Решение № 4748 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4748 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100505966 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20077148/31.01.2023 г. по гр. д. № 27409/2019 г. по описа на СРС, 81 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. С. Г. дължи на В. М. Г. сумата от 433 лева, представляваща платено за сметка на длъжника задължение към Етажната собственост с адрес гр. София, бул. „Ген. М. *******, ведно със законната лихва от 19.06.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40134/2018 г. по описа на СРС, 81-ви състав, както и В. С. Г. е осъдена да заплати на В. М. Г. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 25 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 40134/2018 г. по описа на СРС, 81 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25007115/17.02.2023 г., подадена от адв. Л. П. като особен представител на В.

Г., в която са изложени съображения за неговата недопустимост на постановеното решение и неправилност, поради постановяване при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че не са били спазени изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като в исковата си молба ищцата в първоинстанционното производство не е направила твърдения за вида на задължението на ответницата и не е конкретизирала основанието на задължението, предмет на иска. Счита, че поради липсата на указания на съда за уточняване на обстоятелствената част на исковата молба, съдът е нарушил правото на защита на ответницата в първоинстанционното и въззивник в 1 настоящото производство. Поддържа, че решението е и необосновано, тъй като в представеното като доказателство писмено споразумение също не било посочено основанието на претендираното задължение на ответницата и то се установявало за пръв път със свидетелските показания по делото. Излага, че има различни видове ремонт и единствено в хипотезата на чл. 49 ЗУЕС, в случай че се налага неотложен ремонт, председателят на УС/управителят на етажната собственост е длъжен незабавно да свика общото събрание за приемане на решение за набиране на средства за извършване на ремонта, а такива твърдения по делото не били направени и не са били събрани съответни доказателства. Релевира доводи за недоказано основание на претендираното вземане. Твърди, че съдът е приел за установено чрез пълно и главно доказване, че ответницата дължи процесната сума за заплащане на припадащата й се част от сторените разходи за извършен ремонт на сградата, без ищцата да е правила такива твърдения и да е представила такива доказателства, поради което счита, че искът е недоказан, а решението необосновано. Моли постановеното решение да бъде обезсилено като недопустимо. Алтернативно, моли да бъде отменено като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 25016701/19.04.2023 г., подаден от В. М. Г., с който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 27409/2019 г. по описа на СРС, 81 състав е образувано по искова молба, подадена от В. М. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. В нея твърди, че ответницата В. С. Г. й дължи сума в размер на 433 лева, които ищцата била заплатила на Етажната собственост на гр. София, бул. „Ген. М. ******* чрез представителя й А.М.К. на 26.11.2017, поемайки дълг на В. Г. към етажната собственост като собственик на самостоятелен обект в нея. Излага, че за предоставянето на тези средства и изпълнението на задължението на Г. е било изготвено споразумение, с което парите били предадени на А.К.. Поддържа, че на 19.06.2018 г. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, по което е образувано заповедно производство по гр. д. № 40134/2018 г. по описа на СРС, 81 състав и е издадена заповед за изпълнение.

Поради невъзможност за връчване на книжата на длъжника на 16.04.2019 г. получила съобщение за предоставен 1-месечен срок за предявяване на иск за вземането. Моли да бъде признато за установено, че В. Г. й дължи сумата от 433 лева, които ищцата платила вместо нея на председателя на Етажната собственост в гр. София, бул. „Ген. М. *******. Претендирала е направените по делото по чл. 422 ГПК и в заповедното производство разноски, ведно с 2 адвокатско възнаграждение и в двете производства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ответника В. С. Г. чрез назначения й особен представител, с който се оспорват твърдението на ищцата, че ответницата й дължи сумата от 433 лева, които били заплатени вместо нея на етажната собственост, както и твърдението, че дължи процесната сума на етажната собственост. Поддържа се, че ответницата няма задължения към етажната собственост за тази сума, както и че ищцата не я е заплатила. Оспорва се достоверността на датата на споразумението и се възразява срещу допускането на свидетели на ищцата на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Към първоинстанционното производство е приложено гр. д. № 40134/2018 г. по описа на СРС, 81 състав. По заявление от 19.06.2018 г., подадено от В. М. Г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.07.2018 г., с която е разпоредено на В. С. Г. да заплати на кредитора В.

М. Г. сумата от 433 лева, представляваща платена сума към Етажна собственост за сметка на длъжника за ремонт на фасада на сграда на бул.

