Определение № 1745 от 24.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1745 гр. София, 24.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20238002901619 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фантастико Груп“ ООД със седалище в гр. София - чрез юрк. Н. К., срещу решение № 148 от 04.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 145/2023 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 563 от 12.12.2022 г. по т. д. № 142/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от „Фантастико Груп“ ООД в качеството на правоприемник на „Винтерко - БГ“ ООД против „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 101 335.60 лв., претендирана като компесаторна неустойка в размер на 50 % от произведението на договорено прогнозно средномесечно количество електрическа енергия по цена на последно издадена от ответника фактура, дължима поради неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги № 2106001129/09.06.2021 г. за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - Про Маркет +“, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявения иск. Касаторът поддържа, че необосновано и в 1 противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че изявлението, съдържащо се в изпратеното от ответника „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД писмо от 05.10.2021 г., няма характер на безусловно предизвестие за прекратяване на договора от 09.06.2021 г., а представлява евентуално предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., с течащ от този момент срок за смяна на доставчик от последна инстанция. Навежда оплаквания, че съдът е възприел неправилно съдържанието на писмото от 05.10.2021 г., включително относно посочените в него основания по чл.17, ал.2 от договора за прекратяване на договорното правоотношение; че не е обсъдил признанието на ответника в последващо писмо от 08.10.2021 г., че изявлението в уведомителното писмо от 05.10.2021 г. представлява предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., до която дата следва да се извърши смяната на доставчик от последна инстанция; че в нарушение на материалния закон - чл.13 ЗЗД и чл.20а, ал.2 ЗЗД, съдът е приел за позволено от закона извършеното с писмото от 08.10.2021 г. оттегляне на изявлението за прекратяване на договора и се е произнесъл, че оттеглянето може да бъде направено във всеки момент до изтичане на посочения от ответника срок за прекратяване на действието на договора; че в противоречие с доказателствата по делото и с материалния закон - чл.92 ЗЗД, съдът е направил извод, че искането за заплащане на неустойка поради неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договора е преждевременно заявено и че несъгласието на ползвателя на услугите с предложеното от доставчика изменение на договора няма за последица настъпването на изискуемост на вземането за неустойка; че съдът не е извършил задълбочена преценка на доказателствата и е приложил неправилно разпоредбата на чл.95 ЗЗД, приемайки, че ползвателят на услугите сам се е поставил в невъзможност да продължи действието на договора до изтичане на срока на второто предизвестие като е предприел смяна на доставчика от последна инстанция веднага след получаване на писмото от 05.10.2021 г.; че съдът не е обсъдил в пълнота всички правнорелевантни факти и не се е произнесъл по всички твърдения и доводи в исковата молба и във въззивната жалба, имащи значение за правилното разрешаване на спора. В жалбата са развити и оплаквания за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради явно нарушение на материалния закон - чл.13 ЗЗД и чл.95 ЗЗД, и явна необоснованост на изводите на въззивния съд относно 2 посочената в писмото от 05.10.2021 г. дата на прекратяване на договора, момента, до който е възможно оттегляне на предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги, подчинен на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТТЕ), и дължимите от ползвателя на услугите правни действия за смяна на доставчик от последна инстанция след получаване на предизвестие за прекратяване на договора.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, наред с поддържаната в касационната жалба очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.3, предл.3 ГПК, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като е формулирал следните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК :

„1. До кой момент може да бъде оттеглено едностранно изявление за предизвестие за прекратяване на двустранен договор; 2. Може ли да бъде оттеглено едностранно волеизявление на страна по договор за предизвестие за прекратяване на двустранен договор, след като е прието от насрещната страна; 3. Правилата на чл. 13 ЗЗД приложими ли са при едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да прекратяват права и задължения; 4. Разпоредбите на чл. 13 ЗЗД приложими ли са при предизвестие за прекратяване на договор; Разпоредбите на чл. 13 ЗЗД приложими ли са при предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги; 5. Поражда ли правни последици достигнало до адресата изявление за прекратяване на договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги; Необходимо ли е за пораждането на правните последици на изявление за прекратяване на договор да е налице отговор на отправеното изявление; 6. Дали правните последици на изявление за прекратяване на договор настъпват с достигането на изявлението до адресата или настъпват с изтичане на срока, визиран в изявлението; 7. Допустимо ли е едностранно да бъде оттеглено предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги в случаите, в които предизвестието за прекратяване на договор поражда договорни и законови права и задължения за насрещната страна; 8. Какви са предпоставките за прилагане на чл. 95 ЗЗД; Предприети 3 действия за смяна на доставчик съгласно ПТЕЕ след получено предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги, могат да ли бъдат квалифицирани като недаване на съдействие на длъжник съгласно чл. 95 ЗЗД; 9. При евентуално отправено предизвестие за прекратяване на договор, което зависи от постигане на съгласие между страните по предложение за изменение на договора, отправеното от насрещната страна съобщение, че не е налице съгласие, и получено от отправилия предложението, достатъчно условие ли е, за да се счита, че предизвестието за прекратяване е породило своята цел; 10. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства; 11. Следва ли при тълкуване на едно изявление за прекратяване на договор да се търси действителната воля на страната отправила изявлението; Следва ли при изясняване на действителната воля да се взимат предвид всички доказателства по делото и следва ли да се приложат разпоредбите на чл. 20 ЗЗД“.

