Протокол № 128 от 29.02.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 579/2023
- Вид
- Протокол № 128
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Диана Колева Стоянова
Други актове по делото
- Разпореждане № 5366 от 19.10.2023 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 5760 от 10.11.2023 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 6659 от 29.12.2023 · Светлана Тодорова
- Разпореждане № 6660 от 29.12.2023 · Светлана Тодорова
- Определение № 97 от 18.01.2024 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 521 от 26.01.2024 · Светлана Тодорова
- Разпореждане № 631 от 01.02.2024 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 634 от 01.02.2024 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 764 от 08.02.2024 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 966 от 19.02.2024 · Диана Колева Стоянова
- Решение № 127 от 20.03.2024 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 2229 от 23.04.2024 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 2285 от 26.04.2024 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 2351 от 30.04.2024 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 2878 от 03.06.2024 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 2946 от 06.06.2024 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 3089 от 14.06.2024 · Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 6428 от 11.12.2024 · Диана Колева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 128 гр. Варна, 29.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДиА. К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Я.киева
Сложи за разглеждане докладваното от ДиА. К. Стоянова Търговско дело № 20233100900579 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:27 часа се явиха:
Ищецът А. Р. Ч. , редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат Е. Д. и от адвокат Р. Х. , редовно упълномощени и приети от съда от днес.
Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно призован, представлява се от адвокат Я. А.-К., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице С. В. В., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Д.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.-К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.
1
АДВ. Д.: Поддържаме исковата молба, оспорваме отговора.
АДВ. Х.: Поддържаме исковата молба, оспорваме отговора с някои обстоятелства, които не са верни.
В самата искова молба бяхме поискали комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, направена е само психиатричната.
Нашата доверителка е с нов постоянен адрес: ******, с имена А. Р. Ч..
СЪДЪТ намира, че новият адрес на ищцата следва да бъде отразен в списъка за призоваване, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ВПИШЕ в списъка за призоваване новият адрес на ищцата А. Р.
Ч.: ******.
АДВ. А.-К.: Поддържам подадения отговор на исковата молба.
Оспорвам предявените искове. Нямаме възражения по проекто доклада, моля да се приеме за окончателен.
СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3 ГПК, приканва страните към спогодба.
АДВ. Х.: Отворени сме за спогодба.
АДВ. А.-К.: Нямам мандат за сключване на спогодба. Към настоящия момент не е възможна спогодба.
АДВ. Д.: Нямаме възражения по доклада.
АДВ. Х.: Нямаме възражения по доклада.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 97 от 18.01.2024 год., както следва:
Производството е образувано по предявен от А. Р. Ч.-С. срещу ЗАД „Алианц България“ иск с правно основание чл. 432 от КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати сумата 50 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на брата на ищцата – И.Р.Ч., настъпила в следствие на виновно причинено от И. Д. Б. ПТП на 17.10.2018г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/01/117002676924, със срок на 2 действие от 06.10.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество – 19.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба се твърди, че на 17.10.2018г. около 17:15 ч. в гр. Варна, на бул. „Сливница“, на около 40м. след кръстовището с ул. „Хаджи Димитър“ настъпило ПТП, при което лек автомобил „Опел”, модел „Корса“ рег. № ******, управляван от водачът И. Д. Б. навлязъл в кръстовище от път /със знак Б2/ без предимство с извършване на маневра завой надясно навлязъл в лявата лента, в който момент се е намирал мотоциклет „Триумф Спринт“ с рег. № ******, управляван от И.Р.Ч. и последвал удар.
В следствие на ПТП била причинена смъртта на И.Р.Ч., брат на ищцата.
Срещу виновният водач И. Б. било образувано досъдебно производство, като с присъда № 2/09.03.2023г., постановена по ВНОХД № 269/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна съдебния състав отменя присъда № 13/10.02.2020г., постановена по НОХД № 702/2019г., като отново признава подсъдимата И. Б. за виновна за това, че по непредпазливост причинила смъртта на И.Р.Ч., поради което е наложено наказание „лишаване от свобода“, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Със същата присъда Б. е осъдена да заплати на А. Р. Ч.-С. сумата от 100000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.10. 2018г. По образуваното КНОХД № 518/2023г. е постановено решение № 350/12.10.2023г., с което обезщетението е намалено на 50 000 лв. В остА.лата си част присъдата на Апелативен съд – Варна е потвърдена изцяло.