*******, ведно със законна лихва от 19.06.2018 г. до изплащане на вземането и разноски по делото, а именно 25 лева държавна такса. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява следното:

От Протокол от 20.11.2014 г. за проведено ОС на етажната собственост в сградата на бул. ******* вх. Б в гр. София, представен като писмено доказателство по приобщеното гр. д. № 40134/2018 г. по описа на СРС, 81 състав, се установява, че на събранието съгласно дневния ред е бил докладван отчет за изпълнението на сключения договор със „С.“ ЕООД за измазване и боядисване на фасадата на сградата. Съгласно т. 3 от протокола било прието решение за одобряване на извършените разходи, свързани с необходими и неотложни работи и поддържане на фасадата на сградата в размер на 6900 лева и за определяне на размера на вноските, дължими от собствениците и срока за внасянето им в касата на етажната собственост. В т. 3.2 за В. Г. е разпределена вноска в размер на 863 лева, посочени като невнесени.

В разписка от 24.06.2015 г., представляваща частен свидетелстващ документ, се посочва, че на същата дата А.К., действащ от името на етажната собственост, е получил от М.Д., действаща от името на В. Г. сумата от 140 лева, след като по-рано били получени 60 лева. Изложено е, че 130 лева от общо получените 200 лева били за покриване на част от разходите за извършване на измазването на фасадата на сградата. Посочено е, че останалата част от разходите за измазването на фасдата ще бъде заплатена покъсно и на части, като най-късно до 01.09.2015 г. ще бъде заплатена сумата от 200 лева.

На 02.03.2017 г. е издаден изпълнителен лист на основание чл. 410, вр.

3 чл. 411, ал. 3 ГПК въз основа на заповед за изпълнение от 01.12.2016 г. по ч. гр. д. № 44618 по описа за 2016 г. на СРС, ГО, 52 състав, с който В. Г. е осъдена да заплати на Етажна собственост, представлявана от А.К., с адрес гр.

София, Бул. ******* Д. ******* вх. Б, сумата от 300 лева, ведно със законна лихва за периода от 08.08.2016 г. до изплащане на вземането.

Видно от представеното по делото споразумение с дата 26.11.2017 г.

А.М.К., в качеството му на представител на Етажна собственост гр. София, бул. Ген. М. ******* и адв. В. Г. се споразумели последната да заплати на етажната собственост сумата от 433 лева, описана като представляваща горницата по задължението на В. Генджалиева, над сумата от 300 лева, за които етажната собственост била снабдена с изпълнителен лист. Указано е, че адв. Г. има пълното и безусловно право да получи от В. Г. сумата от 433 лева като разноските в производствата за снабдяване с изпълнителен лист и изпълнение за сумата от 433 лева да бъдат за сметка на адв. Г.. Изложено е, че споразумението е изготвено във връзка с обстоятелството, че адв. Г. била пълномощник по делото за снабдяване на етажната собственост с изпълнителен лист за вземането от 733 лева срещу длъжника В. Г. и по изпълнително дело № 72/2017 г. на ЧСИ И.Д.. В документа са положени подписи за А.К. и В. Г.. На гърба е изписано ръчно, че А.К. е получил сумата от 433 лева от В. Г. на 26.11.2017 г. и е положен подпис за същия.

Според показанията на свидетеля Г., съпруг на ищцата, дадени в първоинстанционното производство, негова колега се обърнала към него за ремонт на кооперация на бул. „Скобелев“, срещу районния съд, тъй като една от живущите в кооперацията отказвала да плати припадащата й се част от ремонта. Твърди, че колегата му знаела, че съпругата му е адвокат и може да се заеме със случая. Сочи, че съпругата му се свързала с домоуправителя на сградата, с когото се разбрали тя да заплати дължимата сума около 400 лева вместо собственичката, която отказвала да плати. Твърди, че присъствал при предаването на парите като лично закарал съпругата си до бензиностанция „Еко“ на бул. „******* *******, където бил офисът му. Бил подписан документ за предаването на парите.

Според показанията на свидетеля К. до 2014 г. същият имал офис в сградата на ул. „*******, където пребивавал постоянно като за период от около 7-8 г. бил управител на етажната собственост там и няколко пъти събирал пари за ремонти. В. Г. закупила жилище на най-горния етаж и била сред собствениците, от които трябвало да събира средства. Тя не обитавала постоянно и той се срещнал само веднъж с нея. Останала длъжник на входа.

Срещнал се с ищцата при предаването на документацията на бензиностанция при входа на завод „Електроника“. Съставили протокол, с който й предал суми. След предявяване на представеното по делото споразумение е потвърдил, че е положен неговият подпис и действието, което е извършил е описано точно в споразумението. Сумата, която получил от ищцата била за В.

Г. като целта била етажната собственост да изпълни задълженията си към него.

Съдът при преценка на свидетелските показания при съобразяване на 4 разпоредбата на чл. 172 от ГПК относно евентуалната заинтересованост на разпитаните свидетели и с оглед обстоятелството, че показанията им кореспондират на другите събрани по делото доказателства, ги кредитира и основава фактическите си изводи въз основа на тях. Ответникът не е провел и насрещно доказване, което да опровергава показанията им.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНАследното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.