негов представил.

Възможно е да изпълнява и от свое име. Ирелавантни за правния спор са отношенията между ищеца и това трето лице, може да са свързани с дарение, заем и др., т.е. след изпълнението може дори да не възникне право на регрес. Не се представени доказателства, че ответникът е върнал сумата, която е признал, че дължи, т.е. че е погасил задължението си, произтичащо от неоснователно обогатяване, чрез валиден правен способ.

С оглед на това съдът приема, че ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за получаване на сума в размер на исковата претенция. Предвид изложеното съдет приема, че иска следва да се уважи така както е предявен за сума в размер на 1,21 лева или 1,45 лева с вкл. ДДС.

С оглед изричната претенция на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски в размер на 102,26 евро, съразмерно с уважената част от претенциите.

Воден от горното

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 22, вх. 2, ап. 8, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 1,45 лева с ДДС /0,74 евро/, представляваща платени без основание такси за мобилни услуги № 0885805066 и № 0885805088, за която сума е издадено кредитно известие № 652959349 към фактура № 442081208 от 04.01.2022 г., с период на фактуриране 28.11.2021 г. 27.12.2021 г., по Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 3 пред съда – 21.10.2024 г., до погасяването на задължението, както и на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК сумата от 102,26 евро, представляваща сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от претенциите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4