Решение № 67 от 20.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20215000500590 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 268277/25.08.2021г., подадена от „....“ООД, ЕИК ...., чрез пълномощник адв.М.Г., срещу Решение № 260175/05.07.2021г., постановено по гр.д.№ 149/2019г. по описа на ОСС.З., с което се отхвърлят като изцяло неоснователни и недоказани исковите претенции на „....”ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр.С.З., кв.“К.Г.“, ул.“З.“ № 2, представлявано от управителя С.К.С., срещу В.

К. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр.С.З., ул.“З.“ № 2, ет.2 за заплащане на сумата общо главница 96 294 лв., представляваща стойността на извършените множество отделни подобрения в недвижимия имот - дворно място, находящо се в гр.С.З., кв.“К.Г.“, ул.“З.“ № 2, представляващо поземлен имот с идентификатор ...... по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С.З. с площ 630 кв.м. при съседи ПИ ...., заедно е построения в мястото Цех за сладкарски изделия със застроена и разгърната площ 181, 76 кв.м., заедно с 1 пристройка и надстройка, представляващи жилище и включващи пристройка със застроена площ 21.96 кв.м., представляваща самостоятелно стълбище за втория етаж и надстройка над цеха за сладкарски изделия /втори етаж/ със застроена площ 213.49 кв.м., с обща застроена площ на жилището 235.45 кв.м., заедно с таванско помещение, обособено в подпокривното пространство със застроена площ 143.44 кв.м., ведно със законната лихва за забава върху тях за периода от 22.12.2016г. до 22.12.2019г. в размер на 29 316.14 лв.

Във въззивната жалбата се изразява становище, че обжалваното решение е недопустимо, а евентуално – неправилно и необосновано.

Направени са оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със задължението за изготвяне на доклад на делото, също при произнасяне по доказателствените искания на ищеца, както и за нарушения на материалния закон във връзка с даването на неправилна правна квалификация на предмета на делото.

Възразява се, че първоинстанционния съд е нарушил и чл.235 ал.1 т.2 ГПК, като е направил фактически изводи без доказателства. Оспорва се приетото в мотивите на решението, че описаните в исковата молба подобрения не са извършени в периода 2015г,- 2016г., тъй като жилищната сграда е въведена в експлоатация на 07.03.2014г. и описанието й в договор за учредяване на право на ползване /нотариален акт № ...... по описа на нотариус per. № .../ е като на сграда в изцяло завършен вид. Счита се, че изводът на съда, че „дейностите по топлоизолацията както и всички останали претендирани подобрения, са били извършени и налични към 14.03.2014г„ когато сградата е въведена в експлоатация“, не е подкрепен с доказателства и почива единствено на предположение, че външната топлоизолация е следвало да бъде извършена преди въвеждане на сградата в експлоатация. Поддържа се, че по делото липсват доказателства дали към въвеждане на сградата в експлоатация е имало фактически направена външна топлоизолация, какъв е бил вида й и дали към този момент са били извършени останалите подобрения, че тези строителни дейности не предполагат незавършен вид на сграда и че подобрения в сграда могат да се извършват и след нейното въвеждане в експлоатация.

Оспорва се като недоказан изводът на съда, че претенцията на ищеца е погасена по давност. Намира за неверни изводите в обжалваното решение, 2 че ищецът не е представил никакви доказателства за претендираните подобрения, както и не е посочил причината поради която едно търговско дружество е извършило подобрения в жилищна сграда. Поддържа, че когато едно вземане почива на принципа на неоснователно обогатяване, каквото е воденето на чужда работа без пълномощие, липсва основание за извършване на подобренията. Ето защо, счита, че е обективно невъзможно да се посочи причина за извършване на подобрения и че липсата на основание за извършване на подобрения не може да обоснове отхвърляне на претенция за тяхното заплащане. Излага съображения, че при направени твърдения за знание и непротивопоставяне на собственика, такъв извод е относим единствено до правилната правна квалификация на иска, а не до решението по същество.

Оспорва се като неправилен и противоречащ на материалния закон изводът на съда за липса на обогатяване на ответницата поради факта, че ищцовото дружество има право на ползване върху дворното място, а С.К.С. върху жилищната сграда. Поддържа, че обогатяването настъпва в правната сфера на собственика на вещта, тъй като нейната стойност е увеличена в резултат на извършените подобрения . Посочва, че по времето, когато са извършени подобренията, ответницата е живяла в жилищната сграда и не се е противопоставила на извършването им. Счита, че вероятните предположения за погасяването на правото на ползване и амортизацията на подобренията към един бъдещ момент нямат връзка с предмета на заявената претенция и че такива бъдещи несигурни събития не отнемат правата на подобрителя на недвижим имот, чието право на ползване е само върху част от дворното място.

Наред с въззивната жалба, от „....“ ООД е подадена и частна жалба с вх.№268851/29.09.2021г. срещу Определение № 260650/20.09.2021г., постановено по гр.д.№ 149/2019г. по описа на ОС- С.З., с което първоинстанционното решение е допълнено в частта за разноските, като е осъдено дружеството да заплати на ответницата В. К. С. сумата от 5150 лв разноски за адвокатско възнаграждение

Иска се решението да бъде обезсилено като недопустимо или ако съдът го приеме за допустима, да бъде отменено като неправилно, като бъдат уважени предявените искове.

