Определение № 35728 от 01.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35728 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110150146 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от И. И. Д. против Главна дирекция „И.Н.“ при М.П. искове, които ищецът е определил като такива с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ - за обезщетения за вреди, претърпени поради трудова злополука, случила се на 17.02.2025 г. в 11:15 часа по време на работа на ЗПС-втори етаж, спално помещение 626, за:

- 20 000 лв. / актуални 10225,84 евро/ за неимуществени вреди;

- 475 лв. /актуални 242,86 евро/ - за имуществени вреди: разходи за закупен нов чифт очила.

Претендира се законна лихва за забава и от датата на възникване на деликта – 17.02.2025 г. до окончателното изплащане на главните вземания.

Твърди се, че ищецът е служител на М.П., Главна дирекция „И.Н.“ на длъжност „надзирател“ в З. „Б.“.

От страна на ответника е депозиран Отговор с възражения, сред които и възражение за подсъдност. Счита се, е съгласно чл.108, ал.2 от ГПК делото е подсъдно на Районен съд-Л..

Съдът намира възражението за местна подсъдност за основателно.

Ищецът твърди, че е служител в Главна дирекция „ И.Н.“, на длъжност „надзирател“ в З. „Б.“.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служители в Главна дирекция "И.Н." и в териториалните й служби са:

1. държавни служители, които пряко осъществяват дейности по И.Н. или на мярката за неотклонение задържане под стража;

2. държавни служители;

3. лица, работещи по трудово правоотношение.

От приложените към Отговора Заповеди от 2012 г. и 2013 г. за 1 назначаване, съответно за повишаване се установява, че изпълняваната от ищеца длъжност „надзирател“ в З. „Б.“ е такава на държавен служител, което се явява съответно на твърдението на ищеца в Уточнителна молба Вх.№ 372396/13.11.2025 г., подадена от ищеца в изпълнение на даденото от съда указание.

Съгласно чл. 124 ЗДСл, подсъдни на административните съдилища са само споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарната отговорност на държавните служители. Споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно (правомерно) развитие на служебното правоотношение напр. искове за заплащане на дължими и неизплатени заплати, дължимо и неизплатено ДМС, дължимо и неизплатено възнаграждение за представително облекло, дължимо и неизплатено обезщетение за неползван отпуск - остават за разглеждане от гражданския съд по реда на чл. 125 от Закона за държавния служител. В този смисъл е и Определение № 18/29.06.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 3/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Т.Г. и цитираните в същото определения на ВКС и ВАС, петчленни състави № 70 от 17.09.2009 г. и № 58 от 30.07.2009 г. по адм. д. № 31 от 2009 г., както и определение № 15 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 13 от 2010 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС.

Породи това и гражданският съд е компетентен да разгледа предявените искови претенции за вреди от трудова злополука.

Действително, съгласно чл. 114 КТ, р аботникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд, а ако не бъде избрана от работника такава подсъдност, то в общия случай искът следва да бъде предявен по седалището на ответника съобразно чл. 105 ГПК.

В случая обаче, специалната местна подсъдност по чл. 114 ГПК не е приложима, предвид наличието на служебно правоотношение между страните (за което правоотношение приложими са разпоредбите на ЗИНЗС и правилника за неговото приложение, както и субсидиарно ЗМВР), като ответникът е държавно учреждение, поради което и подсъдността подлежи на определяне съобразно чл. 108, ал. 2 ГПК, според чиято разпоредба искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, а това е Районен съд-Л..

За тази подсъдност съдът следи служебно съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 118 ГПК СЪДЪТ

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 50146/2025 г. по описа на СРС.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд–гр. Л. - по подсъдност.

Опредeлението може да бъде обжалвано пред СГС в 1-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3