Решение № 560 от 05.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА в присъствието на прокурора С. Д. Т. като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601926 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда от 02.02.2026 г., постановена по НОХД № 17415/25 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия Р. Т. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което, при условията на чл. 54 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, при първоначален общ режим.

Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата И. А. Р. за виновна в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което, при условията на чл. 54 от НК, й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален общ режим.

В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, както и тези, сторени в рамките на ДП.

Против присъдата в законоустановeния срок е постъпила жалба от адв. Ц. Б. – упълномощен защитник на подс. А., ведно с допълнение към нея, с които се оспорва правилността на съдебния акт като незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Алтернативно се моли за наказание „пробация“ или намаляване на размера на наказанието до неговия минимум. Изразява се недоволство от това, че съдът се доверил изцяло на свидетелските показания, включително по отношение на липсващата стока от магазина, без да бъде изготвена съдебно-оценителна експертиза, която да прецени реалната стойност на всеки артикул, формирането на неговата цена и отразяването на неговата липса. В тази връзка се прави доказателствено искане за 1 назначаване на съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), с подробно посочени в допълнението към жалбата въпроси, както и искане да бъде допуснато разглеждане на видеозаписите в съдебна зала, с оглед проверка твърденията на вещите лица. Същото искане се поддържа и в с.з.

Против присъдата в законоустановeния срок е постъпила жалба и от адв. Д. Д.Филипова – служебен защитник на подс. Р., която също намира присъдата за неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неизяснена фактическа обстановка, както и с явно несправедливо наложено наказание. Също се изразява недоволство от липсата на изготвена СОЕ, която да се произнесе по вида, броя и реалната стойност на липсващите стоки. Първоинстанционният съд не бил взел предвид чистото съдебно минало на подс. Р. и наложил ефективно наказание, без да обсъди смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. В тази връзка, алтернативно се моли за изменение на присъдата в частта за наказанието, като се наложи наказание „пробация“ или приложение на чл. 66 от НК. Също алтернативно се моли за връщане на делото за ново гледане от СРС. В с.з. назначеният служебен защитник за въззивното производство адв. Й. се присъединява към искането на адв. Б. за назначаване на СОЕ.

Срещу двете въззивни жалби не е постъпвало възражение от СРП.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, поради което остави без уважение депозираното искане за назначаване на СОЕ, доколкото в рамките на първоинстанционното съдебно следствие са приобщени достатъчни доказателства, които да отговорят на този въпрос, като отделно Съдът не намери необходимост от оглед на приобщени по делото видео записи в съдебна зала.

В хода по същество пред въззивната инстанция защитникът на подс. А. намира първоинстанционната присъда за незаконосъобразна и неправилна, като поддържа възраженията си, изложени в допълнението на въззивната жалба. Присъдата и наложеното с нея наказание били в недостатъчна степен обосновани, размерът на определеното наказание от пет години лишаване от свобода също не бил прецизиран с оглед съдебното минало на подсъдимия. Моли се за съдебен акт, който да отмени осъдителната присъда на СРС, като я замени с оправдателна. Алтернативно се моли наказанието да се редуцира до минималния размер и в условията на условност.

Служебният защитник на подс. Р. се присъединява към доводите на адв. Б., като отбелязва, че оценъчната дейност на първия съд била неправилна. Визират се разпитите на свидетелите и приложената техническа експертиза, според която видео запис от охранителните камери за дата 28.07.2022 г. не съществувал и бил негоден за възпроизвеждане на кадри. Касаело се за неправилна оценъчна дейност в последствие върху един несъществуващ запис. В тази връзка се моли за отмяна изцяло на съдебния акт и постановяване на нова, оправдателна присъда.

Представителят на СГП счита жалбите за неоснователни, тъй като СРС правилно бил приел, че обвинението било доказано по безспорен и несъмнен начин, както изисквал процесуалния закон. Обвинението било доказано от свидетелските показания на свидетелите Ж.В., С.Ц. и Е.Г. като от доказателствата по делото не се установявали основания тези показания да бъдат подложени на съмнение. Обвинението се доказало също от записа от охранителните камери в търговския обект, които били подложени на изследване. Съдът следвало да съобрази, че в заключението на експертизата било посочено, че изображенията били негодни за лицево идентификационно изследване с технически средства, но същевременно в същото заключение било посочено, че качеството на записа позволявало заснетите лица да бъдат разпознати от очевидци или от такива, които ги познават.

Свидетелката Г. била разпознала подсъдимите по категоричен начин, поради което 2 присъдата на първоинстанционния съд била правилна, включително и по отношение на размера на наложеното наказание.

В своята последна дума всеки един от подсъдимите А. и Р. моли за оправдателна присъда.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, доколкото са депозирана в срок и то от активно легитимирана страна, каквито се явяват двамата подсъдими и техните защитници.

По същество жалбите се явяват основателни досежно необходимостта от отмяна на първоинстанционния съдебен акт, макар и на различно основание.

