Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 14990 от 17.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 5110/2022
Вид
Разпореждане № 14990
Подписан
17.02.2022
Състав
МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14990 гр. София, 17.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно гражданско дело № 20221110105110 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу Т.

ЛЮБ. В..

Като разгледа заявлението съдът намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В настоящия случай с договора за предоставяне на поръчителство от 14.10.2020 г., сключен между Т. ЛЮБ. В. и [фирма], дружеството е поело задължение към Т. ЛЮБ. В. да сключи договор за поръчителство с [фирма] за обезпечаване задълженията й по договор за кредит, сключен с [фирма], срещу което длъжникът се е задължила да му заплати възнаграждение в размер 463,19 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 35,63 лева, на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит.

Като разгледа този договор, съдът приема, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива поконкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

1

Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към него.

В процесния случай между Т. ЛЮБ. В. и [фирма] е сключен договор за кредит в размер на 1000 лева, по силата на който Т. ЛЮБ. В. се е задължила да върне на дружеството тази сума, заедно с уговорена възнаградителна лихва в общ размер 1096,81 лева, платими на 13 погасителни вноски. Чрез договора за предоставяне на поръчителство е договорено допълнително парично задължение за Т. ЛЮБ. В. под формата на възнаграждение в размер на 463,19 лева – тоест почти половината от размера на кредита. Срещу получаването на това възнаграждение [фирма] се е задължило да сключи договор за поръчителство с [фирма], по силата на който евентуално да заплати дължимите от Т. ЛЮБ. В. суми по договора за кредит при неизпълнение на задълженията й, като в случай на плащане същият разполага с правото да получи, както платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на плащането (чл.

143, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намира, че липсва еквивалентност на престациите на страните по договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във вреда на Т.

ЛЮБ. В. и води до неоснователно обогатяване на [фирма] за нейна сметка. Тези съображения налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Тоест същият не е породил предвидените с него правни последици, включително вземане за възнаграждение в полза на заявителя.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. ЛЮБ. В. следва да бъде отхвърлено в частта за сумата 320,67 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 60 лева – такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения, поради следните съображения:

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя. Заплащането на посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за разходи и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

По изложените съображения Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на [фирма] срещу Т. ЛЮБ. В. в частта за сумите 320,67 лева – възнаграждение за гаранционна сделка и 60 лева - такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения.

Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3