Решение № 680 от 12.09.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Шумен, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20233630100749 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. *** № 24, ет. 3, ап. 8 чрез адв. Невена Димитрова от ШАК срещу „Баумит ***“, ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, обл. София, ул. „***“ № 38, представляван от управителя Николай Михайлов Бъчваров.

Ищецът И. Д. Д. твърди, че работил в ответното дружество на длъжността „Регионален мениджър“ на безсрочен трудов договор и пълно работно време от 8 часа, считано от 12.11.2009 г. Сочи, че съгласно последното сключено между страните Допълнително споразумение № ***/14/25.01.2022 г. към Трудов договор № ***/12.11.2009 г., считано от 01.01.2022 г., основното му трудово възнаграждение било в размер на 3 118.08 лв., а размерът на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, т. е. клас за прослужено време бил в размер на 8.40% към 01.01.2022 г. или 261.92 лв. или размерът на месечното му брутно трудово възнаграждение възлизал на 3380.00 лв.

Твърди, че със Заповед № ***/15/12.04.2022 г., връчена му на 19.04.2022 г., трудовото му правоотношение с ответното дружество било прекратено, считано от 19.04.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ, във вр. чл. 329 от КТ, като причина за прекратяването била посочена: „във връзка с изменение на щатно-длъжностното разписание от 11.04.2022 г. и проведен подбор във връзка с чл. 329 от КТ“.

Ищецът И. Д. излага, че оспорил Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение пред Районен съд – Шумен и с Решение № ***/09.09.2022 г., постановено по гр. дело № ***/2022 г. по описа на Ш PC, потвърдено с Решение № ***/23.12.2022 г. по в. гр. дело № ***/2022 г. по описа на ШОС и влязло в законна сила на 04.02.2023 г., уволнението му, извършено със Заповед № ***/15/12.04.2022 г., било признато за незаконно и отменено, и бил възстановен на предишната работа „Регионален мениджър“ при ответното дружество. Твърди, че по цитираното дело предявил и претенции с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, в размер на 13 520 лв., представляваща обезщетение на това основание за период само от 4 /четири/ месеца, в които останал без 1 работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане, като с посоченото решение на ШPC това обезщетение му било присъдено в размер на 13 520 лв.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, работникът имал право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 /шест/ месеца.

Ищецът твърди, че на практика бил без работа, поради признатото от съда за незаконно уволнение, извършено от ответното дружество със Заповед № ***/15/12.04.2022 г., до 04.01.2023 г., като за това обстоятелство представя заверено копие от трудовата си книжка, както и разпечатка от Справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 20.02.2023 г. и разпечатка на Справка за регистрирани заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица и Справка за актуално състояние на регистрация за парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО към дата 20.02.2023 г., като от тези справки било видно, че считано от 04.01.2023 г. паричното обезщетение за безработица, което получавал било прекратено, поради започване на трудова дейност.

Сочи, че с оглед определения в разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ максимален период на обезщетение, поради незаконно уволнение от 6 месеца и предвид обстоятелството, че по гр. дело № ***/2022г. по описа на ШРС предявил претенция за обезщетение на това основание само за период от 4 /четири/ месеца, с настоящата искова молба претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 6 760.00лв. /шест хиляди седемстотин и шестдесет лева/ и за останалия период от 2 /два/ месеца, през които е останал без работа поради незаконното уволнение.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 6 760.00 лв. /шест хиляди седемстотин и шестдесет лева/ и за останалия период от 2 /два/ месеца, през които е останал без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

В проведените по делото съдебни заседания, ищеца редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител – адв. Невена Димитрова от ШАК, като поддържат исковата молба и молят същата да бъде уважена. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло предявеният от страна на ищеца иск, като счита, че същият е допустим, но неоснователен и недоказан. В отговора последното признава факта, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното дружество, считано от 12.11.2009 г., на длъжност „Регионален мениджър“, на основание сключен между страните безсрочен трудов договор. Също така признава факта, че на 19.04.2022 г. на ищеца му била връчена Заповед № ***/15/12.04.2022 г. на Управителя на „Баумит ***“, съгласно която, считано от 19.04.2022 г. трудовото правоотношение с ищеца било прекратено, на основание чл. 328, ал.

