Решение № 100 от 09.02.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Шумен, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630102098 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК

Подадена е искова молба от „****“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. **** срещу Б. М. Е., ЕГН **********, в която посочва, че поради неизпълнението на договорното задължение, ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , в резултат на което е образувано ч.гр.дело № 1655/2025г. на Районен съд - гр. Шумен. Длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 414 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с.чл. 415, ал.1 от ГПК на „****“ е указано да подаде установителен иск за сумите по заповедта. В законоустановия срок и в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. Шумен по ч.гр.д. № 1655/2025г., предявява настоящия установителен иск относно вземанията на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит в общ размер на 6580,33 лева от които:

Главница в размер на 4525.13 лева; Договорно възнаграждение в размер на 1549.7 лева, дължимо за периода от 25,07,2023 г. до 03,07,2024г -дата на предсрочна изискуемост; Законна лихва в размер на 505.5 лева, дължима от 03,07,2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.06.2025 г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.

С подаденото заявление, ищецът поискал и издаване на заповед за изпълнение за засупени и използвани от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендират цитираните вземания. Поради това и на основание чл.

415, ал. 1 , т. 3 от ГПК подава осъдителен иск за тези вземания.

Твърди, че между страните е сключен валиден договор за кредит, като клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е 1 задължително условие за сключване на договора, а е опционално.

След като ищецът одобрява отпускането на кредита с ответника След като ищецът одобрява отпускането на кредита, с ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 40014269089/ 20.12.2022 г., по който ищцовото дружество е изпълнило задълженията си. Закупени са и цитираните по-горе допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които са използвани.

Предвид горното, моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 6580,33 лева, от които 4525,13 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 40014269089/ 20.12.2022 г., договорно възнаграждение в размер на 1549,70 лева, дължимо за периода от 25.07.2023г. до 03.07.2024г. - дата на предсрочна изискуемост; законна лихва в размер на 505,50 лева дължима от 03.07.2024г. до 26.06.2025г. Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда до изплащане на вземането.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 3 625 лева, от които неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1611,08 лева ; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2013,92 лева.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че договорът за кредит е недействителен т.к. в него не вписан реалния размер на годишния процент на разходите. Сключения Договор за потребителски кредит № 40014269089 е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.10, вр.с чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дейстително в Договор за потребителски кредит № 40014269089 е е посочено, че ГПР Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен процент на ден 0.11%, както и годишен лихвен процент не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Отделно от това е предвидено и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. По този начин подзащитната ми, е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които подзащитната ми ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Извън горното заявява, че договорът за кредит заобикаля закона и противоречи на добрите нрави.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, 2 възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на допълнителен пакет услуги следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Освен това дейностите, посочени в допълнителния пакет услуги са пряко свързани с кредитната дейност на дружеството - приоритетно разглеждане на договора, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

С оглед на нищожността на процесния договор за кредит на основание чл.23 от ЗПК, ответницата дължи, единствено и само, чистата стойност по кредит, а именно сумата от 5000 лева, от която сума следва да бъдат приспадната и извършените от нея плащания в размер на 4313,80 лева, т.е искът на ищеца следва да бъде уважен за сумата от 686,20 лева.

Претендира разноски, включително присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, с включен ДДС. Прави и възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски по заповедното и настоящето производство по описа на Районен съд Шумен.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на подадено от „****“ ЕООД , заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №1655/2025г. на Районен съд-Шумен, с искане да бъде издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника Б. М. Е., за следните суми : главница в размер на 4525,13 лева по Договор за потребителски кредит № 40014269089/20.12.2022 г., договорно възнаграждение в размер на 1549,70 лева, дължимо за периода от 25.07.2023г. до 03.07.2024г. -дата на предсрочна изискуемост, законна лихва в размер на 505,50 лева, дължима от 03.07.2024г. до 26.06.2025г., законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда, сума в размер 1611,08 лева за услуга „Фаст“ и сума в размер 2013,92 лева за 3 използвана услуга

„Флекси“. Издадена е Заповед за изпълнение

№790/30.06.2025г. за главница в размер на 4525,13 лева по Договор за потребителски кредит

№

40014269089/20.12.2022 г., договорно възнаграждение в размер на 1549,70 лева, дължимо за периода от 25.07.2023г. до 03.07.2024г. -дата на предсрочна изискуемост, законна лихва в размер на 505,50 лева, дължима от 03.07.2024г. до 26.06.2025г., законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда и 141,61 лева- държавна такса и 50 леваюрисконсултско възнаграждение. В останалата част, относно сума в размер 1611,08 лева за услуга „Фаст“ и сума в размер 2013,92 лева за използвана услуга „Флекси“, с Разпореждане №2334/30.06.2025г., заявлението е оставено без уважение.

В срока по чл.414 от ГПК срещу издадена заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което на заявителя са дадени указания да предяви установителен иск за вземането си, в резултат на което е образувано и настоящото производство. Горното налага извода, че предявения установителен иск е допустим.

Предявеният осъдителен иск е съобразен с възможността предвидена от чл.415, ал.3, предл. второ вр. ал.1, т.3 от ГПК.

По същество на спора:

По делото не спорно, че ищецът и ответникът са страни по Договор за потребителски кредит № 40014269089/20.12.2022 г., по силата на който „****“ ЕООД е предоставил в заем на Б. М. Е., сума в размер на 5 000 лева, който е усвоен. Заемателят е поел задължение да го върне на 36 месечни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва, както и да заплати възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и с цена 2 000 лева и "Флекси", с цена 2 500 лева. В договора е обявен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,09%.

Ответникът твърди, че договорът е недействителен защото не отговаря на изискванията на чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според които договорът е недействителен ако в същия не е посочен годишния процент на разходите.

Отделно релевира твърдения за нищожност на договора поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Съдът намира, че поради множество заявените възражения на ищеца за недействителност на договора за кредит е необходимо да се конкретизира следното:

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, респективно наведени твърдения за такава, начинът на съединяването на исковете или твърденията (репликите) не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и твърдения са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай - заобикаляне на закона и накрая - противоречие с добрите нрави.