За въпросите по т.1 - т.4 се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката в решение № 280/12.10.2015 г. по гр. д. № 1898/2015 г. на ВКС, ІV г. о., и в решение № 981/1994 г. по гр. д. № 832/1994 г. на ВКС, ІІІ г. о. За въпросите по т.5 - т.7 и за въпроса по т.9 се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че по тях няма формирана практика на ВКС и че касационното им разглеждане ще предотврати противоречивото им разрешаване от съдилищата, предвид разширяващия се свободен пазар на електрическа енергия. По отношение на въпросите по т.8 и т.11 се излагат твърдения за противоречие с практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, а в условията на евентуалност се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Във връзка с въпроса по т.10 се поддържа противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС в решения по чл.290 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД със седалище в гр. Варна - чрез 4 пълномощник адв. А. Т., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Производството по т. д. № 141/2022 г. е образувано пред Окръжен съд Варна по предявен от „Винтерко - БГ“ ООД, заместено в хода на процеса на основание чл.227 ГПК от правоприемника си „Фантастико Груп“ ООД, против „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 101 335.60 лв. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за комбинирани услуги № 2106001129/09.06.2021 г. за покупко продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - Про Маркет +“ със срок на действие до 30.06.2022 г.; С писмо от 05.10.2021 г. ответникът отправил до ищеца изявление за изменение на договора, а в условията на евентуалност, при непостигане на съгласие за изменение - изявление за прекратяване на договора без предизвестие, считано от 01.11.2021 г., с предупреждение, че ще инициира служебно прехвърляне на обектите на ищеца към доставчик от последна инстанция, като с цел избягване на допълнителни разходи насочил ищеца към предприемане на незабавни стъпки за стартиране на процедура по смяна на доставчика пред съответния мрежов оператор; С писмо от 07.10.2021 г. ищецът уведомил ответника за несъгласието си договорът да бъде изменян и отправил покана за заплащане на неустойка за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на договора, уговорена в чл.18 вр. чл.17, ал.1, б.“ж“ от договора; Същевременно ищецът бил принуден да сключи на 08.10.2021 г. договор с друг доставчик на ел. енергия, без възможност да проучи различни възможности за постигане на изгодни условия поради краткия срок за това - до 10-то число на месеца; С 5 писмо от 08.10.2021 г. ответникът оттеглил изявлението за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., като посочил друга дата за прекратяване 01.12.2021 г., но ищецът изразил несъгласие с предложената дата, позовавайки се на чл.13, ал.2 ЗЗД, и отново поискал да му бъде заплатена уговорената в договора неустойка; Ищецът отправил изявление до ответника за прихващане на неустойката в размер на 101 335.60 лв. срещу задължението си за заплащане цената на ел. енергия за м. септември, но впоследствие заплатил съответстващата на неустойката част от задължението поради опасността от прекъсване на ел. захранването на основание чл.123 ЗЕ. Въз основа на така изложените твърдения ищецът е формулирал петитум за осъждане на ответника да му заплати неустойка в размер на сумата 101 335.60 лв. - така, както е уговорено в клаузите на чл.18 и чл.17, ал.1, б.“ж“ от договора.