Решение № 260304 от 15.04.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5317/2020
- Вид
- Решение № 260304
- Подписан
- 15.04.2021
- В сила
- 06.05.2021
- Състав
- АНА ИВАНОВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ гр. Плевен, 15.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5317 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на предявени от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Б.Е.К. ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 350.78 лв., представляваща главница за потребена, но незаплетена далекосъобщителна услуга по договор, заведен под кл. №12368836003/19.12.2015 г., и 17.09.2016 г., сключени между ответника и „БТК“ ЕАД, както и сума в размер на 92.44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2017 г. до 01.04.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 3181/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. Излага, че с договор за цесия ”С,Г. Груп“ ООД, ЕИК ********* му е цедирал вземанията, които дружеството от своя страна е придобило въз основа на договор за цесия от „БТК” ЕАД. Сочи, че част от цедираното вземане е и дълг, който има ответника спрямо „БТК“ ЕАД за доставени мобилни услуги, чието потребление е фактурирано под клиентския номер на абоната № 12368836003. Твърди се, че между „БТК” ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12368836003/19.12.2015 г., и допълнително споразумение от 17.09.2016 г., с които абонатът е преуредил условията за ползване на далекосъобщителна услуга за телефонен пост с номер ***с избран тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечна абонаментна такса 13,98 лева,) за мобилен номер ***с тарифен план VIVACOM Smart M с месечна абонаментна такса 23,99 лева. Сочи се, че абонатът е добавил и удвоени МВ на максимална скорост VMCOM Smart с месечна абонаментна такса в размер на 1.99лв. и +1500 Национални минути е месечна абонамента такса в размер на 4.00 лв. Твърди се, че към клиентски номер 12368836003 е добавен и лизингов договор за устройство е месечна лизингова вноска в размер на 17.12 лева и за устройство е месечна лизингова вноска в размер на 54.12 лв., които лизингови вноски абонатът е бил задължен да заплаща, заедно с фактурираните под единен клиентски номер, ползваните електронни съобщителни услуги по договорите за далекосъобщителна услуга със срок на договора за 24 месеца, съответно до 17.09.2018 г. Излага се, че въз основа на сключените договори на ответника са издавани следните фактури: Фактура №**********/08.06.2017г. за отчетения период на потребление 08.05.2017г. - 07.06.2017г. в размер на 137,26лв. /с ДДС/; фактура №**********/08.07.2017г. за отчетения период на потребление 08.06.2017г. - 07.07.2017г. в размер на 135,96лв. /с ДДС/; фактура №**********/08.08.2017г. за отчетения период на потребление 08.07.2017 - 07.08.2017г. в размер на 134,38. /с ДДС/. Сочи се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилните услуги и лизингови вноски, от които ищцовото дружество има правен интерес да претендира незаплатения остатък от 350,78лв., фактурирани за последователни отчетни месеца - за месец 06/2017г., 07/2017г., и 08/2017г.
Излага се, че съгласно чл. 29 от ОУ на мобилния оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им, като периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не можело да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Сочи се, че съгласно чл.21 от договора за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от Лизингодателя и се заплащат от Лизингополучателя едновременно с изпълнението на неговите задължения по договора за електронни съобщителни услуги съгласно сроковете, условията и начина за тяхното плащане. Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Сочи се, че няма пречка уведомлението за цесията да бъде направено в настоящото производство с ИМ, като моли съда да връчи същото.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Излага, че голото оспорване на факти, без да се направят съответните доказателствени искания противоречи на чл.3 вр. чл.131 ГПК.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че е недоказано твърдението на ищеца относно основанието за възникване на претендираните вземания-реално предоставената услуга на абоната-тяхното количество и стойност, както и че в издадените фактури са фактурирани стойности, които съответстват на дължимите, изчислени съответно договорените условия, обем и цени. Излага, че не е налице яснота и по въпроса дали фактурираните суми са реално потребени, дали вярно са отчетени от измервателните средства на доставчика. Сочи, че не е ясно дали след предявяването на иска не са извършени плащания от страна на ответника, както и дали претендираната мораторна лихва за забава в размер на 92,44лв. е правилно изчислена.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Излага, че ищецът не е ангажирал доказателства за доказване на претенцията. Сочи, че ищецът не е доказал, че цесията е връчена редовно на ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
3181/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1737/17.07.2020 г., с които на ответника е разпоредено да заплати на ищеца следните суми: сумата
350,78 лв., представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.05.2017 г. до 07.08.2017 г., сумата 92,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2017 г. до 01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2020г., както и сумата 205 лв. разноски по делото, от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. Видно е, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Установява се от представения препис на Договор от 19.12.2015г., сключен между „БТК” АД, в качеството на доставчик и Б.Е.К., в качеството на абонат, че страните са сключили договор, по силата на който на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12368836003 за мобилен номер ***с избран тарифен План VIVACOM i-Traffic L с месечна абонаментна вноска от 19,99 лева, за мобилен номер ***с тарифен план VIVACOM Smart M с месечна абонаментна вноска от 23,99 лева и за телефонен пост ***с избран тарифен план VIVACOM Smart M с месечна абонаментна такса от 13,98 лева.
