Решение № 100 от 20.02.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр. Хасково, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640102581 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от К. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Х., ж.к.“*****“ № ********** чрез адв. Д.М. от АК П., съдебен адрес: гр.П., бул.“***************“ № ********, против “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“*********“ № ******, представлявано от управителя Н.П.П, с която са предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, във връзка с чл. чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 143, ал.1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на договорни клаузи по сключени между страните договори поради противоречието им с добрите брави, противоречието им със закона и както и неговото заобикаляне.

Към настоящото производство с Определение № 1805 от 20.10.2022 г., Определение № 1776 от 18.10.2022 г., Определение № 1775 от 18.10.2022 г., Определение № 1720 от 11.10.2022 г. и Определение № 1719 от 11.10.2022 г. на основание чл.213 ГПК, са съединени гр.дело № 2585, гр.дело № 2587, гр.дело № 2586, гр.дело № 2584, гр.дело № 2588, всички по описа на РС Хасково за 2022 г., образувани по искови молби на същия ищец срещу същия ответник.

Ищцата твърди, че е страна по:

1. Договор за потребителски кредит № 711289/26.07.2022г. сключен със „Сити Кеш ООД.

1

Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 711289/26.07.2022 г. трябвало да върне сума по кредита от 2102.28 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР 48.06 %, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски.

Спрямо, чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 711289/ 26.07.2022г. трябвало да заплати неустойка в размер на 3045.72 лева, разсрочена на 18 вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 5148 лева.

2.Договор за потребителски кредит № 723115/19.08.2022 г. сключен със „Сити Кеш ООД.

Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 723115/19.08.2022 г. трябвало да върне сума по кредита от 2102.28 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР 48.15 %, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски.

Спрямо, чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 723115/19.08.2022 г. трябвало да заплати неустойка в размер на 3045.72 лева, разсрочена на 18 вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 5148 лева.

3.Договор за потребителски кредит № 681844/25.05.2022 г. сключен със „Сити Кеш ООД.

Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 681844/25.05.2022 г. трябвало да върне сума по кредита от 2943.30 лева, при сума на получаване 2100.00 лева, при ГПР 48.00 %, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски.

Спрямо, чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 681844/25.05.2022 г. трябвало да заплати неустойка в размер на 4256.70 лева, разсрочена на 18 вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 7200 лева.

4. Договор за потребителски кредит № 603536/08.12.2021 г. сключен със „Сити Кеш ООД.

Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 603536/08.12.2021 г. трябвало да върне сума по кредита от 1266.70 лева, при сума на получаване 1100.00 лева, при ГПР 48.50 %, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 6 вноски.

Спрямо, чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 603536/08.12.2021 г. трябвало да заплати неустойка в размер на 749.30 лева, разсрочена на 6 вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 2016.00 лева.

5. Договор за потребителски кредит № 631947/07.02.2022 г. сключен със „Сити Кеш ООД.

Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 631947/07.02.2022 г. трябвало да върне сума по кредита от 2102.28 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР 48.51 %, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски.

Спрямо, чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 631947/07.02.2022 г. трябвало да заплати неустойка в размер на 3045.72 лева, разсрочена на 18 вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 5148.00 лева.

2

Според ищцата, така уговорената в чл.6.2 от описаните по-горе договори клауза за заплащане на неустойка била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 ЗПК, като съображенията за това били следните:

В правната доктрина и съдебната практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип била чл.289 ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правел от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата за неустойка в чл.6.2 от описаните по-горе договори била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП, тъй като сумите които се претендирали чрез нея били в размер 200% от размера на сумата на отпуснатия кредит по всеки един от договорите. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това, уговорената клауза за неустойка в чл.6.2 от цитираните по – горе договори била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. огносно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.6.2 от процесните договори при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително 3 увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, била тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 ЗПК.

С процесните клаузи на чл.6.2 от договорите за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл била и т.32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Последователна била и практиката, че неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, била нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Наред с това, ищцата счита клаузата на чл.6.2 от договорите за потребителски кредит, предвиждаща заплащането на неустойка за нищожна и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП, вр. с чл.24 ЗПК. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако били уговорени индивидуално. Клаузата на чл.6.2 не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, а била част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договорите и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На следващо място се сочи в исковите молби, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл.6.2 от договорите за потребителски кредит се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи била част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.6.2 от договорите за потребителски кредит се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с 4

ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявало един от елементите, на които можела да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.