Въззивният съд счита, че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви към произнесената първоинстанционна присъда. Съображенията на въззивния състав в тази връзка са следните:

СРС е бил сезиран от СРП с обвинителен акт, в който спрямо подс. Р. А. е било предявено обвинение със следните параметри:

За това, че на 28.07.2022 г., около 20:32 часа в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100 МОЛ „Парадайс“, магазин „Спорт Вижън“, в съучастие като извършител с И. А. Р., извършител, отнел чужди движими вещи - 3 бр. черни тениски „Найк” на обща стойност 179,97 лева, 3 бр. червени тениски „Найк” на обща стойност 209,97 лева, 4 бр. черни къси панталони „Найк” на обща стойност 519,96 лева, 3 бр. тъмносини къси гащи „Адидас“ на обща стойност 230,97 лева, 2 бр. черни якета „Найк” на обща стойност 459,98 лева, 7 бр. черни тениски „Найк” на обща стойност 489,93 лева, 4 бр. червени тениски „Найк” на обща стойност 279,96 лева, 3 бр. синьо-зелени тениски „Адидас“ на обща стойност 230,97 лева, 3 бр. бели тениски „Найк” на обща стойност 179, 97 лева и 3 бр. бели тениски „Найк” на обща стойност 149,97 лева - всичко на обща стойност 2931,65 лева /две хиляди деветстотин тридесет и един лева и шейсет и пет стотинки/, собственост на „Спорт Вижън” ЕАД, от владението на Ж.Г.В. - управител на магазина, без нейното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата била извършена при условията на повторност – извършил престъплението, след като бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - по НОХД № 4500/2021 г. на СРС, 97-ми състав, е одобрено споразумение, в сила от 19.10.2021 г., с което на Р. А. е наложено наказание „пробация“ за престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1; по НОХД № 13412/2021 г. на СРС, 12-ти състав, в сила от 20.05.2022 г., му е наложено наказание „обществено порицание“ за престъпление по чл.

194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т .4 и 5 от НК, като е определено едно общо най-тежко наказание между тези по НОХД № 4500/2021 г. и по НОХД 13412/2021 г.; по НОХД № 3163/2022 г. на СРС, 131-ви състав, със споразумение, влязло в сила на 11.07.2022 г., му е наложено наказание „пробация“ за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, и случаят не е маловажен – гореизложеното представляващо престъпление по чл.195, ал.1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт е предявено обвинение спрямо подс. И. Р. със следните параметри:

За това, че на 28.07.2022 г., около 20:32 часа в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100 МОЛ „Парадайс“, магазин „Спорт Вижън“, в съучастие като извършител с Р. Т. А., извършител, отнела чужди движими вещи - 3 бр. черни тениски „Найк” на обща стойност 179,97 лева, 3 бр. червени тениски „Найк” на обща стойност 209,97 лева, 4 бр. черни къси панталони „Найк” на обща стойност 519,96 лева, 3 бр. тъмносини къси гащи „Адидас“ на обща стойност 230,97 лева, 2 бр. черни якета „Найк” на обща стойност 459,98 лева, 7 бр.

3 черни тениски „Найк” на обща стойност 489,93 лева, 4 бр. червени тениски „Найк” на обща стойност 279,96 лева, 3 бр. синьо-зелени тениски „Адидас“ на обща стойност 230,97 лева, 3 бр. бели тениски „Найк” на обща стойност 179, 97 лева и 3 бр. бели тениски „Найк” на обща стойност 149,97 лева - всичко на обща стойност 2931,65 лева /две хиляди деветстотин тридесет и един лева и шейсет и пет стотинки/, собственост на „Спорт Вижън” ЕАД, от владението на Ж.Г.В. - управител на магазина, без нейното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – гореизложеното представляващо престъпление по чл.194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Доколкото в рамките на разпоредителното заседание не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, както и предвид обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие не е инициирано изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд е следвало да съобрази присъдата си именно с тези параметри на държавното обвинение, касаещи всеки един от двамата подсъдими.

Въззивната инстанция констатира, че с атакуваната присъда от 02.02.2026 г. първоинстанционният съд е признал подс. А. за виновен в това, че на 28.07.2022 г., около 20,32 часа в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100, в Мол „Парадайс“, магазин „Спорт вижън“ в съучастие като извършител с И. А. Р. като извършител отнел чужди движими вещи на обща стойност 1498.60 /хиляда четиристотин деветдесет и осем евро и шестдесет евроцента/ евро, собственост на „Спорт вижън“ ЕАД, от владението на Ж.Г.В. - управител на магазина без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена при условията на повторност - извършил деянието, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и случаят не е маловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

Очевидно е, че е налице съвпадение между диспозитива на присъдата и този на държавното обвинение по отношение на времето и мястото на извършване на деянието, лицето, от чието владение са отнети вещите, формата на съучастие и лицето-съучастник, както и по отношение на квалифициращото обстоятелство, но не и по отношение вида, броя и стойността на отнетите движими вещи. Последните три обстоятелства, свързани с инкриминираните вещи, са изрично уточнени в предявеното от СРП обвинение, но не присъстват в диспозитива на присъдата. В нея лаконично е посочено само „чужди движими вещи“, без да става ясно дали са същите по брой, вид, марка и стойност, така както изчерпателно са изброени в диспозитива на обвинителния акт, а и в предхождащото постановление за привличане на обвиняем.

Разпечатката съдържа 34 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/964ab0f1-7e83-4f35-b3d2-87610a514ae6