Решение № 27 от 20.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Перник, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки като разгледа дО.дваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241700600193 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 17/ 15.04.2024 г., постановена по НОХД № 1519/2023 год. по описа на районен съд Перник е признат подсъдимият Р. Р. М. със снета самоличност и ЕГН за ВИНОВЕН в това, че:

На *** в ***, на кръстовището на ул.„***“ с надлез „***“, противозаконно пречил на органи на властта - Д.С.С. и Н. П.И., и двамата заемащи длъжността „***“ в група „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Перник на Министерството на вътрешните работи - да изпълнят задълженията си, както следва: по чл.64, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи: (1) "Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. (2) При невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. (3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата на движението по пътищата, разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота 1 или здравето", както и по чл. 103 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“ както и по чл.165, ал.2, т.1 ЗДвП: "При изпълнението на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: 1. имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата" - като изфорсирал управляваното от него АТВ с неустановена марка и модел с номер на рама ***, потеглил с него на заден ход; отказал да предостави поискания му неколкократно от полицейските служители документ за самоличност; напуснал местопроизшествието пеша, като тръгнал по ул.„***“ в посока към Областното пътно управление - Перник, не спрял на място, въпреки указаното му от полицейския служител Д.С.С., като продължил да се отдалечава, ходейки бръкнал в чантичка, поставена през рамото, и извадил нож с черна дръжка, след което спрял на място, държейки ножа пред гърдите си и насочвайки го към полицейския служител Д.С.С., след което хвърлил ножа на земята и избягал окончателно от местопроизшествието- престъпление по чл.270, ал. 1 НК, поради което на основание чл.270,ал.1, вр. чл.54 ал.1, вр. чл.57 ал.1 от НК го ОСЪДИЛ и му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание «лишаване от свобода» за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Подсъдимият Р. Р. М. е признат за ВИНОВЕН и в това, че на *** в *** в района на кръстовището на надлез „***“ с ул.„***“, управлявал моторно превозно средство - АТВ с неустановена марка и модел с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред - по реда и правилата на Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средств - престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК, поради което на основание чл.345, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 ал.1, вр. чл.57 ал.1 от НК районния съд го ОСЪДИЛ и му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание «лишаване от свобода» за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.23, ал.1, предл.2-ро от НК на подсъдимия е определено и наложено едно общо най-тежко наказание за двете извършени деяния - «Лишаване от свобода» за срок от три месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на определеното и 2 наложено общо най-тежко наказание три месеца «лишаване от свобода» за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

С гореописаната присъда районния съд се произнесъл и по веществетните доказателства и разноските.

Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник. В жалбата и писмено допълнение към нея се сочи, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като неясно защо районния съд се е доверил изцяло на показанията на полицейските служители. Прави се оплакване за това, че останалите доказателства изобщо не са ценени. В съдебно заседание подсъдимия лично и чрез своя защитник поддържа изцяло жалбата и развива сходни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

От фактическа страна:

На ***, около 22:00 ч., свидетелите Д.С.С. и Н. П.Й. и двамата заемащи длъжността „***“ в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред. Те се намирали в ***, в централната градска част, като патрулирали със служебен лек автомобил, управляван от С..

В района на ул.„***“, движейки се от ул.„***“ към ул. ***“, забелязали моторно превозно средство АТВ, зелено на цвят, без регистрационна табела с две лица на него. Моторното превозно средство преминало покрай съдебната палата на ***, продължило по ул.„***“, след което завило по ул.***“ в насрещното движение. След това водача направил десен завой и продължил по надлез „***“. През цялото време двамата полицейски служителисвидетелите С. и Й., проследявали движението на моторното превозно средство, без да включват звуков и светлинен сигнал. На кръстовището на ул.„***“ и надлез „***“ подсъдимият спрял, тъй като светел червен сигнал на изградената там светофарна уредба.

