Определение № 1799 от 23.07.2026, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1799

Кърджали, 23.07.2026 г.

Административният съд - Кърджали - V състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ като разгледа докладваното от съдията Еленко Еленков административно дело № 397/2026 г. на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 3 във вр. с ал. 2 от АПК.

Постъпила е жалба от У. Р. М. от [населено място], [община], [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2266746/08.06.2026 г., издадена от [длъжност] към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2, б. „м“ от ЗДвП, а именно: „временно спиране на пътно превозно средство“ на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

Изложени са доводи, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Релевира доводи, че в оспорения акт било отразено, че като водач е използвал пътищата за други цели, като било отразено, че, различни от неговото предназначение, а именно „дрифт“.

По същество сочи, че на процесната дата управляваният от него автомобил имал сериозен технически дефект – приплъзващ (боксуващ) съединител. Именно поради тази причина при потеглянето си на [улица], с цел да не угасне двигателя, се наложило да подаде повече газ, което предизвикало форсиране и неволно моментно превъртане на колелата.

Моли съда да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2266746/08.06.2026 г., издадена от [длъжност] към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2, б. „м“ от ЗДвП, а именно: „временно спиране на пътно превозно средство“ на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

В депозираната жалба е въведено искане за спиране на изпълнението на заповедта, в която връзка са изложени доводи, че наложената принудителна административна мярка ще му причини значителна и труднопоправими вреди, тъй като работел на трудов договор в [дружество], с [ЕИК] на [длъжността] и дейността му била свързана с ежедневно придвижване до различни обекти на територията на [област]. В този смисъл временното спиране от движение на собствения му автомобил щяло да го постави в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и работодателя да прекрати трудовите правоотношения. Това от своя страна би лишило него и семейството му от единствените доходи за издръжка.

С Определение № 1536/01.07.2026 г. съдът е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2266746/08.06.2026 г., издадена от [длъжност] към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали. Актът не е обжалван и е влязъл в сила.

На 22.07.2026 г. е депозирана молба/вх. 2953/ от пълномощника на У. Р. М. от [населено място], [община], [област], в която отново се иска спиране на предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ.

Изложени са доводи, че предвид мотивите на съда по горецитираното определение представя доказателства, които обективирали настъпването на нови обстоятелства след произнасянето от съдебния състав, които доказвали наличието на настъпването на значителни и труднопоправими вреди.

Към молбата са представени копия от: Оферта за ремонт от [дата] от Б. А.; Удостоверение Изх. № [номер] от [дата] на [дружество]; Заповед № [номер] / [дата] на управителя на [дружество]; Договор за строителство от [дата]; Заповед № [номер] / [дата] на управителя на [дружество]; Заповед № [номер] / [дата] на управителя на [дружество]; Договор за строителство от [дата] ведно с Допълнително споразумение;

Процесната молба е подадена по висящо дело, поради което депозираното искане за спиране на изпълнението на заповедта е допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно. В тази връзка съдът, след като прецени съдържащите се в административната преписка писмени доказателства и представените с процесната молба, намира, че не са налице основанията за спиране на спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2266746/08.06.2026 г., издадена от [длъжност] към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали.

Безспорно е, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2266746/08.06.2026 г., издадена от [длъжност] към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали, на У. Р. М. от [населено място], с [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2, б. „м“ от ЗДвП, а именно: „временно спиране на пътно превозно средство“ на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че на 08.06.2026 г., около [час], в [населено място], на [улица] по посока на движение към [учебно заведение], е управлявал собствения си лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], като не е използвал пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, извършвайки резки рискови маневри, изразяващи се в рязко подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, довело до превъртане на задвижващите колела на автомобила и извеждането му извън контрол.

В конкретния случай е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2, б. „м“, от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна административна мярка „временно спиране на пътно превозно средство“ на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

Целта на прилагането на ПАМ на посоченото основание е безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Тази ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение решението е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не единствено да бъдат въведени твърдения в тази връзка.

