Решение № 223 от 04.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Велико Търново , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Йордан Воденичаров

Лилия Ненова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500809 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. АНГ. Б. – длъжник по изпълнително дело № 20177250401729 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, peг. № 725 на КЧСИ, с район на действие ОС-Велико Търново.

Жалбоподателката твърди наличието на запор върху банковата ú сметка в „Б.“ ЕАД, по която постъпвали единствено суми от субсидии от ДФ „Земеделие“ и върху банковата ú сметка в „..“ АД, по която постъпвали единствено суми от пенсия. Сочи, че е постановен отказ на ЧСИ за вдигане на запора върху посочените банкови сметки и възстановяване на сумите. Счита постъпващите по банковата ù сметка от ДФ „Земеделие“ субсидии за несеквестируеми по смисъла на чл. 444, т. 8 от ГПК. Моли за отмяна на отказа на съдебния изпълнител да вдигне запора върху банковите ù сметки в посочените две банки и възстановяване на сумата в размер на 5 713,36 лв. по сметката в „Б.“ ЕАД.

В подадено писмено възражение взискателят „..“ АД излага доводи за неоснователност на жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК ЧСИ Виктор Георгиев заема становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че наличието на конкретни несеквестируеми суми не прави незаконосъобразен самия запор. Сочи, че до подаването на молбата от страна на длъжника, постъпилите от банката суми са вече разпределени и предадени на правоимащите, че средства с произход фондове на ЕС не са несеквестируеми, както и че вземанията на длъжника от Държавен фонд „Земеделие“ са предмет на особен залог и обезпечават вземането на взискателя.

1

С Определение № 356 от 01.12.2020 г., постановено по настоящото дело, жалбата на Н.Б. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, отменено от Великотърновския апелативен съд с Определение № 175 от 15.04.2021 г. по в.ч.гр.дело № 108/2021 г. по описа на съда, с даване на указания жалбата да бъде разгледана по същество като такава по чл. 435, ал. 2, т.

2 от ГПК – обжалване действията по насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на жалбоподателя, взискателя и съдебния изпълнител и съобрази материалите по приложеното изпълнително дело, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20177250401729 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев е образувано по молба на „..“ АД против Н. АНГ. Б. за вземания на взискателя по изпълнителен лист от 07.08.2017 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по гр.дело 1612/2017 г. на ГОРС и изпълнителен лист от 07.08.2017 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.дело № 1613/2017 г. на ГОРС. В рамките на изпълнителното производство са извършвани множество изпълнителни действия по искане на взискателя, в това число и налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника, представляващ нива с площ 2.000 дка, находяща се в землището на с. .., запор върху дружествени дялове на лицето в „Г..“ ООД с ЕИК .., запор върху вземания по банкови сметки в „Б.“ ЕАД, „..“ АД, “О..“ АД, „П..“ АД, „Ю..“ АД, „Ц..“ АД, както и запор върху притежавано от длъжника моторно превозно средство. С покана за доброволно изпълнение с изх. № 335/05.01.2018 г. (л. 63 от ИД) Н.Б. е уведомена за образуваното изпълнително дело, дължимите суми, които е осъдена да заплати в полза на взискателя „..“ АД и на .. – Велико Търново, като присъединен по реда на чл. 458 от ГПК взискател, както и за предприетите действия за обезпечаване на изпълнителното производство – наложени възбрана върху недвижим имот, запор на банкови сметки, дружествени дялове и МПС.

От приложената по изпълнителното дело обратна разписка е видно, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на адреса на длъжника, чрез Д. Б. – майка на длъжника.