Излага се, че ищцата е имала силна връзка с брат си, била е изключително привързана към него. Той е изпълнявал ролята на баща за нея, грижил се е за нея, изучил я е, като е заплащал образованието, издържал я е финансово.
В следствие на загубата си ищцата е претърпяла болки и страдания и към настоящия момент продължава да тъжи и скърби за своя брат.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Б. е имало сключена застрахователна полица № BG/01/117002676924 със срок на действие от 06.10.2017г. до 17.10.2018г.
Към ответника били отправени две застрахователни претенции, които отказал да заплати обезщетение в размер на 50000.00лв., тъй като застрахованата водачка не е заплатила същото в присъдения размер.
По изложените съображения претендира осъждане на ответника да заплати процесната сума за преживените болки и страдания, както и сторените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната страна ЗАД „Алианц България“ в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения иск по 3 основание и размер.
Признава наличието на застрахователно правоотношение досежно л.а.
„Опел”, модел „Корса“ рег. № ******. Ответникът оспорва твърденията на ищцата за наличието на изключителна близост с нейния брат, както и претърпените болки и страдания от неговата смърт.
В отговора е направен Анализ на съдебната практика. Отделно ответникът се позовава на разпоредбата на §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя до 5000.00лв.
В случай, че съдът счете, че искът е установен по своето основание и размер, ответникът прави възражение за съпричиняване, тъй като починалият И.Ч. е управлявал мотоциклета със скорост, надвишаваща нормативно определената максимална такава за процесния пътен участък – 106 км/ч, при максимално допустима такава – 50 км/ч в рамките на населено място; е управлявал ППС, което не е било предназначено за движение по пътищата, отворени за обществено ползване; същото не е било технически изправно, не е използвал необходимите С.ни сигнали за обозначаване на ППС-то си и го е управлявал под въздействието на алкохол и/или упойващи вещества, което е допринесло за настъпване на смъртта му в значителна степен от 50%.
Оспорва се претенцията за лихва за забава считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество – 19.10.2018г. Същата би била основателна от датата на покА.та – 03.09.2022г.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищцата, че носи доказателствената тежест да докаже, че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм, че в следствие на ПТП е настъпила смъртта на И.Ч., че починалото лице е брат на ищцата, че в следствие на смъртта на брат си тя е изпитала болки, страдания, скръб, мъка, че между ответника и виновния водач е налице валиден договор за застраховка със срок на действие покриващ датата на ПТП.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позова, изключващи отговорността му, в това число и съпричиняване от стрА. на починалия И.Ч., че е управлявал ППС, което не е било предназначено за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, че същото не е било технически изправно, че не е използвал необходимите С.ни сигнали за обозначаване на ППС-то си и го е управлявал под въздействието на алкохол и/или упойващи вещества.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че на 17.10.2018г. около 17:15 ч. в гр. Варна, на бул. „Сливница“ на около 40м. след кръстовището с ул. „Хаджи Димитър“ настъпило ПТП между лек 4 автомобил „Опел”, модел „Корса“ рег. № ****** , управляван от водачът И.
Д. Б., и мотоциклет „Триумф Спринт“ с рег. № ******, управляван от И.Р.Ч.. че за автомобила на водача Б. е имало сключена застрахователна полица № BG/01/117002676924 със срок на действие от 06.10.2017г. до 17.10.2018г.
На основание чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлата в сила присъда № 2/09.03.2023г., постановена по ВНОХД № 269/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ответника, че не сочи доказателства, че мотоциклетът на И.Ч. не е бил технически изправен, не е използвал необходимите С.ни сигнали за обозначаване на ППС-то си и го е управлявал под въздействието на алкохол и/или упойващи вещества, което е допринесло за настъпване на неговата смърт.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
Разпечатката съдържа 60 от 185 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/964352c1-bc67-4363-9b29-65503c1d5eff