Решение № 158 от 30.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20261001000046 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1507 от 28.10.2025 г. по търговско дело № 1612/2022 г. на Софийски градски съд, TO, VI-9 състав е осъдено „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК 203215490 да заплати на Община Шабла, код по БУЛСТАТ 000852957 на основание чл.

92, ал. 1 ЗЗД сумата 281 993,93 лева, представляваща неустойка по чл. 24, ал. 3 от договор за възлагане на обществена поръчка № Д-98/22.06.2021 г., заедно със законната лихва от 29.08.2022 г. до погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 10 183.12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.04.2022 г. – 28.08.2022 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 35 429,97 лева – разноски по делото, като искът за заплащане на мораторна лихва е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 731,44 лева, за периода 15.04.2022 г. – 20.04.2022 г. и за 29.08.2022 г.

Ответникът „Парсек Груп“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против решението в осъдителната му част с искане за неговата отмяна и отхвърляне исковете на Община Шабла. Поддържа, че дружеството не е подписвало протокол за откриване на строителна линия и ниво на строеж, от който момент тече срокът за изпълнение, включително чрез пълномощник, поради което своевременно бил оспорил представеното от ищеца заверено копие на Заповед № 38/31.08.2021 г. за назначаване технически ръководител на обекта. Въпреки оспорването ищецът не представил оригинал на заповедта. СГЕ не установила, че подписа в заповедта не е на Б. Б., тъй като това не било възможно въз основа на копие. Съдът правилно заключил, че лицето, подписало протокол обр. № 2 няма представителна власт, но неправилно приложил чл.

301 ТЗ. Дружеството изрично оспорило подписването на такъв протокол в отговор на писмо на ищеца от 29.03.2022 г., като съдържало имплицитно оспорване на действията, извършени без представителна власт. Липсата на протокол обр. 2 означавало, че срок 1 за изпълнение не е започвал да тече.

На следващо място се сочи, че община Шабла прекратила договора без да даде подходящ срок за изпълнение, а и не доказала безполезност на забавеното изпълнение.

Дадените 10 дни били крайно недостатъчни. От друга страна с отговора на исковата молба било предложено изпълнение. Такова обаче не можело да започне, тъй като липсвал подписан протокол обр. 11, какъвто следвало да инициира възложителя, а без такъв строителството би било незаконно. От своя страна възложителят показал, че не желае изпълнение, тъй като на 18.04.2022 г. обявил нова обществена поръчка със същия предмет.

На следващо място се сочи, че изпълнение не започнало, тъй като не било получено възлагателно писмо от възложителя според изискването на Раздел V, чл. 4, ал. 1 от договора. Не били налице и предпоставките за подписване на протокол за линия и ниво обр. 2, тъй като преди това за обекта не бил подписан протокол по чл. 7, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 – протокол за предаване и приемане на одобрения проект и влязло в сила разрешение за строеж. Последното не се и намирало в публикуваната при обявяване на обществената поръчка документация.

Поддържа се, че община Шабла предприела прекратяване на договора без да са налице предпоставките за това – възложителят не изпълнил своите задължения по договора, от които зависело изпълнението.

Изложени са доводи за неправилност извода на съда, че процесната неустойка не е нищожна. Нейният размер бил прекомерен, поради което същата е нищожна. Тъй като ищецът не твърдял да е претърпял вреди, тя нямала и обезщетителна функция, а само санкционна. При преценка действителността на неустойката следвало да бъдат съобразени някои обстоятелства: че неустойка е предвидена само по отношение на ответника; изпълнението на договора било обезпечено и с гаранция за изпълнение; и със застраховката на ответника „Професионална отговорност“ на строителя; неустойката била административно наложена на ответника и страните не били равнопоставени. Възложителят вече бил получил обезщетение чрез усвояване на гаранцията за изпълнение на договора. В случая не било приложимо и ограничението по чл. 309 ТЗ, тъй като сделката не била сключена между търговци. Тъй като приватизационният договор не бил търговска сделка, а договорът за обществена поръчка бил идентичен, то и последният не бил търговска сделка. Неустойката била прекомерна и следвало да бъде намалена от съда. Освен това не било допустимо присъждане на лихва върху неустойка, поради което СГС неправилно присъдил такава.

Ищецът Община Шабла е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Изложени са доводи, че макар правилно СГС да приел, че представения протокол за откриване на строителна линия обвързва ответника, неправилно приел, че той не е подписан от надлежно упълномощено лице.

Ищецът бил посочил, че това е П. П., която надлежно била упълномощена да подписва актове с представената Заповед № 38/31.08.2021 г. Самият ответник посочил в документацията по обществената поръчка – Доказателство № 6, че г-жа П. П. ще бъде технически ръководител на обекта и че тя работи на трудов договор при ответника.

