Определение № 1062 от 20.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1062 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500661 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане № 423/05.02.2026г. по ч.гр.д.№ 214/2026г. на Районен съд- гр.Карлово, IІI гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против А. М. Г. и С. И. И. за вземА.я по сключен между стрА.те договор за потребителски кредит № *** от 27.05.2024г.

В частната жалба се сочи, че в заповедното производство съдът не разполага с правомощие да се произнася по валидността на сделката, от която произтичат претендирА.те от заявителя вземА.я. При постановяване на обжалваното разпореждане не била отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Това довело до неправилно тълкуване на нормата на чл.143 от ЗПП. По отношение на размера на възнаградителната лихва и ГПР се сочи, че същите отговарят на законовите огрА.чения и не противоречат на добрите нрави. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане в частта, с която заявлението е отхвърлено по отношение на главницата, възнаградителните лихви и лихвите за забавено плащане Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 214/2026г. на ПдРС, IІI гр.с. е образувано по заявление от „Профи кредит“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против А. М. Г. и С. И. И. за вземА.я по сключен между стрА.те договор за потребителски кредит № *** от 27.05.2024г ., а именно за вземА.я за главница в размер от 310,12 евро, възнаградителна лихва в размер от 81,78 евро, лихва за забавено плащане в размер от 27,28 евро, възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер от 226,40 евро и 1 такси за извънсъдебно събиране на вземането в общ размер от 270,99 евро. Към заявлението е приложено заверено копие от договора, видно от който, дължимата сума по кредита е посочена в размер от 3679,31 лева, включващи размера на отпуснатия кредит- 2500 лева, и възнаградителните лихви. Посочено е и общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги в размер от 5804,31 лева. Допълнителните услуги са описА. в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски. В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“, т.15.2.2, т.5.3.1 и т. 5.3.2 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна. Допълнителната услуга, изразяваща се в приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупени допълнителни услуги. Като цяло практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искА.я на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледА. в кратък срок от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.

Възнаграждението за допълнителните услуги е в размер от общо 2125 лева, т.е. в размер, близък до този на отпуснатия кредит или по- точно в размер от 85% от отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита значително и очевидно не е отчетено при определяне на ГПР, тъй като същият е изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 41,00 %. Горните обстоятелства дават достатъчно основА.е да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР са некоректни и в противоречие с изисквА.ята на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Неоснователен е доводът в частната жалба, че в заповедното производство съдът може да следи единствено за наличието на неравноправни клаузи. Щом като противоречието със закона е въведено в закона като основА.е за отхвърляне на заявлението, то съдът е длъжен да извърши преценка относно спазването на всички относими към валидността на сделката, от която произтичат претендирА.те вземА.я, императивни разпоредби. В случая е налице достатъчно основА.е да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземА.я, не отговаря на изисквА.ята на закона и е недействителен на основА.е чл.22 от ЗПК, при което, съгласно чл.23 от ЗПК, дължима се явява единствено чистата стойност на кредита.

В молба за уточнение от „Профи кредит България“ЕООД, подадена на 04.02.2026г. в 2 изпълнение на дадени от заповедния съд указА.я с разпореждане от 27.01.2026г., в която се сочи, че претенцията по заявлението е частична за падежирали, но неплатени пет погасителни вноски по договора за кредит, а именно вноските с падежи от 25.09.2025г. до 25.01.2026г. Частта от главницата, включена в тези вноски е в общ размер от 310,12 лева / 57,93 лева + 59,91 лева + 61,95 лева + 64,07 лева + 66,26 лева/, равняващи се на 158,56 евро.

Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено по отношение на горепосочената сума, като частната жалба бъде оставена без уважение в останалата й част.

Със заявлението главницата от 310,12 лева е претендирана в същия размер, но в евро. Видно от договора за потребителски кредит обаче, всички суми по него са договорени в лева, поради което ще следва да бъде разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за главница в размер от 310,12 лева, равняващи се на 158,56 евро, а не за 310,12 евро.

Съобразно с изхода на спора по делото и материалния интерес по частната жалба в общ размер от 419,18 евро, в полза на „Профи кредит България“ЕООД ще следва да бъде присъдена 158,56/419,18- та част от претендирА.те съдебни разноски в размер от 7,67 евро за държавна такса и в размер от 25,56 евро за юрк.възнаграждение, а именно сума в размер от 12,57 евро.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 423/05.02.2026г. по ч.гр.д.№ 214/2026г. на Районен съдгр.Карлово, IІI гр.с., частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК солидарно против А. М.

Г. и С. И. И. за сумата от 310,12 лева, равняващи се на 158,56 евро, съставляваща главница по сключен между стрА.те договор за потребителски кредит № *** от 27.05.2024г., ведно със законните лихви върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане.

ВРЪЩА делото на Районен съд- гр.Карлово, IІI гр.с., с указА.е да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горепосочената сума в размер от 310,12 лева, равняващи се на 158,56 евро, ведно със законните лихви върху същата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против разпореждане № 423/05.02.2026г. по ч.гр.д.№ 214/2026г. на Районен съдгр.Карлово, IІI гр.с. в останалата й част.

ОСЪЖДА А. М. Г. от ***, ЕГН: ********** и С. И. И. от ***, ЕГН: ********** да 3 заплатят солидарно на „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“№ 49, бл.53Е, вх.“В“, ет.7, сумата от 12,57 евро- съдебни разноски във въззивното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4