Решение № 266404 от 04.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. София, 04.11.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ при участието на секретаря Емилия

Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 1462 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 11.08.2020г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 04.12.2020г., постановено по гр.д. № 13276/2020г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, е уважен предявеният от Р.А.Д. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за несъществуване на вземане в полза на ответното дружество в размер на сумата от общо 554, 276 лева, представляваща стойност на 1/6 от начислената топлинна енергия за периода от м.12.2009г. до м.04.2014г. и обща фактура от м.07.2014г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.

“*******, абонатен номер 040170.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответното дружество „Т.С.“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа необоснованост на решаващия мотив за уважаване на иска, а именно – липса на доказателства, че ответницата е потребител на топлинна енергия за исковия период. Сочи, че по делото са представени безспорни доказателства относно собствеността върху топлоснабдения имот. Оспорват се и изводите на съда, че не е доказано количеството топлинна енергия, доставено в имота за исковия период, тъй като не били обсъдени всички доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна в производството Р.А.Д. оспорва основателността на въззивната жалба. Поддържа, че ищцовото дружество не е доказало по реда на пълното и главно доказване, че между страните в производство е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, поради което се оспорва качеството потребител на топлинна енергия. Освен това навежда доводи, че не са ангажирани доказателства от топлофикационното дружество относно количеството на доставена и потребена в имота топлинна енергия, което е достатъчно основание за уважаване на предявения отрицателен установителен иск. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване на вземане за доставена топлинна енергия, ведно с обезщетение за забава.

За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Посочил е, че по делото е представен договор за замяна от 06.11.1985г., по силата на който А.Л.Д.и съпругата му С.Е.Д. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот - ап.

42, находящ се в гр.

София, ул. “*******. Направен е извод, че през исковия период А.Л.Д.е бил съсобственик на процесния недвижим имот и в качеството си на титуляр на правото на собственост същият е бил страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Установено било от представеното удостоверение за наследници, че ищцата е законен наследник на А.Д., починал на 05.07.2019г. – низходяща от първа степен /дъщеря/, която е наследила имуществото на починалото лице заедно с неговата преживяла съпруга и още едно дете. Въз основа на изложеното е приел, че ищцата се легитимира като носител на правата и задълженията, останали в наследствената маса на нейния наследодател, до размера на притежаната от нея наследствена квота от 1/3 част. В мотивите е посочено още, че ответното дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е ангажирала доказателства за количеството на доставената и потребена в имота топлинна енергия, поради което е уважил предявения отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането, претендирано от ответното дружество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане ответникът е този, който следва да установи, че вземането съществува и той следва да докаже всички основания на претендираното от него право /което ищецът изобщо отрича предявявайки иска/, а длъжникът – да докаже възраженията си срещу вземането, евентуално погасяване на задължението поради настъпило плащане, изтекла давност и др.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.

Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

В конкретния случай от събраните по делото и неоспорени доказателства се установи съществуването на облигационно правоотношение между наследодателя на ищцата и ответното дружество въз основа на презюмиран договор за продажба на топлинна енергия. За да стигне до този извод съобрази, че е представен договор за замяна от 06.11.1985г., по силата на който А.Л.Д.и съпругата му С.Е.Д. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот - ап. 42, находящ се в гр. София, ул. “*******. Въз основа на приетото удостоверение за наследници от 03.07.2020г., издадено от СО район Изгрев е видно, че А.Д. е починал на 05.07.2019г. и е оставил наследници по закон, както следва: съпруга и две дъщери, една от които е ищцата Р.Д.. Съгласно чл. 9 от ЗН съпругът наследява дял равен на дела на всяко от децата, или в случая всеки един от наследниците получава по 1/3 ид.ч. от наследствената маса. Макар делът в съсобствеността на процесното топлоснабдено жилище на преживялата съпруга да е общо 4/6 ид.ч. /1/2 ид. част е придобита от нея при прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта на А.Д. - чл. 28 СК и 1/6 ид. част в качеството на законен наследник – преживял съпруг, наследяващ с две лица – низходящи по права линия от първа степен - чл. 9, ал. 1 от ЗН/, този дял се формира от личната й 1/2 ид.ч. и наследствената й 1/6 ид.ч., но по отношение на останалите в наследствената маса от починалото лице парични задължения във връзка с процесното жилище, всеки един от наследниците отговаря по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН до размер на 1/3 част от задължението. Следоватено ищцата следва да отговаря пред кредиторите на своя наследодател до размер на 1/3 част от задължението по аргумент от нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗН.

Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството - в този смисъл решение № 437 от 17.01.2012. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III ГО. В конкретния случай по делото не са наведени твърдения и няма доказателства за отказ от наследство или приемане по опис от страна на ищцата, поради което се налага извод, че същата отговаря до размер на 1/3 част от задълженията, представляващи според твърдението на ответника стойността на потребената в имота топлинна енергия.