Определение № 315 от 02.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Пловдив, 02.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000041 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.2 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. П. К., пълномощник на М. М. С. срещу определение № 958 от 11.11.2024год. на Окръжен съд Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта му за разноските.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради това, че не са били верни правните изводи на съда, че при определяне на адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ следвало да се съобрази решение на СЕС от 25.01.2024г., постановено по дело № С-438/2022г., което приема, че определените с НМРАВ адвокатски хонорари, не са задължителни и поради това не обвързвали съда. Твърди се, че в конкретния случай това разрешение не намирало приложение, тъй като нямало сключен договор между адвокат и клиент, по силата на който адвокатът да се е съгласил да осъществява представителство, като получи възнаграждение в размер, по-нисък от определените в НМРАВ, поради което и не е била нарушена свободата на договаряне и конкуренция, в какъвто смисъл е соченото решение на СЕС.

Не бил верен на следващо място и правният и фактически извод на първоинстанционният съд за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ предвид естеството и характера на извършените от адвоката действия, които били очаквани и дължими при тази категория дела, при упражнено от насрещната страна възражение за съпричиняване и оспорване размера на претендираните неимуществени вреди.

Конкретни съображения в подкрепа на твърденията и доводите за неправилност и необосноваността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената 1 част на частната жалба.

Искането към съда е да се отмени обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските и вместо него да се постанови друго, с което да се присъди на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5232 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба „ЗК Лев Инс“АД не е депозирал отговор по частната жалба.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай предявените от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ в общ размер на сумата от 60 000 са уважени в размер на сумата от 48 000 лева, поради което и на ищецът, респективно на упълномощения от него процесуален представител в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, му се дължи заплащане на всички направени от него по повод на производството разноски, съобразно уважената част на предявените искове.

В настоящия случай, на първо място следва да се посочи, че са правилни и поради това следва да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че разрешението, произтичащо от решението на СЕС от 25.01.2024г., постановено по дело № С-438/2022г., не следва да намери приложение в отношенията между адвоката и страната в чиято полза е осъществено процесуалното представителство по делото тъй като по силата на сключения между тях договор за правна помощ не е уговорено заплащане на възнаграждение, срещу заплащането на което от клиента му адвокатът да се е съгласил да осъществява процесуална защита по делото. Изрично е уговорено, че за предоставената правна помощ доверителят не дължи заплащане на възнаграждение на адвоката на основание чл.38, ал., т.2 ЗА- поради това, че е материално затруднено лице, като в този случай съобразно ал.2 съдът определя възнаграждението, според изхода на правния спор, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Следователно доколкото в конкретния случай адвокатът сам е поел да риска да не получи никакво възнаграждение с оглед изхода на спора и риска от невъзникване на отговорността за разноски чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, то при определяне от съда на окончателно дължимото възнаграждение съобразно минималните размери на НМРАВ по никакъв начин няма да е нарушена свободата на договаряне и конкуренция в какъвто смисъл е и соченото решение на СЕС. В конкретния случай няма никакво договаряне между страните по повод заплащане на възнаграждение по договора за поръчка, какъвто характер безспорно има договора за правна помощ, а определянето на размера става от съда съобразно изхода на правния спор по силата на императивна правна норма, какъвто характер също безспорно има разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА.

2

От друга страна, НМРАВ е издадена от компетентен орган, въз основа закон и представлява акт с общ нормативен характер, който следва да бъде съобразен, ако няма изрична причина за изключване на приложението му, каквато както се посочи по-горе не е налице. Това е така, защото решението на СЕС обхваща само хипотезата на оказана безплатна правна помощ и в настоящия случай не се нарушава свободата на договаряне.

Поради това и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., във връзка с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като така определеното възнаграждение следва да бъде съобразено с чл.7, ал.2, т.4 от наредбата, в редакцията й към датата на приключване на устните състезания по делото/11.07.2024г./, т.е след влизане в сила на измененията на Наредба №1/2004г./така и Определение № 2157 от 14.07.2023г. на ВКС по ч.гр.дело № 2863/2023г., 3 ГО; Определение № 829 от 20.11.2014г. на ВКС по ч.гр.дело № 6417/2014г., 3 ГО/.

Тъй като определянето на дължимото адвокатско възнаграждение става съобразно минималните размери на Наредба №1/2004г., то в този случай съдът не дължи преценка за действителната фактическа и правна сложност на спора, съгл. чл.78, ал.5 ГПК. След като са уважени искове в общ размер на 48 000 лева за неимуществени вреди на ищеца от общо претендирания размер от 60 000 лева, т.е претенцията на ищеца е била уважена за 80%. При това положение дължимото адвокатско възнаграждение при предявените искове за неимуществени вреди в общ размер на 60 000 лева възлиза на 6540 лева / с ДДС/, като съобразно приетия за основателен от съда размер от 80% то е равно на 5232 лева с ДДС.

Следователно в случая общо дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА е в общ размер на 5232 лева, а не 2880 лева, както неправилно е преценил първоинстанционният съд. Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му за разликата над присъдената от окръжния съд сума 2880 лева, като на процесуалния представител на ищеца да се присъди допълнително още и сумата 2 352 лева.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 958 от 11.11.2024год. на Окръжен съд Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на адв. П. К., пълномощник на М. М. С. за изменение на решението в частта му за разноските, като вместо него постановява друго :

ИЗМЕНЯ Решение № 286/16.08.2024г. на Окръжен съд Стара Загора, по търг. дело № 431/2022г. в частта за разноските, както следва :

ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“№67 да заплати на адв. П. К., с адрес на упражняване на дейността гр. К., ул."С." № *, ет. *, офис **, адвокатско възнаграждение 3 за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата още в размер на сумата от 2 352 лева, съразмерно с уважената част на иска.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4