3

От въззиваемата В. К. С. е подаден отговор на въззивната жалба, с които се оспорва същата като неоснователна и се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Във връзка с горното са наведени са конкретни доводи и възражения, които ще бъдат обсъдени по-нататък в изложението.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Ищецът „....“ООД е предявил главен иск с правна квалификация по чл.61, ал.1, вр. чл.60 от ЗЗД за осъждане на ответницата В. К. С. от гр.С.З., да му заплати сумата от общо 96 294 лв, съставляваща стойността на направени от и за сметка на дружеството подобрения в имот, нейна собственост, които са увеличили значително стойността му. Въззивният съд определя посочената правна квалификация, с оглед твърденията на ищеца, на които е основан главният иск, а именно, че ищцовото дружество, явяващо се държател на част от процесната сграда (1-ви етаж, съставляващ цех за сладкарски изделия), както и на поземления имот, в който е построена (без 81 кв.м), по силата на запазено в негова полза вещно право на ползване (за срок от 20г.), е предприело една чужда работа (на собственика на имота В. С.), изразяваща се в извършване по своя инициатива и за своя сметка на описаните в ИМ строително-монтажни работи (СМР) в останалата част от сградата, ползвана от собственика В. С., както и в дворното място, със знанието и без противопоставянето й, и изцяло в нейна полза, без извършването на тази работа да му е възлагано от нея. Доколкото, според ищеца, извършените СМР са били с характер на полезни разноски, с които се е увеличила стойността на имота, с предявеният иск се претендира осъждане на ответницата, като собственик на имота, в който са направени подобренията, да заплати на ищцовото дружество сторените полезни разноски за изпълнението им, заедно със законната лихва за забава за период от 3г. преди завеждане на делото.

Независимо че първоинстанционният съд е приел, че искът, с който е сезиран е по чл.59 ЗЗД, според настоящата инстанция, решението му не е недопустимо. В практиката си, ВКС приема, че ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за 4 произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхват на търсената защита. В настоящия случай, окръжният се е произнесъл по правнорелевантните факти, на които е основан иска, но неправилно ги е квалифицира под нормата на чл.59 ЗЗД.

В тази връзка, съдът съобрази и постановките на Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, съгласно което, държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС, като неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота и извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията.

Наред с главния иск, от ищеца е предявен и кумулативно съединен акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за осъждането на ответницата да му заплати обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.12.2016г., до предявяване на исковата молба - 22.12.2019г., в размер на 29 316.14 лв.

В ИМ се твърди, че ответницата В. К. С. е собственик на недвижим имот - дворно място в гр.С.З., кв.“К.Г.“, ул.“З.“ № 2, представляващо поземлен имот с идентификатор ...... по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. С.З., с площ 630 кв.м., заедно с построения в мястото Цех за сладкарски изделия със застроена и разгъната площ /РЗП/ 181,76 кв.м., заедно с пристройка и надстройка, представляващи жилище и включващи пристройка със застроена площ 21.96 кв.м., която е самостоятелно стълбище за втория етаж и надстройка над цеха за сладкарски изделия /втори етаж/ със застроена площ 213.49 кв.м., с обща застроена площ на жилището 235.45 кв.м., заедно с таванско помещение, обособено в подпокривното пространство, със застроена площ 143.44 кв.м. Посочва се, че ответницата е придобила правото на собственост върху горепосочения имот въз основа на договор за покупко-продажба от 21.06.2013г, обективиран в нотариален акт 5

№ ...... по описа на Служба по вписванията и договор за учредено право на строеж от 16.08.2011г., обективиран в нотариален акт № .......... по описа на Служба по вписванията, сключени с „....“ООД.

Ищцовото дружество твърди, че се явява ползвател на описания поземлен имот и на цеха за сладкарски изделия, находящ се на първия етаж на сградата, което право си е запазило при сключване на договора за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № ..... от 21.06.2013г. по описа на Служба по вписванията, безвъзмездно и за срок от 20 г., считано от датата на сключване на посочения договор.

Горепосочените факти не са спорни, а и се установяват от представените по делото писмени доказателства. По делото няма спора, а и се установява от ангажираните пред настоящата инстанция актуални скици от КК за процесния имот и проект за изменение на КК за ПИ ...... и ПИ ...... от м.11.2014г., че тези два имота, които са прехвърлени от ищцовото дружество на ответницата с горепосочения договор за продажба на от 21.06.2013г., обективиран в нот. акт №..., том 2, рег.№2569, дело №284/2013г. на нотариус Х.С., през 2014г. са обединени в един с ид. ...... Съответно, цехът за сладкарски изделия, находящ се в същия, е с нов ид. ........1, на етаж 1 от сграда с ид. ........, на 1 ниво, с предназначение на СОС - друг вид СОС.

От данните по представените скици от КК е видно, че на ет.2 от процесната сграда с ......., над СОС с ид. ........1, е разположен СОС с ........2, с предназначение: жилище, апартамент, бр. нива – 2, с площ по документи – 21,96 кв.м и 213,49 кв.м, с прилежащи части:таванско складово помещение с площ 143,44 кв.м. Именно в тази част от сградата, ищцовото дружество твърди да са извършените за негова сметка подобрения, предмет на предявения иск.