1 т. 2, предл. второ от КТ, с конкретна причина за прекратяване на трудовото правоотношение: „във връзка с изменение на щатно-длъжностното разписание от 11.04.2022 г. и проведен подбор“. Не оспорват обстоятелство, че Заповед № ***/15/12.04.2022 г., с която трудовото правоотношение с ищеца било прекратено, впоследствие е отменена със съдебно Решение № ***/09.09.2022 г., постановено по гр. дело № ***/2022 г. на Районен съд-Шумен, потвърдено с Решение № ***/23.12.2022 г. по в. гр. дело № ***/2022 г. на Окръжен съд-Шумен, влязло в законна сила на 04.02.2023 г. Не оспорват обстоятелство, че в следствие на признатото за незаконно уволнение, с което е прекратено трудовото 2 правоотношение, на ищеца по гр. дело № ***/2022 г. на PC - Шумен, ответното дружество било осъдено за заплати обезщетение за периода, през който И. Д. е останала без работа, като претендирания период по горепосоченото дело е за 4 / четири/ месеца, както и че вследствие на признатото за незаконно уволнение на ищеца, и при доказано от негова страна обстоятелство, че същия е останал без работа за период от 4 месеца, му било присъдено обезщетение съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 13 520 лв.

Ответното дружество твърди, че обезщетението било изплатено изцяло на ищеца Д. към датата на подаване на настоящия отговор.

Ответното дружество правят правопогасяващо възражение спрямо претенцията на ищеца И. Д. Д. за прихващане на така претендираното обезщетение с изплатените на лицето обезщетения по реда на чл. 220 от КТ и чл. 222, ал. 1 от КТ в общ размер на 6 760 лв.

Твърдят, че към датата на предявяване на иска по настоящото гр. дело и депозиране на настоящия отговор по реда на чл. 131 от ГПК по същото, ищецът И. Д. Д. не бил възстановил изпратените обезщетения по реда на чл. 220 от КТ и чл. 222 от КТ, които били изплатени на отпаднали в следствие на отмяната на уволнението основания.

Ответното дружество твърди, че искът е неоснователен, тъй като вземането на ищеца, до размера на предявеното с възражението насрещно вземане, е погасено поради извършено прихващане. Излага, че в ГПК, освен правилото на чл. 298, ал. 4 от ГПК, не се съдържат специални правила по отношение на правото на прихващане и упражняването му, поради което приложение намирали тези, установени с разпоредбите на чл. 103 - чл. 105 от ЗЗД, като от същите било видно, че решаващо за прихващането било изявлението на една от страните по реда на чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, което било насочено към насрещната страна в правоотношението. С направеното в исковото производство възражение за прихващане това изявление не се променяло от такова, насочено към насрещната страна, в отправено до съда, с искане последният да извърши прихващане. С оглед на това, съдът следвало да извършва проверка за това дали са били налице предпоставките за прихващане, осъществили ли са се те и към кой момент.

На първо място, излага, че съгласно трайната съдебна практика следва да се извърши прихващане между вземането по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и изплатеното обезщетение по чл.

220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие. Сочи, че от приложената към исковата молба Заповед № ***/15/12.04.2022 г., с която трудовото правоотношение било прекратено е видно, че на ищеца било постановено изплащане обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 от КТ „една брутна работна заплата“, поради което следва да се приеме, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Излага, че двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения - оставането му без работа. Същевременно, доколкото предвид отмяната на уволнението е отпаднало основанието за изплащането на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, се дължало връщането му. При това положение и наличието на своевременно заявено възражение за прихващане, били налице предпоставките за извършване на компенсация, като с оглед приспадане на размера на платеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 от ГПК, дължимото такова по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.

225, ал. 1 от КТ възлизало на 3 380 лв.

Ответното дружество излага също, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ се дължали, когато уволнението е законосъобразно, а в конкретния случай , уволнението било признато от съда за незаконно и било отменено, като в такъв случай обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ не се дължало.

Излагат също, че според установената от ВКС съдебна практика възражението за прихващане, което било надлежно упражнено от работодателя, можело да се уважи безусловно между обезщетение при незаконно уволнение /чл. 225, ал. 1 от КТ/ и 3 обезщетение при уволнение, поради неспазен срок на предизвестие /чл. 220, ал. 1 от КТ/.

Компенсацията било допустима, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнение оставане на уволнения без работа.

Сочат, че от представените към отговора доказателства било видно, че на ищеца И. Д. била изплатена сумата от 3380.04 лв. за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, като сумата била изплатена на ищеца по банков път на 29.04.2022 г.

На второ място, ответното дружество излага, че съгласно трайната съдебна практика следва да се извърши прихващане между вземането по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ - обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за оставане без работа за 1 месец.

Сочи, че следва да се приеме, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, изплатено за оставане без работа, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал.

1, т. 3 от КТ обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ. Двете вземания обезщетявали една и съща по естеството си вреда на уволнения - оставането му без работа. Същевременно, доколкото предвид отмяната на уволнението било отпаднало основанието за изплащането на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, се дължи връщането му. При това положение и наличието на своевременно заявено възражение за прихващане, предпоставките за извършване на компенсация били налице. С оглед приспадане на размера на платеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, дължимото такова по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.