Определение № 50 от 08.01.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 06.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20223100502554 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 268860/04.10.2022г. от Ж. А. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Вяра“ №6, вх.В1 ет.2, ап.28, чрез пълномощника си адв. П. Н. от АК – Варна, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „ Драгоман“ № 25, ет.3, офис 3, срещу определение № 260754/16.09.2022г. по гр. д. № 5468/2020г. по описа на ВРС, ХХХ IІІ-ти състав, с което е изменено решение № 260211/04.04.2022г. по същото дело в частта за разноските, като съдът е отменил диспозитива си, с който е присъдил в полза на жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв.

Образувано е и по частна жалба вх. № 269234/19.10.2022г. от Т. Н. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Стара планина“ № 27, ет.4, срещу определение № 260754/16.09.2022г. по гр. д. № 5468/2020г. по описа на ВРС, ХХХIІІ-ти състав, с което е изменено решение № 260211/04.04.2022г. по същото дело в частта за разноските, като съдът е оставил без уважение искането й за изменение на разноските, заплатени за вещо лице в размер на 500 лв.

Частните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и са допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Производството по гр. д. № 5468/2020г. по описа на ВРС, ХХХ IІІ-ти състав е образувано по искова молба на Т. Н. Г. срещу Ж. А. А., с която е предявено искане с правно основание чл.127, ал.2 от СК. С решение № 260211/04.04.2022г. съдът е предоставил упражняването на родителските права и определил местоживеенето на детето Божидар на неговия баща, определил е режим на лични отношения на майката с детето, както и 1 дължимата от майката издръжка в полза на детето и е осъдил Т. Г. да заплати на Ж. А. сторените от него разноски в размер на 2900 лв., от които за адвокатско възнаграждение 2400 лв. и депозит за вещи лица 500лв.

С молба от 25.05.2022г. Т. Г. е поискала изменение на постановеното решение, в частта за разноските. С обжалваното определение първоинстанционният съд е намерил молбата за частично основателна, като е приел, че по делото липсват доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път. По отношение внесения депозит за вещи лица е приел, че същият се дължи от ответницата по молбата, по общите правила за разглеждане на исковите производства.

За да се поизнесе по частните жалби съдът съобрази следното:

По частна жалба вх. № 268860/04.10.2022г.

В съдебно заседание, проведено на 04.03.2022г. ответникът в първоинстанционното дело е представил списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от 2400 лв. и депозит за вещо лице от 500 лв. Към списъка е приложен договор за правна защита и съдействие № 359345, сключен на 06.09.2022г. между Ж. А. и адв.

П. Н., в който страните са изявили съгласие за заплащане на адвокатско съгласие в размер на 2400 лв. и са заявили, че същото е платено по банков път. От приложената към частната жалба вносна бележка е видно, че на 14.09.2022г. Ж. А. е привел по сметка на Адвокатско дружество „Н. и Ко“ сумата от 2400 лв., като основание е посочено вноска по ДПЗС № 359345/06.09.2022г. Плащането на договореното възнаграждение е доказано със съответните писмени доказателства, поради което същото следва да бъде присъдено на страната, по реда на чл.78, ал.3 от ГПК. Като е изменил решението в частта за тези разноски, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени в тази му част.

По частна жалба вх. № 269234/19.10.2022г.

Отговорността за разноските е уредена в Общите правила на ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК заплатените от ответника такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ищеца при изцяло или частично отхвърляне на исковата претенция /ал.3/, както и при прекратяване на производството /ал.4/.

На настоящия съдебен състав е известна противоречивата съдебна практика по въпроса за дължимостта на разноски в производства по спорна съдебна администрация, но намира за правилно изразеното становище в определение №332 от 02.06.2015 г. по ч.гр.д.№2518/2015 г.,ІІІ г.о., ГК на ВКС.

Съгласно цитирания съдебен акт, нормата на чл. 78 ГПК се прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на самото производство. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца и на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях 2 намират приложение общите правила на чл. 78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Единствената разпоредба в ГПК, възлагаща разноските за сметка на страните, е чл. 541, която, обаче, касае охранителните производства. Следователно, при отхвърляне на искане по чл.127, ал.2 от ГПК ищцата следва да понесе отговорността за направените от ответната страна разноски, включително за адвокатско възнаграждение и за внесен депозит за вещи лица.

По изложените съображения, частната жалба на Т. А.а се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Никоя от страните не е претендирала разноски за настоящото производство и такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260754/16.09.2022г. по гр. д. № 5468/2020г. по описа на ВРС, ХХХIІІ-ти състав, с което е изменено решение № 260211/04.04.2022г. по същото дело в частта за разноските, като съдът е отменил диспозитива си, с който е присъдил в полза на жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Т. Н. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Стара планина“ № 27, ет.4 да заплати на Ж. А. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Вяра“ №6, вх.В1 ет.2, ап.28 сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, съставляваща сторени разноски в първоинстанционното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК .

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260754/16.09.2022г. по гр. д. № 5468/2020г. по описа на ВРС, ХХХIІІ-ти състав, с което е изменено решение № 260211/04.04.2022г. по същото дело в частта за разноските, като съдът е оставил без уважение искането й за изменение на разноските, заплатени за вещо лице в размер на 500 лв.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частните въззивници при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4