В изпратените запорни съобщения до .. АД и „Б.“ ЕАД – където са процесните банкови сметки на длъжника, ЧСИ изрично е посочил, че налага запор до сумата от 52 206,07 лв., с изключение на суми представляващи несеквестируем доход, получен по сметка в банка по смисъла на чл. 446а от ГПК. С писмо с вх. № 01217/22.01.2018 г. „Б.“ ЕАД е уведомила ЧСИ Виктор Георгиев, че длъжникът Н.Б. има открити две разплащателни и една спестовна банкова сметка, върху които запорът е наложен и по посочените сметки няма други претенции. С писмо с вх. № 01213/22.01.2018 г. .. АД уведомяват ЧСИ, че към датата на получаване на запорното съобщение Нели Ангелово Б. има открита сметка в банката, по която получава преводи с произход социални помощи на основание чл. 42 от ЗИХУ и чл. 25, чл. 26, чл. 29 и чл. 30 от ППЗИХУ, с наредител Дирекция „Социално подпомагане“, които представляват месечни добавки за социална интеграция на хора с увреждания, както и пенсия от текущия месец с наредител НОИ, с месечен размер под минималната работна заплата, поради което запорното съобщение върху тези средства няма да се изпълнява и същите ще останат в разпореждане на длъжника.

2

Във връзка с постигнато между длъжника и взискателя – „..“ АД споразумение за доброволно погасяване на задълженията, по изпълнителното дело постъпва молба от взискателя за спиране на изпълнението на основание чл. 432 от ГПК и вдигане на наложените запори върху разкритите на името на Н. АНГ. Б. банкови сметки. С постановление от 23.04.2018 г. ЧСИ Виктор Георгиев спира изпълнителното дело и вдига наложените запори по процесните банкови сметки на длъжника, за което са изпратени съобщения до .. АД и „Б.“ ЕАД с дата 19.04.2018 г.

На 22.05.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „..“ АД, в която се заявява, че задължението във връзка с издадения изпълнителен лист от 07.08.2017 г. по ЧГД № 1613/2017 г. на ГОРС е напълно погасено чрез извършено доброволно плащане от страна на длъжника, като е поискано продължаване на изпълнителното производство по отношение на задължението по изпълнителния лист по ЧГД 1612/2017 г. на ГОРС. С постановление от 28.06.2018 г. изпълнителното дело е частично прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, а с разпореждане от 27.09.2018 г. изпълнителното производство по делото е възобновено за неизплатената част от задълженията. До длъжникът е изпратено съобщение за възобновяването, съдържащо уведомяване за насрочване на опис на възбранения по делото недвижим имот, както и за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Б.“. Съобщение е редовно връчено на 04.10.2018 г., чрез Д. Б. – майка на длъжника.

Следствие на повторно наложения запор по банковите сметки на длъжника в „Б.“ АД от банката уведомяват съдебния изпълнител, че по една от разплащателните сметки на длъжника са постъпили средства с наредител ДФ „Земеделие“ и с основание „Зелени 2017“, като е наравено запитване счита ли съдебният изпълнител същите за несеквестируеми, с цел навременно вдигане на запора по отношение на постъпващите суми с такъв характер. Във връзка с това и след изискана справка от Държавен фонд „Земеделие“, се установява, че по процесната сметка на Б. постъпват плащания от субсидии по схеми и мерки за директни плащания за кампании 2017 и 2018 г., по които лицето е кандидатствало като земеделски производител. Самата Н.Б. в своя молба до ЧСИ с вх. № 22953/17.12.2018 г. твърди, че по процесната сметка в „Б.“ ЕАД са постъпили суми, в размер на 4 183,00 лева, представляващи субсидия за биологично производство за кампания 2017 г. и моли наложения по тази банкова сметка запор на бъде отменен. В свое становище до ЧСИ от 11.01.2019 г. взискателят „..“ АД моли да бъде вдигнат запора на Н. АНГ. Б. в „Б.“ ЕАД до размера на сумите, постъпващи от евросубсидии, в изпълнение на което със съобщение от 22.01.2019 г. (л.