Видно е от представения препис на
Договор от 17.09.2016 г., сключен между „БТК” АД, в качеството на доставчик и Б.Е.К., в качеството на абонат, че страните са сключили договор, по силата на който на ответника е преуредил условията за ползване на далекосъобщителна услуга за телефонен пост с номер ***с избран тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечна абонаментна такса 13,98 лева,) за мобилен номер ***с тарифен план VIVACOM Smart M с месечна абонаментна такса 23,99 лева. Видно е от договора и, че ответникът е сключил с доставчика и договор за лизинг за срок от 24 месеца.
Приобщена като доказателство по делото е и декларация, подписана от ответника, с която същият приема ОУ на доставчика на далекосъобщителната услуга.
От приложените по делото фактури с №№ Фактура
№**********/08.06.2017г. за отчетения период на потребление 08.05.2017г. - 07.06.2017г. в размер на 137,26лв. /с ДДС/; фактура №**********/08.07.2017г. за отчетения период на потребление 08.06.2017г. - 07.07.2017г. в размер на 135,96лв. /с ДДС/; фактура №**********/08.08.2017г. за отчетения период на потребление 08.07.2017 - 07.08.2017г. в размер на 134,38. е, че доставчикът е издавал фактури за доставените услуги и лизинг.
Видно е от приложените Общи условия, за които абоната е декларирал, че приема, че в чл.29 е бил регламентиран срок за плащане цената на предоставяните услуги 15 дни от издаване на съответната фактура, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число. Предвидено е в чл.41 от ОУ, че оспорване на дължимите по фактура суми пред БТК следва да бъде извършено в срок до 6 месеца от датата на издаване на фактурата. Според предвиденото в чл.35.1 от ОУ неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.
Не се твърди от ответника плащане на начислените на начислените суми.
Установява се от представените преписи на
Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., сключен между „БТК” ЕАД, в качеството на цедент и „СГ Груп” ООД, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., сключен между „СГ Груп” ООД, в качеството на цедент и „Ю.” ЕООД, в качеството на цесионер и извлечение от Приложение №1 към втория договор се установява, че вземанията на „БТК” ЕАД, произтичащи от сключения с ответника договор за далекосъобщителни услуги са били прехвърлени първоначално в полза на „СГ Груп”, а след това в полза на ищеца.
От представения препис на потвърждение за извършената цесия, изходящо от „БТК” ЕАД, чрез представляващия го изпълнителен директор се установява, че дружеството е упълномощило „СГ Груп” да уведоми по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента лицата, чиито задължения са били прехвърлени по силата на сключения договор за цесия от 16.10.2018г., сред които и ответника по делото.
По делото не са представени доказателства за съобщаване на цесиите на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но по делото е приложено уведомление до длъжника за извършените цесии, изходящо от цедента по договора от 16.10.2018г., чрез пълномощника му и от цедента по договора от 01.10.2019г., което е връчено на ответника като приложение към исковата молба по правилата на чл.47 от ГПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „БТК“ ЕАД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валидни договори за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че длъжника е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9643d0ac-db44-4af6-870e-8cabeb40266d