Определение № 23118 от 19.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23118 гр. София, 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно частно гражданско дело № 20251100512651 по описа за 2025 година производство по реда на чл. 274-279 от ГПК:

Образувано е по частна жалба срещу Определение № 38131 от 12.09.2025г., постановено по гр.д. № 36929/2023г. на СРС, 159 с-в, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 от ГПК.

Жалбоподателят - ЕАД „Д.М.", счита, че дължимата му се сума била изчислена неправилно.

Ответникът по жалбата – „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, счита, че определението е правилно, а жалбоподателят е известен с процесуални злоупотреби. Не се дължало и ДДС.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното: от фактическа страна:

Първоначалният предмет на иска са 50 лева, платени по недействителни клаузи „фаст“ и „флекси“– чл. 11 от Договор от 18.11.2020г. за заем № 40002095298, сключен между страните, както и констатиране на недействителността. Претенцията е оспорена.

Отговорът е обширен (л. 77-89).

В хода на производството, главницата е увеличена на 381,78 лева.

Искът е уважен, като на процесуалния представител е присъдена сумата от 480 лева.

СРС е приел в процедурата по чл. 248 от ГПК – в атакуваното определение, че няма причина за изменение на решението в частта за разноските. от правна страна:

На настоящата въззивна инстанция е известно, че довереникът на ищеца 1 злоупотребява с процесуални права (О. на СГС от 29.10.2025г. по ч.гр.д. № 11770/25г.), но настоящата хипотеза не е съвсем идентична.

От една страна, ищецът следва да е наясно какво точно е заплатено, а ответникът – какво му е било платено (л. 88), което в някаква степен е сторено от дружеството.

От друга, относно двете „услуги“ съществува непротиворечива практика и то от значително време, че те са хипотеза на неравноправна клауза – например: Определения на СГС: по в.ч.гр.д. № 14350/21г. и № 888/22г.; № 5649/22г. и № 7778/22г., цитирани в Разпореждане на СРС, 76 с-в от 07.10.2022г., гр.д. № 52974/2022г. (заповедно производство), потвърдено с О. № 10703 от 26.10.2022г. на СГС, ЧЖ-I-Д, по ч.гр.д. № 10982/2022г., в частта относно двете услуги. Заявител е бил именно ответникът по жалбата.

Изложеното се отнася и до двете страни в производството, то е могло да приключи с твърдение за плаща, а това предполага комуникация с доверителя, и признание от страна на дружеството, че сумата се дължи. Огромният бланкетен отговор и бил излишен, както и усложняването на производството със ССчЕ.

Установителният иск би имал смисъл само, ако не е налице пълно плащане, но такова се твърди, признава, а и е установено в решението. В тази хипотеза е спорно доколко претенцията е допустима, тъй като всеки осъдителен иск съдържа в себе си и установителна част. Или, причината за кумулирането на претенциите е само опит за изкуствено увеличаване на евентуалното адвокатско възнаграждение.

При този интерес от 381,78 лева, да се претендират 3 Х 480 лева с ДДС (всяка от клаузите е приета от адв. М. като самостоятелн иск) е хипотеза на злоупотреба (Освен това следва да се отбележи, че претенцията за присъждане на разноски в размер на 600 лв. по иск с цена 119,34 лв. представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство - О № 466 от 1.12.2020г. по ч.гр.д. № 2980/2020г. на III ГО на ВКС; Определение № 305 от 31.07.2024 г. на ОС - Смолян по в.ч.гр.д. № 282/2024г. и Определение № 357 от 13.09.2024 г. на ОС - Смолян по в.ч.гр.д. № 363/2024г.).

Освен това, Наредба за заплащането на правната помощ е препоръчителна, а не задължителна за съда. Т.е., определената сума е с ДДС, а данък се дължи - Решение на съда (първи състав) от 23 октомври 2025 година, по дело C 744/23г. по разноските:

Предвид претенцията на жалбоподателя – разноски относно разноски не се присъждат (например: Определение № 50233/11.10.2022г. по ч.гр.д. № 1975/2022г. на ВКС, I г.о.; също Определение № 110/14.04.2020г. по ч.гр.д. № 4924/2019г. на ВКС, IV г.о.;

Определение № 174 от 26.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 560/2021г., III г.о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев).

2

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕАД „Д.М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021г. по описа па 24 с-в на СГС представлявано от Д.М. М., срещу Определение № 38131 от 12.09.2025г., постановено по гр.д. № 36929/2023г. на СРС, 159 с-в, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3