283 от ИД) съдебният изпълнител вдига частично запора, наложен върху вземанията на длъжника в процесните банкови сметки към „Б.“ ЕАД до размера на сумите, постъпващи от евросубсидии, като съобщението за това е получено от банката на 25.01.2019 г. Въпреки това по делото са приложени писма от „Б.“ ЕАД, в които банката информира ЧСИ, че по запора са преведени средства, които са постъпили по сметка на длъжника Н.Б. с наредител ДФ „Земеделие“ и с основание „Зелени 2017“, „Мярка 11“, „СЕПП 18“, „СП СДГ 2017“, „Зелени 2018“ и „ФД 2018“, „СЕПП 19“, „СП Други 19“ – такива съобщения от банката до ЧСИ са изпращани с дати на входящи номера от 18.07.2019 г., 19.11.2019 г., 10.03.2020 г., 15.04.2020 г., 27.04.2020 г., 17.06.2020 г., 10.07.2020 г.

На 23.04.2020 г. на Б. е връчена призовка за предявяване на разпределението на постъпила по изпълнителното дело сума, преведена от банката по сметка на съдебния изпълнител, насрочено за 11.05.2020 г. В призовката е указано на страната, че в тридневен срок от предявяване на разпределението същото подлежи на обжалване чрез ЧСИ пред ОС – Велико Търново, след 3 изтичането на който срок разпределението се счита за окончателно и се извършва превод на сумите. На насрочената дата разпределението е предявено. Впоследствие на длъжника са изпратени призовки за предявяване на разпределението, насрочено за 13.07.2020 и за 06.08.2020 г., като междувременно третото задължено лице „Б.“ ЕАД продължава да превежда постъпващите по сметката на Б. суми с наредител ДФ „Земеделие“. Междувременно до „..“ АД и „Б.“ АД са изпратени нови запорни съобщения от ЧСИ с дата 20.07.2020 г. за сумата 49 402,97 лева, представляваща актуализираната дължима сума към дата 20.07.2020 г., като в запорното съобщение изрично е посочено, че запорът не обхваща „суми, представляващи несеквестируем доход, получен по сметка в банка по смисъла на чл. 446а от ГПК“. Съобщението е връчено на длъжника на 27.07.2020 г., чрез Д. Б. – майка.

Във връзка с полученото запорно съобщение от „..“ АД отново информират ЧСИ, че сметката на Н.Б. в банката се извършват преводи с характер социални помощи от текущия месец на основание чл. 70 от Закона за хората с увреждания, с наредител Дирекция „Социално подпомагане“, като на основание чл. 444, т. 8 от ГПК, вр. чл. 80, ал. 3 от ЗХУ тези суми са несеквестируеми и банката няма правно основание да ги превежда на съдебния изпълнител, както и суми от пенсия с наредител НОИ, с месечен размер под минималната работна заплата, по отношение на които запорът не поражда действие и тези суми ще останат в разпореждане на длъжника. Банката уточнява, че запорът е наложен по сметката на лицето, в случай на постъпване на суми от друг характер, по отношение на които няма правни ограничения.

На 06.08.2020 г. до ЧСИ Виктор Георгиев е постъпила молба-възражение от Н. АНГ. Б., с която се моли получената сума от запор върху банковата сметка в „Б.“ ЕАД да бъде възстановена, да бъде вдигнат запорът в тази банка, тъй като по тази сметка се получават единствено субсидии, както и да бъде отменен и вдигнат запорът върху банковата сметка в „..“ АД, тъй като там се получава единствено инвалидна пенсия, което вземане също е несеквестируемо. Приложени са извлечения от банковите сметки във връзка с обосноваване твърденията на длъжника. По тази молба съдебният изпълнител е отказал вдигането на запорите и е отправил искане до длъжника за посочване и представяне на доказателства за произхода на постъпилите суми, чието възстановяване се иска. Междувременно от ДФ „Земеделие“ е изискана справка за произхода на средствата, превеждани по банковата сметка на Б. от Държавния бюджет или от Европейски фондове. От приложената по делото справка се установява, че постъпващите суми са 100 % финансиране от Европейски фонд за гарантиране на земеделието.

При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно. В случая предмет на разглеждане са несеквестируемите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. В чл. 444 от ГПК са изброени вещите и вземанията на лицата, които се ползват със закрила и върху които не може да бъде насочено принудителното изпълнение. Съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.