Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 268 от 29.11.2024, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 365/2024
Вид
Решение № 268
Подписан
29.11.2024
В сила
29.11.2024
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Ралица Иванова Хаджииванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 293 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Шумен, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. П.а при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. П.а Въззивно гражданско дело № 20243600500365 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №427/13.06.2024 г., постановено по гр.д.№849/2023 г. по описа на ШРС, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителни установителни искове от „АПС Бета ......“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „........“, бул. „......“ №81В срещу С. Ф. П. с ЕГН ********** с адрес. Гр. Шумен, ул. „.....“ №3, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 399,43 лв. – главница, 332,19 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство, 64,19 лв. - договорна лихва за периода от 09.02.2017 г. до 10.02.2021 г., 155,88 лв. – законна лихва върху главницата за периода 09.02.2017 г. до 23.02.2021 г. и 111,69 лв. – законна лихва за забава по договора за поръчителство, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед №156/15.02.2023 г. по ч.гр.д. №333/2023 г. по описа на ШРС.

Недоволен от така постановеното решение останал ищецът, който обжалва решението на районния съд, като счита решението за неправилно. Изразява несъгласие с изводите на съда, че не е доказал твърдението си за валидно сключен договор за кредит между „Кредисимо“ АД и ответника и за недоказаност на предаването на уговорената сума.

Излага, че договорът за потребителски кредит бил сключен между длъжника – ответник и „Кредисимо“ АД, при посочените в същия параметри, настъпил бил падежът и на последната вноска, като съгласно ОУ кредитополучателят се съгласил да бъде обвързан от 1 договора за кредит по начина посочен в същия. Относно реалното предаване на заемна сума сочи, че в раздел VІ, т. 1 от ОУ били посочени начините на усвояване на сумата по одобрен кредит. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.

„Кредисимо“ АД прехвърлило своите вземания към длъжника на жалбоподателя, а длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща.

Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от особения представител на С. П. – адв. О. С. – Х. при ШАК, с който взема становище за неоснователността й.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д.

№ 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съдебен състав напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на ШРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Независимо от това, във връзка с наведените от доводи във въззивната жалба за неправилност на решението, следва да се посочи следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 143 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 6 от ЗПФУР във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от "АПС Бета ......" ЕООД срещу С. Ф. П.. Исковете са процесуално допустими. Предявени са в едномесечния срок, от легитимирана страна заявителя в заповедното производство, в хипотезата на връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

С иска по чл. 422 от ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство 2 задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника - длъжник. В случая в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; 2) изискуемост на задълженията на ответника; 3) сключен договор за поръчителство между "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД, по силата на който първият е поел задължение срещу възнаграждение да обезпечи вземанията на кредитора срещу длъжника, както и че в качеството си на поръчител е изпълнил задълженията на ответника, като го е уведомил за отправено към него от кредитора искане за плащане и за самото плащане; 4) наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания; 5) съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник. При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението си на кредитора преди да бъде уведомен от поръчителя, респ. че надлежно е погасил регресното вземане на поръчителя.

По делото е спорно между страните, че трите договора – за кредит, за предоставяне на поръчителство и за поръчителство, са сключени посредством използване на средства за комуникация от разстояние.

Процесният договор за потребителски кредит №822186 от 09.02.2017 г. има характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР и ищецът твърди, че е сключен по електронен път чрез системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.

Легална дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за 3 електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ). Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. По делото не се твърди, нито се установява, че процесният договор за кредит е подписан с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Тогава също е налице и е създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението - чл. 180 ГПК.

В раздел III, чл. 1 от Общите условия е посочено, че кредитополучателят кандидатства за кредит чрез подаване на заявление до „Кредисимо“ АД по образец.

Кандидатстването се извършва на сайта или по телефона по реда, указан в т. ІІІ.3. След това „Кредисимо“ изпраща по имейл или чрез платформа на сайта Стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ преддоговорна информация. Едва след декларирането, че е получил СЕФ и приел ОУ, кредитополучателят, посочен в заявлението, съгласно чл. 10 на раздел III от ОУ, се счита за негов автор до доказване на противното, а съгласно чл. 11 заявлението се счита за подадено от него, а договорът за кредит – за приет и подписан от кредитополучателя, което съгласно раздел VІ, чл. 1 от ОУ е предпоставка за усвояване на кредита по един или няколко от посочените начини – чрез превод към посочена от кредитополучателя банкова сметка; чрез предаване на сумата в брой в офис на кредитодателя или чрез извършване на директен превод към търговец, посочен изрично в заявлението.

Настоящият съдебен състав приема, че не се доказва процесният договор за потребителски кредит да е сключен при спазване на горепосочените изисквания на закона и общите условия на кредитодателя. От събраните по делото доказателства не се установява договора за кредит да се предхожда от заявление за кредит, което да обективира желанието на ответника за неговото сключване и в което да се съдържат личните данни на ответника, които да сочат на логическата връзка между договор за кредит и ответника, тоест личните данни, отразени в договора за кредит, да са предоставени лично от ответника, който да е генерирал и подал заявление до „Кредисимо“ в електронна форма за предоставяне на паричен заем. По делото няма данни и ответникът да е декларирал, че е получил СЕФ и приел ОУ. Доколкото тези действия следва да извършени от кредитополучетеля, за да се преведе заемната сума, то при установяване, че ответникът е получил реално заетата сума, би означавало, че се е запознал с параметрите на кредита и общите условия към него и че са спазени изискванията на чл. 8 от ЗПФУР и с получаването на сумата потвърждава възникването на правоотношение именно с него. Ищецът обаче не доказва обстоятелството, че ответникът е получил реално заемната сума по процесния договора за кредит. От приложената разписката за извършване плащане на 10.02.2017 г., генерирана от ePaу.bg, се доказва факта, че чрез системата на ePaу.bg е направен превод на сумата 500 лв. към EasyPay в полза на С. Ф. П., но от същата не се установява на какво основание е преведена сумата, 4 както и същата да е била получена лично от него, поради липса на подпис на получател. В поле описание е посочено: „Паричен превод към EasyPay: credissimo плюс“, което не установява плащане във връзка с процесния договор за кредит №822186 от 09.02.2017 г. и освен това няма данни ответникът лично да е получил сумата от EasyPay.