Предходното искане е обосновано със съображения относно незаконосъобразността на издадената заповед, както и с това, че принудителната административна мярка би довела до невъзможност да управлява МПС, което щяло да му причини значителна и труднопоправими вреди, тъй като работел на трудов договор в [дружество], с [ЕИК] на [длъжността] и дейността му била свързана с ежедневно придвижване до различни обекти на територията на [област]. В този смисъл спирането от движение на собственото му ппс щяло да го постави в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и работодателя да прекрати трудовите правоотношения. Това от своя страна би лишило него и семейството му от единствените доходи за издръжка.

В настоящето искане се сочи, че се представят нови писмени доказателства, които обективирали настъпването на нови обстоятелства, след произнасянето на съда с влязлото в сила Определение № 1536/01.07.2026 г.

Така изложените доводи, преценени с оглед представените към настоящата молба и наличните по административната преписка доказателства, не аргументират извод за вероятност от причиняване на вреда, като дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС, то тя не би била нито значителна, нито трудно поправима.

На първо място представените с молбата доказателства/с изключение на Удостоверение № [номер]/[дата], касаещо доходи на У. Р. М./ не установяват новонастъпили обстоятелства, респ. такива, които не са съществували към момента на първото произнасяне от съда – 01.07.2026 г. В тази връзка представените договори за строителство са от 04.11.2025 г. и 01.06.2026 г., а заповедите, с които У. Р. М. е определен за [длъжност] на строителните обекти в [населено място] и [населено място], [община] са от 29.01.2026 г. и 01.06.2026 г.

На следващо място същите не обосновават извода за вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В тази връзка отново, като и в предходния акт на съда, следва да се посочи, че по делото са налице доказателства за наличието на трудово правоотношение с [дружество], с [ЕИК] – Трудов договор № [номер]/[дата], Допълнително споразумение № [номер]/[дата] към ТД и Допълнително споразумение № [номер]/[дата] към ТД. Видно от същите У. Р. М. и горе посоченото дружество са в трудови правоотношения, като длъжността на жалбоподател е променена от [длъжност] на [длъжност]. От представената длъжностна характеристика за [длъжността] се установява, че длъжността се състои в извършване и осигуряване на техническа подготовка и реализация на строително-монтажни, бетонови и изкопни работи. Въведени са изисквания за умения да работи с ударно пробивна техника, грижа за нейната експлоатация и поддръжка, следене за правилно изграждане на строително скеле, както и отговорности за точно изпълнение на строителните дейности по: бордюри, тротоари, строително-ремонтни работи по сгради и съоръжения и др. В длъжностната характеристика липсва изискване за притежаване на свидетелство за управление на МПС, както и дейности, свързани с управление на МПС.

Представените с процесната молба Заповед № [номер]/[дата], Заповед № [номер]/[дата] и Заповед № [номер]/[дата], установяват единствено определянето на жалбоподателя за [длъжност] на съответните строителни обекти в [населено място] и [населено място], [община] са от 29.01.2026 г. и 01.06.2026 г. Възложените му преки задължения и отговорности, визирани във всяка една от заповедите не предвиждат управление на МПС, а що се отнася до придвижването му до съответните обекти, то липсват каквито и да са конкретни данни, че това придвижване следва да се осъществи с автомобил, управляван лично от У. Р..

Предвид изложеното твърденията, че липсата на СУМПС, както и временното спиране от движение на автомобила ще доведе до невъзможност или значителни затруднения за У. М. да изпълнява трудовите си задължения, както и до прекратяване на трудовото правоотношение, са изцяло неоснователни, респ. неподкрепени от фактическа и правна страна.

Липсват и доказателства, че доходите на жалбоподателя са единствените средства за издръжка на него и семейството му. В тази връзка следва да се отбележи, че липсват конкретни твърдения и данни, че У. М. има задължения за издръжка на други лица – деца, съпруга, родители и др. Налице са единствено данни за получените от жалбоподателя доходи през 2025 г. и 2026 г.