Решение № 803 от 26.10.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 803/26.10.2022г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик –VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно дело № 657 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В.Д.П.-Н.,

ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат А.А.,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 22-1729-000036 от 30.05.2022 год. на началника на РУ-Шумен към ОД на МВР-Шумен, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с рег. № РА5271КР, за срок от 6 (шест) месеца, считано от 27.05.2022 год.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Моли се за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В молби с вх. № 7715 от 29.09.2022 год. и с вх. № 7739 от 30.09.2022 год. постъпили в Административен съд-Пазарджик процесуалният представител на жалбоподателката сочи, че поддържа жалбата и няма доказателства и доказателствени искания. Моли за отмяна на процесната заповед, тъй като същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин) лева, обективирано в договор за правна защита и съдействие от 16.06.2022 год. (л.53-от настоящото дело).

Ответникът – началникът на Районно управление към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (РУ към ОД на МВР) -Шумен, не се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище от пълномощника му главен юрисконсулт И.С.И. оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност.

Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 114 от АПК.

Административен съд -

Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл.

168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната

Заповед № 22-1729-000036 от 30.05.2022 год. на началника на РУ-Шумен към ОД на МВР-Шумен, упълномощен със Заповед № 372з-4057 от 31.12.2021 год. на директора на ОД на МВР-Шумен, по отношение на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с рег. № РА5271КР, за срок от 6 (шест) месеца, считано от 27.05.2022 год., като са отнети два броя регистрационни табели и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № *********. Мярката е приложена, затова че на 27.05.2022 год. около 16:45 часа в гр. Шумен, по бул. „В. Преслав“, на кръстовището с ул. „Преслав“, в посока кв. „Дивдядово“, лицето Б.Н.Н., ЕГН **********, притежаващ СУ за МПС № NAYDE809073B99EK11-образец Великобритания, невалидно на територията на Република България към датата и часа на проверката, е управлявал собственият на жалбоподателката ППС марка и модел „ЛА СЕАТ АЛХАМБРА“ с рег. № РА5271КР. За извършеното от Б.Н.Н. нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № АД/87159 от 27.05.2022 год.

Заповедта е връчена на собственика на автомобила-В.Д.П.-Н., на

06.06.2022 год.

По делото са приложени заверени копия „вярно с оригинала“ от: акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № АД/87159 от 27.05.2022 год., справка от „Система за управление на Административно-наказателна дейност“ издадените актове от 20.06.2022 год., изготвена от длъжностно лице при ОД на МВР-Шумен, справка 30.05.2022 год. за пътувания на лицето Б.Н.Н. от АИС „Граничен контрол“ и справка за собствеността на ППС марка и модел „ЛА СЕАТ АЛХАМБРА“ с рег. № РА5271КР, издадено от АИС „Регистрация на МПС“.

Във връзка с компетентността на административния орган по делото е приложена Заповед № 372з-4057 от 31.12.2021 год. на директора на ОД на МВР-Шумен и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 372з-211 т 26.01.2022 год. на директора на ОД на МВР-Шумен.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.

146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна.

Съображенията за това са следните:

По своята същност и характер оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и от нея произтичат отрицателни последици за жалбоподателка, респективно има правен интерес от предявеното оспорване. Издадена е от компетентен орган по силата на Заповед № 372з-4057 от 31.12.2021 год. на директора на ОД на МВР-Шумен и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 372з-211 т 26.01.2022 год. на директора на ОД на МВР-Шумен. Обжалваната заповед е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.

59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В нея освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Конкретните факти, установяващи хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който с оглед нормата на чл.

189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.

Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изречение първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящото съдебноадминистративно производство. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във връзка с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН-съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40-чл. 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН констатации относно извършеното нарушение, нито правната квалификация на същото. Пропуски и нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение, както и съставомерността на вмененото деяние могат да се правят в производството пред районния съд при обжалване на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, не и пред настоящата съдебна инстанция. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение - по арг. на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното, от фактическа страна, в мотивите му. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на лекия автомобил, а именно: без наличие на свидетелство за управление на лек автомобил, с притежавано такова № NAYDE809073B99EK11-образец Великобритания, невалидно на територията на Република България към датата и часа на проверката, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед, с оглед на което е процесния административен акт е издаден в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от същия кодекс реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването й. С оглед изложеното съдът преценява като неоснователно възражението на оспорващия за наличие на порок във формата на акта, изразяващ се в липса на мотиви и доказателства, въз основа на които е наложена ПАМ.

Също така не се установяват оплакванията на жалбоподателката, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, поради което е налице спазване на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед.

Съгласно чл.

171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или по реда на чл. 69а от същия, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината. Нормата на чл.

171, т. 2а от ЗДвП дори не изисква собственикът на моторното превозно средство да е предоставил доброволно автомобила си на друго лице, което го управлява и това е видно от анализа на цитираната норма. От текста на последната се установява, че при прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от НПК. Чрез тази принудителна административна мярка се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши противоправни деяния, респективно с притежаваното от него МПС да бъдат извършени следващи нарушения, като тази мярка не съставлява административно наказание, по арг. на чл. 13 от ЗАНН и чл. 13 от същия.