Решение № 260677 от 20.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №

260677

20.05.2021г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД - VII-ми граждански състав

На 22.04.2021г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА

ЧИПОВА

Секретар: Ангелина

Костадинова като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №333 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е.Р.Т., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника адв.Х.Д., срещу

Решение №260022 от 04.01.2021 г., постановено по гражданско дело № 8824 по описа за 2019 г. на Пловдивски районен съд, ХІII гр. състав, с което са отхвърлени предявените от него искове за осъждане на М.Г.Т., ЕГН: **********, да му заплати сумата от 10 500 лева, представляваща половината от продажната цена по сключен между страните и Ц. Д. Д. договор за покупко-продажба от 09.03.2016 г., обективиран в нотариален акт вх. № 12058, акт № 64, дело № 8344/2016 г. на Служба по вписванията гр. София, на недвижим имот, притежаван от страните в режим на съпружеска имуществена общност към момента на сключване на договора, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, която сума е получена изцяло от ответницата по банков път, сумата в размер на 1041,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 06.06.2018 г. – 28.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му от въззивния съд и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да бъдат уважени предявените искове, ведно със законните последици.

Постъпил е писмен отговор от М.Г.Т., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. С.Ж., в който се оспорва основателността на въззивната жалба с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността му намира наведените от ищеца с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение за основателни.

Решението е постановено при дадена неправилна правна квалификация на предявения от ищеца главен иск-чл.284 от ЗЗД. С твърденията си по исковата молба и дадените пояснения , ищецът Е.Р.Т., ЕГН: **********, е определил кръга на релевантните към спора факти, както и търсената защита, а именно, че страните са бивши съпрузи, като на 09.03.2016г. по време на брачния си съюз са продали на трето лице притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, за сумата от 10750 евро.

Продажната цена била изплатена от купувача по банковата сметка на ответницата, с изричното съгласие на ищеца обективирано в договора за покупко-продажба. С Решение от 02.01.2018 г., постановено по бр. д. № 16964/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, е одобрено споразумението между страните за прекратяване на гражданския брак, като съдът не се е произнесъл относно имуществените отношения.С прекратяването на брака бившата съпруга е следвало да предаде на ищеца половината от продажната цена на съсобствения им недвижим имот в размер от 5375 евро с равностойност

10500 лева, което тя не е сторила и въпреки връчената й нотариална покана на 29.05.2018г.Така мотивиран ищецът е отправил искане до съда за осъждане на ответницата , да му заплати сумата от 10 500 лева, представляваща половината от цена на продадения от страните недвижим имот, която сума ответницата е получила от името на ищеца , но не му е предала.

При гореизложените в исковата молба твърдения и предявен иск от единия от бившите съпрузи, срещу другия бивш съпруг за изравняване на икономически създаденото по време на брака неравенство, съдът е длъжен да квалифицира иска като такъв по чл.59,ал.1 от ЗЗД и да разгледа спора на основата на неоснователното обогатяване, в който смисъл са решение №238/06.02.2017г. по гр.д.№1454/2016 на ВКС, ГК, IV г.о. , решение № 59 от 22.4.2010 г. по гр.дело № 387/2009 г . на

ВКС, ГК, IV г.о.

Районният съд в мотивите на постановеното първоинстанционно решение е разгледал заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава и заявеното искане за присъждане на парична сума, и в този смисъл не е излязъл от търсената защита и не е постановил недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК, а е нарушил материалния закон като е дал неправилна правна квалификация на иска, което е основание за отмяна на неправилното решение в частта му по отхвърлен иск по чл.

284 от