С цел извършване на проверка полицейският служител С. включил светлинен сигнал, за да индикира спиране на подсъдимия, като преминал от дясно на моторното превозно средство и го засякъл. Другия свидетел Й. слязъл от служебния патрулен автомобил и разпоредил на подсъдимия и на пътника да слязат от АТВ- то и да предоставят документи за удостоверяване на тяхната самоличност. На подсъдимия разпоредил да изгаси двигателя на моторното превозно средство. Приближавайки се свидетеля ясно разпознал пътуващия отзад, като С.С.О., а водача като подсъдимия М.. И двамата били познати служебно на полицаите от предишни проверки.

Вместо да изпълни разпорежданията на полицейския служител Й., подсъдимият рязко подал газ и потеглил с моторното превозно средство на заден ход. Отказал да предостави и документите си за самоличност. При това поведение на подсъдимия Й. успял 3 да се пресегне и да изключи с ключа двигателя на АТВ-то, като отново отдал устно полицейско разпореждане на подсъдимия и свидетеля О. да предоставят документите си за самоличност. В този момент св. Д. С. изблъскал с ръце подсъдимия, който слязъл от дясната страна на АТВ-то, заедно със спътника си св. О.. М. бил облечен със светлосив на цвят анцуг, бил с каска на главата без визьор, поради което лицето му се виждало ясно.

Свидетелят С. О., който бил спътник на подсъдимия бил облечен с тъмносив анцуг. За полицейските служители нямало никакво съмнение относно самоличността на двете лица.

В момента, в който св. Д. С. бил от лявата страна на АТВ-то, а подсъдимият, св.

О. и св. Й., от дясната страна на превозното средство, подсъдимият напуснал местопроизшествието пеша, отдалечавайки се от мястото на спиране. Тръгнал по ул.“***“ посока сградата на „Областно пътно управление“ ***. Св. С. незабавно тръгнал след него, като му отдал устно полицейско разпореждане да спре, което подсъдимият не изпълнил.

Полицейският служител последвал подсъдимия и отново му разпоредил да спре. Противно на отправеното му разпореждане М. бръкнал в чантичка, поставена през рамото, извадил нож с черна дръжка, след което спрял на място, държейки ножа пред гърдите си и насочвайки го към полицейския служител Д. С.. Последния извадил служебното си огнестрелно оръжие, което насочил към земята, като разпоредил на подсъдимия да хвърли ножа. М. хвърлил ножа на земята и избягал от местопроизшествието по ул. „***“ в посока към Автогара - ***. Тези негови действия били възприети и от другия полицейски служител - св. Й., който взел ножа от земята с ръкавица и го оставил на лявата степенка на АТВ-то.

Било подадено съобщение за горното до Дежурната оперативна част на ОД на МВР Перник.

На място пристигнала дежурна оперативно-следствена група. Били проведени неотложни процесуално следствени действия. Междувременно мястото на произшествието напуснал и св. О..

Така установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства изцяло на възприетата и от първоинстанционния съд и се прие след собствен анализ на всички събрани доказателства.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените правни изводи са правилни.

Неоснователни са упреците в жалбата, че фактите по делото са приети след едностранен прочит на доказателствата. Напълно основателно първия съд се е доверил на данните съобщени от двамата полицейски служители. Техните показания са последователни, 4 ясни, непротиворечиви и логични. Няма никаква причина същите да бъдат приети, като пристрастни. Напротив С. и Й. са били по време на служба, което се потвърждава и от събраните в този смисъл писмени доказателства, стриктно са изпълнявали задълженията си, като са се опитали да извършат проверка на МПС без регистрационни табели. И двамата много ясно описват фактите, които са възприели, като обясняват как и защо са разпознали подсъдимия и свидетеля О.. Последният е бил и без каска. Твърденията им се подкрепят изцяло от писмените доказателства, от протокола за оглед при който е иззет, като веществено доказателство нож с черна дръжка и МПС- АТВ, от заключението по одорологичната експертиза на в.л. И. /протокол 262/ 30.05.22 г./, както и от заключението по видеотехническата експертиза на в.л.К..

Абсолютно логично и в точно приложение на закона първия съд е отказал да кредитира показанията на О. и свидетеля М.. Същите са изолирани от целия останал доказателствен материал и очевидно целя да оневинят самия О. и да услужат на защитната версия на подсъдимия.