Освен това СГС неправилно приел, че Заповед № 38 не доказва представителна власт на П. П., като неправилно приел кой носи доказателствената тежест да установи оспорването на заповедта, а тя била на ответника, тъй като носела подписа на неговия управител. Неправилно съдът приложил и правилата на чл. 183 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на всички останали оплаквания на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно 2 правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че решението на СГС е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Община Шабла е твърдял в исковата си молба, че на 22.06.2021 г. между него и ответника „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка № Д-98/22.06.2021 г., обявена на 19.10.2020 г. На ответника било възложено изпълнението на строително-монтажните, консервационните и реставрационните работи и други дейности на обект Археологически парк „Дуранкулак-Хаманджия“ срещу възнаграждение от 939 979.76 лева без вкл. ДДС. Към момента на обявяване на поръчката на интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки били публикувани и достъпни за всички участници в процедурата разрешението за строеж, разрешение за поставяне на временни преместваеми обекти и съоръжения и заповед за одобряване на инвестиционен проект.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора срокът за изпълнение на възложената работа бил шестмесечен и започвал да тече от подписване на протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линя и ниво на строежа, предвиден в Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. На 27.09.2021 г. бил съставен протокол обр. № 2, подписан от всички предвидени в Наредбата лица, вкл. и от техническия ръководител на строежа, назначен със заповед на управителя на изпълнителя. Възлагателно писмо било връчено на изпълнителя на 14.10.2021 г. чрез централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ /ЦАИС ЕОП/ при условията на чл. 9к, ал.

2 и 3 ППЗОП, тъй като изпратеното по-рано по пощата писмо не било получено от ответника. След изтичане на срока за изпълнение - на 28.03.2022 г., комисия, определена от кмета на Общината, извършила проверка на обекта. Било установено, че изпълнителят не бил започнал работа. С изявление, обективирано в писмо изх. № К336-4/29.03.2022 г., ищецът упражнил правото си да развали договора по чл. 19, ал. 1, т. 4 - с десетдневно писмено предизвестие. Същото било получено от изпълнителя чрез електронната система на 29.03.2022 г., а чрез куриер – на 05.04.2022 г. Предвид развалянето на договора с изтичане срока на предизвестието, за ищеца възникнало вземане за неустойка по чл. 24, ал. 3 в размер на 30% от общата стойност на договора или в размер на 281 993,93 лева. Ищецът поканил ответника да я заплати – с предизвестието от 29.03.2022 г., както и с писмо К 336-6/11.04.2022 г., получено на същата дата. Изпълнителят отказал плащане. Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 281 993,93 лева - неустойка, заедно със законната лихва от 29.08.2022 г. до погасяване на задължението; 10 731,44 лева лихва за забава върху дължимата неустойка за периода 15.04.2022 г. - 29.08.2022 г.

Претендира разноски.

Ответникът „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД е оспорил наличието на облигационно отношение - договорът не бил подписан от лице, снабдено с представителна власт.

Освен това е поддържал, че срокът за изпълнение на договора не бил започнал да тече.

Представеният по делото протокол образец № 2 не бил подписан от лице, снабдено с представителна спрямо него власт. Неавтентични били подписите на управителя в заповедта за определяне на технически ръководител на строежа, оправомощен да участва при съставянето на протокол обр. 2, и на техническия ръководител, положен в 3 протокола. Оспорил е редовността на протокол обр. № 2, като е поддържал, че не били налице предпоставките за съставянето му. Ищецът не разполагал с и не му бил предал разрешение за строеж, поради което не бил съставен и протокол обр. № 1. Поддържал е от своя страна, че срокът за изпълнение започвал да тече и от връчване на възлагателно писмо, каквото не получил – изпратеното по електронен път на 14.10.2021 г. не било изпратено от профила на Общината, като не се установявало и съдържанието му. Наред с това е поддържал, че ищецът бил неизправна страна по договора - бил в неизпълнение на задълженията си по чл. 13, ал. 1, т. 3 и 7 от договора – не го уведомил за определения консултант, който щял да упражнява строителен надзор на обекта, както и за определеното лице, което да подписва документи за обекта. Евентуално поддържа, че с изявлението за разваляне на договора не му бил даден подходящ срок за изпълнение, макар той да предложил такова. Изложил е доводи, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Евентуално е релевирал възражение за намаляването й като прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди. Молил е съдът да отхвърли исковете.

За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са СГЕ и СТЕ и свидетелски показания.

Ищецът е представил договор № Д-98/22.06.2021 г., подписан за „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД от законния му представител - управителя Б. Б.. Съгласно заключението на изслушаната съдебно-почеркова експертиза подписът е положен от посоченото лице /л. 757/. Пред настоящата инстанция не се и поддържа възраженито, че договорът е неавтентичен. По силата на този договор ответникът се е задължил да извърши строително монтажни, консервационни и реставрационни работи и останалите дейности по одобрен работен инвестиционен проект на обект Археологически парк „Дуранкулак – Хаманджия“ в Община Шабла в рамките на изпълнение на проект № ROBG-407-„Въстановяване на уникалното общо културно наследство и насърчаване на съвместния туристически продукт „Хаманджия– първа цивилизация на стара Европа“ /чл. 1, ал. 1/. Възложителят се задължил да заплати възнаграждение в размер на 939 979,76 лева без ДДС /чл. 2, ал. 1/.